НОВИНИ - АРХИВ

ИСС ИЗРАЗИ СВОЯТА ПОЗИЦИЯ ПО ПОСОКАТА НА РАЗВИТИЕ НА ЕС ДО 2025 г.

На 9 октомври пленарната сесия на ИСС прие резолюция по „Бяла книга за бъдещето на Европа: Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г.“

В контекста на публичните дискусии след представената през март от Европейската комисия „Бяла книга“ и поредицата документи за размисъл относно бъдещето на Европейския съюз след Брекзит, ИСС се включи активно в проведения през юни в София дебат по темата, организиран от ЕИСК. Същевременно бъдещето на Европа ще бъде един от важните въпроси дискутирани по време на предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. и страната ни трябва да има ясна позиция в този процес.

В тази връзка, чрез приетия документ, организираното гражданско общество в България изразява единната си позиция относно очертаните от Комисията пет сценария за посоката на развитие на ЕС до 2025 г. В резолюцията ИСС отчита предизвикателствата пред ЕС и в частност пред България, произтичащи от глобализацията, технологичната промяна, демографската криза, миграционния натиск, тероризма, регионалните конфликти, протекционизма, икономическите и социалните неравенства. Те според ИСС са свързани с „липсата на икономическа и социална конвергенция, на прозрачност и доверие в процеса на вземане на решения, на нарушаване на принципите на субсидиарност и пропорционалност в ЕС“.

ИСС констатира, че очертаните сценарии обективно отразяват различните настроения в обществото - от запазване на статуквото или стесняване на обхвата на общоевропейските политики до промяна на приоритетите, диференциран или колективен напредък. Затова в резолюцията се подчертава необходимостта на първо място да се потърси решение на кризата на легитимността и доверието на гражданите към институциите на ЕС, които се дължат основно на „прекомерното овластяване на неизбрани елити и ширещ се лобизъм“.Същевременно според съвета нито един от сценариите не отговаря изчерпателно на очакванията на българските граждани и не би могъл да бъде оценен като базисен.

Разглеждайки положителните и отрицателни страни на всеки от петте сценария ИСС посочва, че е необходимо, след широки национални дебати и такива на високо ниво в ЕС, да се приеме вариант, основан на комбинация от различните елементи, който ще допринася най-вече за просперитета на европейската икономика и за благосъстоянието и сигурността на всички граждани на Съюза.

В документа ИСС изразява позицията си, че основните елементи на посоката на развитие на ЕС трябва да се основават на първо място на запазване на единството на ЕС-27 и по-нататъшно задълбочаване на общоевропейското сътрудничество в областта на единния пазар и свободата на движение на стоки, услуги, капитали и хора, като се надгражда постигнатото и се засилва кохезията.

Също така според ИСС страните членки трябва да се водят от целта, посочена в Доклада на петимата председатели, всички държави членки да постигнат рейтинг „три пъти А“ в социалната сфера, за да се отговори на социалните предизвикателства и неравенствата.

Друг елемент от бъдещия сценарий несъмнено трябва да е общоевропейски институции в областта на сигурността, което ще създаде предпоставки националните правителства да пренасочат финансиране към области, свързани с повишаване на жизнения стандарт.

ИСС подчертава, че за България е особено важно да се запази политиката на конвергенция за ускоряване присъединяването ни към Еврозоната, да се укрепва социалното измерение на интеграционния процес, както и присъединяване към Европейския стълб на социалните права.

Според ИСС е необходимо също стриктно разделение на отговорностите на ниво ЕС-27, национално, регионално и местно ниво. Затова заявява подкрепата си за сценарий, „основан на ограничаване на прекалената намеса и детайлна хармонизация с цел по-добро регулиране, запазване на политиката на сближаване и регионалната политика за преодоляване на различията в икономическото и социалното развитие и интегриране на България в една междувременно укрепена Еврозона“.

ИСС подкрепя необходимостта от колективен отговор на глобалните и вътрешните предизвикателства, пред които е изправен ЕС: социални и икономически неравенства, регионални конфликти, миграционен натиск, тероризъм, протекционизъм. Същевременно приветства приетата Декларация на лидерите на ЕС по повод 60-годишнината на Римските договори, подчертаваща решимостта на 27-те държави членки за приемане на нов дневен ред и съгласието на страните членки да работят за изграждане на: безопасна и сигурна Европа; просперираща и устойчива Европа; социална Европа; по-силна Европа на световната сцена.

В резолюцията ИСС очертава очакваните предизвикателства пред постигането на съгласие за посоката на развитие на ЕС и изразява убедеността си, че европейските граждани очакват една дискусия за промени в Договора за ЕС, дори да не се стигне до реална реформа.

В заключение ИСС заявява, че ще следи развитието на дискусията както на национално, така и на европейско ниво на най-високо равнище и изразява готовност да се включи активно при определяне посоката на развитие на Съюза в контекста на българското председателство на Съвета на ЕС (1 януари – 1 юли 2018 г.).

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава