НОВИНИ - АРХИВ

ПРЕЗИДЕНТИТЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И СОЦИАЛНИ СЪВЕТИ НА СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ НА ЕС И ЕВРОПЕЙСКИЯТ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ ОБСЪЖДАТ ПРОБЛЕМИТЕ НА МИГРАЦИЯТА И ПАЗАРА НА ТРУДА В ЕВРОПА


Председателят на Икономическия и социален съвет на България доц. д-р Лалко Дулевски ще участва в Годишната среща на президентите на икономическите и социални съвети на страните-членки на Европейския съюз и Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), която ще се проведе в петък, 28 ноември, в Малта.

Основната тема, която ще се дискутира, е влиянието на имиграцията върху Европа и пазарите на труда в Европейския съюз. Предвижда се по нея да бъде приета специална декларация.

Срещата на ръководителите на икономическите и социални съвети в ЕС и ЕИСК потвърждава значимостта на имиграцията като дългосрочен и стратегически проблем, засягащ всички страни-членки на ЕС. В документите на форума се отбелязва, че е необходима адекватна оценка на влиянието на имиграцията върху европейския пазар на труда, особено при сегашната икономическа обстановка. Значението на миграцията за Европа се разглежда в контекста на демографските реалности на континента, свързани най-вече със застаряването на населението, както и с оглед на изискванията на глобализираната конкурентна икономическа среда

Ще бъде обсъдена и темата за насърчаване на усилията по разработването на обща миграционна политика на европейско равнище. Позицията на икономическите и социални съвети е, че за успешното управление на миграционните процеси се изисква единна и всеобхватна миграционна политика на ЕС, закрепена във всички останали европейски политики, като например тези в областта на труда, социалната сфера, икономиката и външните работи.

Икономическият и социален съвет (ИСС) на България многократно е обсъждал проблемите на миграцията и в свои становища е правил редица предложения за целенасочена национална политика в тази сфера.

Необходимостта от адекватни действия по тези проблеми се отбелязва още през март 2005 г. в становище по демографското развитие и демографската политика, както и в становището по проблемите на индустрията в процеса на присъединяване на България към ЕС. През юли тази година пленарната сесия на ИСС прие специално становище по утвърдената от правителството Национална стратегия на Република България по миграция и интеграция 2008-2015 г., чието разработване бе предложено именно от ИСС. В документа са отчетени както националните проблеми и предизвикателства, така и политиките на ЕС по въпросите на миграцията.

На настоящия етап въпросите, свързани с имиграцията, не представляват сериозен проблем за България и нямат съществено негативно отражение върху националния пазар на труда. По-сериозен акцент в становищата и публичните консултации на ИСС имат проблемите на емиграцията поради изключително големия брой български граждани, напуснали страната през последните 10 години. ИСС смята, че съществуват възможности да се използва интелектуалният и финансов потенциал на мигрантите за трансфер на знания и технологии, да се осъществяват социални и културни трансфери.

В приетите становища ИСС декларира, че като «граждански парламент» на страната ще продължи усилията си да организира научната и експертна мисъл чрез консултативни форуми по проблемите на миграцията, както и готовността си да извършва мониторинг по изпълнението на националната стратегия и на годишните планове за нейната реализация.

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава