НОВИНИ - АРХИВ

ПРИОРИТЕТИТЕ ОСТАВАТ СЪЩИТЕ И ПРЕЗ 2014 Г. - ВЪПРОСЪТ Е КАК ДА БЪДЕ ПРОДЪЛЖЕНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ИКОНОМИКАТА НА ЕС

На 27 март Пленарната сесия на ИСС прие резолюция по “Съобщение на Комисията – Годишен обзор на растежа за 2014 г.” като продължение на дейността си в контекста на Стратегия „Европа 2020” и Европейския семестър.

Съветът споделя основното послание на Комисията, че най-голямото предизвикателство пред икономиката на Европейския съюз (ЕС) е „как да бъде продължено възстановяването, което се отчита към момента, как през 2014 г. да се постигне устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж и конкурентоспособност, водещ до създаването на нови работни места”.

В резолюцията си ИСС с удовлетворение констатира, че Европейската комисия (ЕК) обръща по-голямо внимание на изпълнението на специфичните препоръки от държавите членки, в отделен работен документ, придружаващ на Годишния обзор на растежа (ГОР) за 2014 г. С този предварителен технически анализ ЕК отчита напредъка по ключовите реформи, предприети през последните три години, след стартирането на процеса на Европейския семестър. Съветът е удовлетворен от действията на Комисията, защото в своята резолюция по ГОР за 2013 г. изрази препоръка в тази посока.

ИСС подкрепя подхода на Комисията за осигуряване на непрекъснатост на основните приоритети в четвъртия Европейски семестър, базиран на приоритетите на ГОР за 2014 г. и Стратегията “Европа 2020”. Същевременно, обаче, ИСС настоява при изготвянето на предложенията за тазгодишните специфични за всяка държава препоръки, ЕК да акцентира върху въпросите с най-голямо пряко въздействие върху растежа и работните места в ЕС и на национално равнище. Друга важна препоръка на Съвета е, ЕК да изисква държавите членки да ускорят процеса на приемане на документите свързани с единния пазар, за да може той да заработи успешно и ефективно в полза на всички граждани на общността.

Според ИСС и през 2014 г. най-съществени за излизане от кризата, наред с фискалната консолидация, остават политиките в подкрепа на заетостта и тези, насърчаващи иновациите и растежа на производителността. Настоящата ситуация на пазара на труда е следствие най-вече от липсата на растеж и недостатъчното прилагане на поети на равнище ЕС ангажименти за структурни реформи на пазара на труда и системите за образование и обучение.

Затова ИСС призовава да бъдат анализирани по-задълбочено и идентифицирани истинските причини за допълнителното влошаване на ситуацията на европейските трудови пазари. Същевременно специфичните за всяка държава препоръки да бъдат по-конкретни и ЕК през този семестър да изисква от страните членки по-ефективно изпълнение на поетите ангажименти.

Съветът обръща внимание на започващия дебат относно новия инструмент за сближаване и конкурентоспособност с „договорни споразумения“, или „договори за конкурентоспособност“, включващи реформи в държавите членки в замяна на улеснено чрез финансова подкрепа изпълнение. ИСС подкрепя тезата на ЕИСК, че във връзка с необходимостта от повече яснота при уточняване на начина на финансиране и насоката на тези договорни споразумения, е целесъобразно дебатът да остане отворен до намиране на адекватните решения. Този подход изглежда като среден път - между доброволна координация и задължителни действия в сферите, където правомощията на ЕС понастоящем са ограничени.

Трябва да се отбележи, че през 2013 г. ИСС прие становище, в което изрази позицията си по проекта на Споразумението за партньорство на България с ЕС за периода 2014-2020 г. и проведе консултации с представители на правителството по темата. Резултатът е удовлетворителен за Съвета, защото актуализираният вариант на документа е съобразен с повечето от неговите препоръки.

ИСС подкрепя позицията, че при оценката на новото икономическо управление на Европейския съюз е целесъобразно да се пристъпи към опростяване на процесите. Към момента графикът на Европейския семестър включва широк набор от инструменти: Пакт за стабилност и растеж, Договор за стабилност, координация и управление (ДСКУ), пакет от шест акта, пакет от два акта и др. Същевременно различните инструменти за анализ и координация на икономическите политики, представляват сложен механизъм, с който, за съжаление, могат да работят съвсем малък брой европейски и национални експерти.

В приетия документ ИСС отбелязва, че като цяло ГОР за 2014 г. не е достатъчно подробен и незначително се различава от обзора за 2013 г. Затова, ИСС отново обръща внимание, че липсват нови предложения за политики, които чрез бюджета на ЕС да стимулират растежа и създаването на работни места, за да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“.

В тази връзка, в резолюцията Съветът фокусира вниманието си върху социалните последствия от кризата, необходимостта от по-силна подкрепа за възстановяване на заетостта и растежа и отново припомня за мястото на целите на Стратегия “Европа 2020” в ГОР 2014 г.

2.

Освен това, ИСС изразява съжаление, че ЕК не предоставя данни относно изпълнението на Пакта за растеж и работни места, договорен през юни 2012 г. Съветът прие през 2012 г. резолюция по съобщението на Комисията „към възстановяване и създаване на работни места”. Според ИСС липсата на амбициозни реформи за повишаване на конкурентоспособността на европейските икономики, както и за гарантиране на финансовата устойчивост на системите за социална сигурност и здравеопазване е предизвикателство за нарастване на финансовата тежест пред следващите поколения.

 

 

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава