НОВИНИ - АРХИВ

ИСС: ДЪЛГОСРОЧНАТА БЕЗРАБОТИЦА Е ПЪРВАТА КРАЧКА КЪМ ОБЕЗКУРАЖАВАНЕ, ИЗОЛАЦИЯ И БЕДНОСТ

В последния си анализ за „ Дългосрочната безработица в България“, приет на пленарната сесия на 24 ноември т.г., Икономическият и социален съвет разглежда влиянието на икономическата криза и настъпилото след нея възстановяване върху дългосрочната безработица (групата от хора, които повече от една година търсят безуспешно работа) и дълготрайно обезкуражените, които повече от една година не търсят работа, защото смятат, че няма да намерят. Според анализа дългосрочната безработица продължава да бъде сериозен проблем и след наблюдавания процес на възстановяване от кризата между 2013 и 2015г.

Сериозно внимание ИСС обръща на проблема с дългосрочно обезкуражените лица, които са неактивни на пазара на труда. Един от основните им аргументи за неактивното им поведение на пазара на труда е несъответствието между желаните от тях и предлаганите им доходи. В тази група хора обаче е инвестиран публичен ресурс и загубата на тяхната мотивация за труд е загуба на обществото освен тяхна лична загуба, се посочва в нализа. Според ИСС наред с изследванията и политиките за дългосрочно безработните е необходимо да се правят изследвания и политики и за дългосрочно обезкуражените лица. Дългосрочно безработните и дългосрочно обезкуражените са не само проблем за пазара на труда и за икономиката ни, но и сериозен резерв за удовлетворяване на потребностите от работна ръка, се твърди в документа.

В анализа си ИСС изследва различията в структурата на безработните и на обезкуражените лица, характеристики на двете групи, определящи фактори за поведението им и др. ИСС акцентира върху някои тенденции при групата на обезкуражените лица, които заслужават внимание от страна на институциите. Например, с безпокойство се констатира, че в периода на кризата с най-висок темп нараства броят на дългосрочно обезкуражените лица с висше образование – около 3 пъти, след тях са хората със средно професионално образование – със 70%, докато в същия период групата на дългосрочно обезкуражените лица с основно и по-ниско образование нараства само с 10%. В следващия период на възстановяване числеността на дългосрочно обезкуражените лица с висше образование намалява много бавно. Например, през 2015 г. техният броя е 2 пъти по-висок от броя им през 2008г., докато броят на лицата със средно професионално и средно общо образование превишава броя на същите групи от 2008 г. само с 21% и с 43%.

Анализът на ИСС е естествено продължение на предишна резолюция на Съвета от тази година, но последният документ навлиза в дълбочина на процесите и явленията на дълготрайната безработица и на дълготрайно обезкуражените лица. Заедно с това ИСС отправя нови свои предложения за мерки, свързани с намаляване на риска от дългосрочна безработица и за по-бързо връщане на пазара на труда на хората, които по различни причини са извън него. Някои от предложените мерки се отнасят до реализирането на програми за субсидирана заетост, насърчаване на предприемачеството сред групи на безработните и обезкуражените, развитие на социалните предприятия като възможност за заетост, ограмотяване и др.

ИСС предлага също да се обсъди и възможността за влияние чрез пасивната политика на пазара на труда – обезщетенията. Например, ако едно безработно лице, регистрирано в бюрото по труда, в рамките на срока, в който получава обезщетения за безработица, постъпи на работа, да му се изплаща заедно със заплатата и част от полагащото му се обезщетение до изтичане на срока на регистрацията в бюрото по труда.

В заключение ИСС подчертава, че с този свой акт отново поставя сериозния въпрос за дългосрочната безработица, която е крачката към социална изолация, бедност и изпитание пред публичните финанси на социалните системи на общественото внимание.

В обсъждането на анализа участваха и представители на МТСП.

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава