НОВИНИ - АРХИВ

ИСС ПРИЕ РЕЗОЛЮЦИЯ НА ТЕМА „ДЕЙСТВИЯ В ПОДКРЕПА НА МЛАДИТЕ ХОРА И БОРБАТА С МЛАДЕЖКАТА БЕЗРАБОТИЦА В БЪЛГАРИЯ”

На 31 октомври 2013 г. Икономическият и социален съвет (ИСС) прие резолюция на тема Действия в подкрепа на младите хора и борбата с младежката безработица в България”.

След като последователно прие становище и резолюция, относно борбата с ранното отпадане от училище, ИСС предприе следваща стъпка - да отправи предложенията и препоръките си относно актуалните инициативи на Европейската комисия (ЕК) за борба с младежката безработица и тяхното прилагане в България, една от които е инициативата „Гаранция за младежта”, чийто план за прилагане предстои да бъде приет от правителството до края на годината.

Политиките за насърчаване на младежката заетост и ограничаване на безработицата сред младите хора отдавна са във фокуса на внимание на ИСС. Според Съвета проблемите на младите хора и предизвикателствата, които те срещат по отношение на своето образование, трудова реализация, професионално развитие и съвместяване на трудовия и семейния живот трябва да са приоритет за страната ни.

В своята резолюция ИСС открои няколко предизвикателства:

  1. В условията на икономическа криза, Европейският съюз се изправи пред сериозно предизвикателство - лавинообразното нарастване на младежката безработица. В много от държавите членки младежката безработица надвишава два, а в някои от тях и три пъти, размера на общата безработица. В България равнището на младежка безработица е над 25% (28,1% за 2012 г.).
  2. Очертаващата се негативна картина се утежнява от нарастването на дела на младежите от т.нар. група еработещи, неучещи и необучаващи се" – ННН (NEET), а в Европа се заговори за риска от „загубено поколение”. В България коефициентът на младежите в група NEET е висок - (24,6 % при средно за ЕС - 15,4 %). Това са млади хора, за които вече са изразходвани значителен размер публични средства - за образование, за здравеопазване, за социални помощи, подпомагане и т.н., за да бъдат успешно подготвени за предизвикателствата на живота.
  3. Едни от основните предизвикателства пред младите хора в България са свързани с тяхното образователно и квалификационно равнище. Въпреки предприетите мерки от страна на последните правителства, все още темпът на нарастване на дела на лицата с висше и средно образование в България изостава от заложените стратегически цели. От друга страна, намалява броят на младежите в професионалното образование и обучение, който през 2010/2011 г. година е около 383 хил. Особено предизвикателство представлява целевата група с начално и по-ниско образование (8,2%).
  1. Уменията и квалификациите, които не отговарят на изискванията на пазара на труда и недостатъчното свободни работни места продължават да ограничават  заетостта на младите хора у нас. ИСС нееднократно е алармирал за разминаването в търсените и предлаганите специалности, свидетелство за което е обстоятелството, че въпреки високата безработица в разгара на кризата (а и сега), редица работни места остават свободни поради липсата на квалифицирани специалисти за търсените позиции.
  2. Едни от основните предизвикателства за реализацията на младите хора  на пазара на труда са свързани с: неадекватната подготовка за прехода „образование - пазар на труда”;  липсата на традиции и култура за разкриване на работни места за младежи и за насърчаване на предприемачеството; ограничените инвестиции от страна на работодателите за учене през целия живот и кариерно развитие; трудностите при намиране на работа, дори и за добре образованите младежи; съвместяването на трудовия и семейния живот и др.
  3. Според последни данни на ЕК в страните членки равнището на държавите  разходите за младежите от  групата NEET в относително  изражение /като процент от БВП е най-висок в България и Гърция (съответно 3,3 % и 3,28 %). Държавата прави все повече разходи за продължаващо/допълващо образование за млади хора, включително и с ниска степен на образование и квалификация, за преквалификация, за активни мерки на пазара на труда, за социално подпомагане и др. В същото време, в следствие от младежката безработица, държавата губи приходи и не реализира потенциала си за растеж. За всеки млад човек, който е извън заетост, държавата губи потенциални приходи от осигурителни плащания, от данъци върху потенциален бизнес или от задържането в потреблението и това е още едно сериозно основание в България спешно да се прилагат мерки  по „Гаранция за младежта”.

