„Икономическият и социален съвет беше на нивото на предизвикателствата на десетилетието, утвърди се както на националната, така и на международната сцена и с основание беше наречен „гражданския парламент”. Това каза президентът Първанов в своето приветствие към членовете на съвета и гостите. Като оценка на успешната работа на ИСС през изминалите осем години, председателят на съвета проф. Лалко Дулевски получи Почетния знак на Президента за значимия принос на съвета за организирането и утвърждаването на гражданския диалог в България и за развитието на основни социални икономически политики и стратегии.

При награждаването проф. Дулевски благодари за високите оценки за работата на ИСС и посочи, че причините за успеха на съвета са най-малко три – проевропейски ориентираните български социални партньори, наличието на необходимата политическа воля и подкрепа и безрезервната и конструктивна подкрепа от страна на основния партньор на съвета - Европейският икономически и социален комитет.

Вълнуваща бе церемонията по връчването на почетния знак на Икономическия и социален съвет за принос в развитието на организираното гражданско общество в България. С него бяха удостоени президентът на Европейския икономически и социален комитет Стафан Нилсон, г-н Анри Малос, съпредседател на Смесения консултативен комитет “Европейски съюз - България” през 2004-2007 г., г-н Роже Бриш, президент на ЕИСК през 2002 -2004 г. и г-н Димитрис Димитриадис, президент на ЕИСК през 2006 - 2008 г.

Събитието предизвика изключителен медиен интерес поради присъствието на високопоставени личности, президенти на ЕИСК и още повече поради темата на проведената дискусия: “Организираното гражданско общество в отговор на предизвикателствата пред Европа”. Представители на организираното гражданско общество от Франция, Италия, Швеция, Гърция и България, само ден след срещата на върха в Европа, имаха възможност да дебатират резултатите от нея.

За да се справи с предизвикателствата Европа трябва да се вслуша в гласа на своите граждани и на европейското гражданско общество, това бе основната теза във всички изказвания на участниците в публичната дискусия, както и в речта на държавния глава г-н Първанов.

Президентът на ЕИСК Стафан Нилсон отбеляза в своето изказване, че тази дълбока криза в Европа ще се отрази на заетостта и е необходимо в икономиката да има баланс. Трудно е, каза той, но ако не го направим, няма да можем да постигнем увеличаване на заетостта и икономически растеж. По думите му – необходима е по-пълна интеграция между народите и техните икономически системи, трябва „повече Европа, а не по-малко Европа”.

В своето емоционално изказване президентът на групата на синдикатите в Комитета Георгиос Дасис обърна внимание върху основополагащите ценности на Европейският съюз (ЕС) и особено на солидарността, чийто израз са създадените европейски фондове. За страните – членки, каза той, Европейският съюз не бива да е само общ пазар, защото ЕС е преди всичко място на просперитет и мир. Ние по-старите, имаме задължението да защитим бъдещето на Общността.

Пледираме за възстановяване на растежа в Европа, заяви Анри Малос, президент на група “Работодатели” в ЕИСК. Ако всяка държава направи някакви малки мерки това няма да има ефект, затова трябва да работим всички заедно за една по-амбициозна и по-федерална Европа, призова г-н Малос.

Според Димитрис Димитриадис, президент на ЕИСК през 2006 – 2008 г. е необходима бюджетна дисциплина, но тя не е достатъчна, за да се гарантира щастието и мира. Всичко трябва да се направи, за да може рецесията, която засяга цяла Европа, да не напредва, каза той.

В своето изказване Роже Бриш, президент на ЕИСК през 2002-2004 г. посочи, че Европейската комисия не трябва да играе ролята на стражар на европейския бюджет, а да бъде инициатор на напредъка и засилването на Общността. По думите на г-н Бриш, Европа трябва да се обедини срещу кризата и рецесията, които преживява и отговорът е една по-силна Европа, повече Европа.

Д-р Константин Тренчев, президент на КТ „Подкрепа” и заместник-председател на ИСС, посочи, че няма приет документ на ИСС, от който съветът да се срамува, или от който да се е отказал. Много от нашите документи са все още актуални, макар и изработени преди години, каза той. Д-р Тренчев определи като предизвикателство пред българските политици възможността да се ползват от експертизата на ИСС като структура и като институция. Константин Тренчев даде за пример Франция, която в Конституцията си е определила своя ИСС като четвърта по ранг институция в държавата.

В своето изказване президентът на КНСБ Пламен Димитров, член на съвета и на ЕИСК посочи, че в България, както и в другите държави, виждаме едни и същи процеси – хората не са щастливи от това, което се случва. Не знам доколко и как можем да бъдем спокойни за бъдещето на ЕС, защото виждаме само рестрикции, числа и ограничения. В този момент диалогът е изключително важен, каза г-н Димитров.

Председателят на съвета проф. Дулевски посочи, че Европа в момента отново тича след последиците, а те, особено социалните, ще бъдат много по-скъпи. Ако досега Европа имаше ресурс да компенсира социалните последици, да чака явленията на изхода, днес тя вече няма този ресурс. Около 2020-2025 г. ни чака следваща вълна на много сериозни натоварвания, в това число и демографски. Само след 15-20 години те ще изискват много повече ресурси, за да се тушират социалните последици, каза г-н Дулевски.

В заключение, председателят на ИСС апелира, институциите на Европа и на страните-членки да обърнат особено внимание на младите хора, на тяхното образование, квалификация и реализация, на диалога с тях. Защото стратегиите, които се приемат – до 2020 г. и след това, са за младите и за тяхното бъдеще. Ние определяме тяхното бъдеще и затова трябва да чуем техния глас, каза проф. Дулевски.