Международната организация на труда (MOT) дефинира "Гаранцията за младежта" като концепция, която предлага правото на работа, обучение или образование за определена група от млади хора и задължава обществената служба по заетостта или друг държавен орган да предостави услуги и/или изпълнение на програми в рамките на определен период от време. За разлика от типичните активни мерки на пазара на труда, младежката гаранция предоставя на всички млади хора правото на участие по определените мерки, стига да изпълняват предварително установени критерии.

В настоящата резолюция Съветът предлага конкретни мерки за справяне с младежката безработица, които да бъдат включени в Националния план с мерки по „Гаранция за младежта” 2014-2015 г. и част от тях са:

  1. ИСС подчертава, че основните задачи/функции на гаранцията за младежта са както да осигури и обезпечи ключовия за бъдещето на всеки младеж преход от образование и обучение към заетост, така и да минимизира продължителността на периодите, които младежите прекарват като безработни или обезкуражени лица на пазара на труда. ИСС счита, че прилагането на мерките по „Гаранция за младежта”, в съчетание с останалите образователни и активиращи мерки, насочени към младежите ще се отрази положително на състоянието на младежката заетост и ще спомогне за редуциране на броя на младежи в т.нар. група "NEET".
  2. ИСС счита за необходимо въвеждането на гъвкави образователни модели с дисциплиниращи и стимулиращи мерки за деца и родители с цел превенция на ранното отпадане от образователната система чрез съвместни действия на учители, училищните настоятелства и ръководства.
  3. ИСС препоръчва да се подобри диалога и контакта с младежите, напуснали образователната система, да се предприемат стъпки към дигитализиране и въвеждане на регистри за персоналните данни за образователния и квалификационен статус, пригодността за заетост и заетостта на гражданите, както и към интеграция на информационните системи на МОН, МТСП, АЗ, НАП, ГИТ и др.институции.
  4. Продължаването на обучението е добър вариант за повишаване на пригодността за заетост както на младите хора с основно и по-ниско образование, така и на завършилите общия курс на средно образование, без придобита професионална квалификация.
  5. ИСС апелира за иницииране на нормативни промени за въвеждане на специални програми за овладяване на българския език в системата на предучилищното образование и обучение. Също така
  6. ИСС препоръчва да се разработи и приеме Стратегия за чуждоезиковото обучение в България. Стратегията следва да е насочена както към системите на основното и средното образование, така и към обхватът и качеството на чуждоезиковото обучение в страната за всички лица, които вече са приключили основно/средно образование.
  7. ИСС призовава за гарантиране на високо качество на ученето през целия живот, както и за въвеждането на гъвкави пътеки за влизане и излизане в и от образователната система и надграждането на знания, умения и компетенции чрез дистанционни форми, модулно и интернет базирано, включително вечерно, задочно, комбинирано обучение. Своевременно следва да бъдат въведени и европейските инструменти в областта на ученето през целия живот (Европейската рамка за трансфер и натрупване на кредити, Общата рамка за гарантиране на качеството и др.) чрез осъвременяване и публично обсъждане на законодателната уредба.
  8. ИСС апелира за разработване и ефективно прилагане на политики, системи и практики, подпомагащи кариерното ориентиране и консултиране през целия живот на всички нива на образование, обучение и заетост. ИСС подчертава важността на провеждането на мотивационни кампании, още на етапа на началното образование.
  9. ИСС призовава за развитие и стимулиране на неформалното образование, организиране и пълноценно използване на свободното време на младежите за придобиване на ключови знания и умения, както и изработване и прилагане на цялостна държавна политика по признаване и акредитация на уменията и компетенциите, придобити в процеса на неформалното учене.
  10. Една от добрите стъпки в тази посока за България би било изграждането на „Национална мрежа за оценка на компетенциите”, чрез която да се постигне адаптивност, ефективност и балансиране на търсенето и предлагането на пазара на труда чрез изграждане на система за оценка на компетенциите на работната сила на браншово и регионално ниво.
  1. Предвид специфичните за България условия, в които следва да се прилагат политиките за младежта, ИСС препоръчва отправените към младежите предложения за обучение, квалификация, заетост, стаж или чиракуване, да бъдат съобразени преди всичко с нуждите на индивида, неговото семейно и материално положение, степента на текущото му образование и др. Освен това е необходимо те да бъдат съобразени с регионалната специфика, възможностите за заетост, стаж или продължаващо обучение в сфера/ бранш на стопанския живот, ключов за развитието на региона.
  1. ИСС подчертава, че е важно да се изяснят предварително възможните трудности при предлагането на „гаранция за младежта” в България. В тази връзки ИСС призовава за спешни нормативни промени за информационно и правно обезпечаване на политиките и мерките за успешно прилагане на “Гаранция за младежта” в България вкл.:
  • въвеждане на допълнителни реквизити за идентифициране на мястото на работа (код по регистъра на населените места ЕКАТЕ) на наетите лица като основен елемент на трудовото/служебното правоотношение;
  • задължения за дигитализиране на данните за образователния и квалификационен статус на гражданите от страна на учебните заведения и ЦПО за образователни и обучителни програми, финансирани с публични средства;
  • интегриране на информационните системи на МТСП и МОН и осигуряване на достъп в реално време на Агенция по заетостта, НАП, ГИТ и други институции;
  • регистриране на отпадналите от образователната система и персонална идентификация на т.н обезкуражени лица в групите 15-24 г. и 25-29 г.
  1. ИСС препоръчва, ключов момент при реформирането на образованието да бъде диалогът с работодателските организации. Данните от „Доклада за младежта 2010-2012” показват нисък брой на младежите, участвали в стажове и чиракуване, предоставени от частния сектора чрез посредничеството на държавните органи. Това дава основание да се счита, че социалният диалог има още потенциал за развитие.
  2. ИСС призовава за въвеждане на осъвременен модел на дуалната система за образование и обучение в България, чрез: доразработване и надграждане с консенсусно приети елементи на дуалната система на ДОИ/стандарти във всички професионални направления, с отчитане на социалния ефект от дейността на заетите в образователната система.
  3. ИСС подкрепя инициативата „Моето първо работно място" за включване в обхвата на средното образование изучаването на трудовите, социални и осигурителни права, което има за цел навременно да запознае младите хора с техните права на работното място и да повиши тяхната чувствителност към нерегламентираната заетост и нарушаването на трудовото законодателство.

16.  ИСС препоръчва въвеждане на индивидуални кредитни карти за обучение (формално или неформално, редовно или задочно), покриващи включително средствата за учебни материали, пътни и др. разходи за лицата с ниски доходи и с ниска квалификация. Относно лицата с по-висока квалификация се препоръчва откриване на индивидуални сметки за обучение, по които да се акумулират ресурси (финансови средства, учебни часове и др.) от страна на различни източници – държава, работодател, заето лице, за обучение и кариерно развитие по специално разработен и законодателно уреден механизъм.

17.  ИСС обръща внимание, че е необходимо план-приемът във висшите училища да е съобразен с настоящите и бъдещи потребности по вид квалифицирани кадри на пазара на труда и периодично да бъдат актуализирани учебните програми, съобразно нуждите на бизнеса и съвременните методи на преподаване. Необходимо е и продължаване развитието на рейтинговата система във висшето образование

  1. ИСС препоръчва да се разработи и въведе система от стипендии и ваучери за талантливи студенти и да се насърчат държавата и бизнеса за съвместни дейности относно осигуряването на професионална реализация на младите докторанти и начинаещи учени. Системата от стипендии и ваучери следва да се реализира както на национално ниво, така и на регионално ниво чрез създаване и насърчаване развитието на т.нар. "Регионални клъстери на знанието".
  2. ИСС апелира към комплексно законодателно уреждане и развитие на практика и култура за ефективни стажантски програми и практическо обучение на работното място, вкл. чиракуване.
  3. Относно времетраенето на договора за стажуване ИСС счита, че трябва да е не по-малко от 3 и не повече от 12 месеца, а възнаграждението - не по-малко от минималната месечна работна заплата, установена за страната. Финансовата подкрепа на младите хора по време на програмите за обучение на работното място, стажуването и чиракуването е крайно наложителна, тъй като много млади хора отпадат или напускат преждевременно училище само и единствено за да работят и да издържат себе си и семействата си.
  4. ИСС призовава за: насърчаване на иновациите и частните инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност чрез създаване на данъчни облекчения при доказани ползи; модернизиране на научно-изследователските бази към висшите учебни заведения; определяне на стипендии за млади учени и изследователи; поощряване включването на студенти в научната дейност и проекти на висшите училища, както и ранното им привличане към преподавателска и научна дейност.
  5. ИСС призовава за повече гласност и признание към постиженията на организациите, инициативите и проектите с качествени резултати по отношение на мерки за борба с младежката безработица, за превенция и обратна интеграция на отпаднали младежи, за активиране на младите хора от групата NEET и т.н. Разпространяването на добрите практики и примери, постигнати на регионално и национално ниво, могат да окажат благоприятно влияние както за настоящите участници в младежки инициативи, така и за привличането на бъдещи такива.

23.  Младежката безработица е основен „виновник” за емиграцията на много от младежите. ИСС счита, че Европа се нуждае не толкова от трудова миграция за младежите, а от трудово-образователен обмен.

  1. ИСС е удовлетворен, че в съответствие с отправените препоръки, и след провеждане на публична дискусия, в актуализирания вариант на Споразумението за партньорство на България за следващия програмен период беше заложено 28,5% от средствата от ЕСФ да бъдат насочени към тематичните цели, предложени от ИСС, вкл. за насърчаване на младежката заетост.
  2. ИСС обръща внимание, че е необходимо да се намали административната (бюрократична) тежест, с която е съпроводено субсидирането на работодателите за наемане на младежи и стажанти, за да се постигне желания устойчив положителен ефект върху заетостта. Ускоряването на електронизацията на административните услуги и разширяването на обхвата им ще допринесе за увеличаване на броя на наетите млади хора.
  3. Имайки предвид, че хората със специфични възможности са целева група в риск, ИСС смята, че трябва да бъдат разработени специфични правила, чрез които да се търси трайно решаване на проблемите, свързани с безработицата сред хората с увреждания.
  4. ИСС апелира за популяризиране на доброволчеството сред младите хора като движеща сила за личностно развитие, мобилност, учене, придобиване на опит, възпитаване в дух на социално сближаване, солидарност между поколенията и формиране на гражданско самосъзнание. Препоръчва разработване на цялостна концепция за доброволческия труд и начина му на полагане, правна регламентация на статута на доброволеца, доброволческите организации, доброволческия труд и доброволческата услуга.
  5. ИСС апелира за подобряване на диалога на публичните институции, работещи в областта на заетостта, с частните работодатели, оценяване на техните потребности и информиране за допълнителни възможности за наемане на уязвими лица, които търсят работа, с цел гарантиране на бързи преходи.
  6. ИСС апелира за осигуряване на специализирано обслужване на безработни младежи чрез разкриване на нарочни филиали в системата на Агенция по заетостта, т.нар. "младежки бюра" в 10-те града с концентрирано младежко население и висок процент безработни.
  7. ИСС препоръчва в регионалните дирекции по заетостта ежемесечно да се организират публични лекции при свободен достъп за всеки желаещ, разясняващи възможностите за търсене на заетост, възможностите за предприемачество и др..
  8. Според ИСС, в прилагането на активни младежки политики, държавата трябва да участва не толкова като „работодател” на младежите (като напр. по програмата „Старт в кариерата”), а като посредник/медиатор във взаимоотношенията между безработните млади хора, обучаващите институции и работодателите в реалната икономика.
  9. ИСС препоръчва във всяка една от оперативните програми за периода 2014-2020г. да бъдат заложени мерки, които да осигурят на младите хора възможност за реализация и развитие в България. Като взема предвид последствията от икономическата криза, големите разлики в икономическото развитие на отделните райони в България и наличието на компактни младежки групи, които имат нужда от интегрирани мерки за по-добри условия на живот, за заетост и преодоляване на границата на бедност, ИСС предлага разработване на инвестиционен пакет за младежите чрез използване на „Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ)“ през програмния период 2014-2020 г.
  10. ИСС се присъединява към призива на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) „възрастовата граница на лицата, които могат да се възползват от „гаранцията за младежта”, да се повиши до 30 години, така че достъп до нея да имат и млади хора, които напускат по-късно университета или са в преход между обучение и заетост.” Преходите от образование към заетост и от заетост към заетост продължават и след навършването на 24-годишна възраст и са основни предизвикателства за младите хора. Разширяването на обхвата на „гаранцията” ще изисква повече средства, но при условие, че инфраструктурата е вече изградена, се очаква резултатите да са по-осезаеми и дълготрайни.
  11. Според ИСС от ключово значение е проследяването и контролът при разходването на средствата за младежки политики както от европейските фондове, така и от националния бюджет. Прозрачността на процеса по наблюдение трябва да бъде гарантирана чрез активното участие на социалните партньори и организираното гражданско общество.
  12. ИСС констатира, че в някои държави-членки на ЕС, вкл. приложили гаранции за младежта, субсидираната заетост, стажуването и чиракуването са се превърнали в капан на младежката заетост. За младежите е трудно да преминат от „спомагателна” към пълна заетост. В тази връзка, за да се избегне злоупотребата с труда на младите хора и с финансирането от държавния бюджет и европейските фондове, ИСС препоръчва да се предоставят мониторингови функции както на отговорните държавни органи, така и на синдикалните, работодателите и на граждански структури. С цел избягване на субективизмът, мониторингът трябва да се основава на ясни статистически данни и резултати от целеви социологически проучвания.
  13. ИСС счита за особено ключови законодателните промени, които да осигурят повече сигурност за младежите, останали без работа като:
  • нормативно регламентиране на социално подпомагане за безработни младежи за период от четири месеца в размер на не повече от 50% от МРЗ, което да се получава, ако след изтичане на четвъртия месец от завършване на образованието им младежите не са намерили първо работно място или не са включени в стажантски или други целеви младежки програми и мерки. Задължително условие за придобиване на това право на социално подпомагане да бъде включването на тези безработни младежи в подходящи форми за допълнителна квалификация и обучение, като се предвидят целеви мерки и стимули, включително финансови за насърчаване на работодателите за наемането им на „първа работа”.
  • въвеждане на Специфичен режим за натрупване осигурителни права и достъп до обезщетения при безработица за заети извън класическите постоянни трудови договори (сезонни работници, надомни работници, заети на непълно работно време и др.п.);
  • нормативно решение за изплащане на част от обезщетението за безработица при преход от безработица към заетост на лица, самостоятелно усъвършенствали квалификацията си и/или самостоятелно намерили нова заетост в срока на обезщетението.
  1. ИСС призовава за разработване на политики и въвеждане на практики за съвместяване на трудовия и семейния живот на младите хора чрез:
  • използване на гъвкави графици при разпределение на работното време, функционална гъвкавост, чрез преразпределение на длъжностните задължения;
  • допускане и осигуряване на условия за надомна или работа от разстояние за младежи, когато естеството на работа го позволява;
  • стимулиране създаването на родителски кооперативи за гледане на деца на работещи млади родители;
  • предоставяне на възможност за майките с деца до 3 годишна възраст, които работят или учат, да ползват ваучер за домашни помощници за отглеждане на деца и/или за битови услуги в домашна среда;
  • подпомагане на младите семейства, останали без работа (поради съкращение) и с ипотечен кредит за единствено жилище чрез поемане на гаранция и договаряне с банката на разсрочена схема за погасяване.
В заключение ИСС счита, че за успешното прилагане на политики за младежта е необходима най-вече политическа воля за реформи и разширяване на капацитета на бизнеса за създаване на възможности за заетост. ИСС препоръчва на българското правителство, в диалог със социалните партньори и след консултация с гражданското общество, да ускори процеса на разработване и приемане на Национален план за прилагане на гаранции за младежта, който адекватно да кореспондира и с Националния план за действие по заетостта. ИСС подчертава, че освен социалния и гражданския диалог, в обсъждането на младежките политики и Националния план за въвеждане на гаранция за младежта, ключовата роля имат и младежките организации в страната.

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава