НОВИНИ - АРХИВ

ИСС ЗАПОЧВА ДЕБАТ ПО ПРОМЕНИТЕ В КЛИМАТА И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА


Пакетът дългосрочни мерки в областта на климата и енергетиката, който Европейският парламент прие през декември 2008 г., и влиянието им върху земеделието като един от секторите, пряко изложени на негативния ефект на промените в климата, бяха основни теми на състоялата се в София конференция с международно участие “Пакетът за климатичните промени и отговорът на земеделието».

Форумът, който се проведе на 13 февруари 2009 г., бе организиран от Икономическия и социален съвет (ИСС) по предложение на Съвета на българските аграрни организации (СБАО).

Сред поставените акценти бе и опитът на водещите страни в ЕС в тази област, както и ролята на гражданското общество и възможностите за прилагане на добри практики в България.

В конференцията участваха представители на Европейския икономически и социален комитет, експерти от Дания, Швеция и Испания, представители на Министерството на земеделието и храните, професионални организации в областта на земеделието, на други институции и организации в България, работещи в тази област.
С тази конференция Икономическият и социален съвет започва поредица от дискусии по проблемите, възникващи от климатичните промени, и необходимостта от своевременно предприемане на мерки в различни сектори на икономиката в България, подчерта при откриването на форума доц. д-р Лалко Дулевски, председател на ИСС. Той напомни, че ИСС многократно е поставял за обсъждане на тези проблеми в свои становища и различни инициативи, но те стават все по-голямо предизвикателство за правителството и обществото. Като граждански парламент, съветът ще активизира гражданските структури, както и законодателната и изпълнителната власт, за да се търсят необходимите инструменти за решаването на тези проблеми.
Климатичните промени представляват едно от най-сериозните предизвикателства, пред които е изправено човечеството през 21 век.
Постигнатото споразумение по пакета «Енергетика и климатични изменения» потвърждава ролята на Европейския съюз като водеща сила в борбата срещу климатичните изменения. В същото време то отчита нуждата Европа да остане конкурентоспособна и да съхрани работните места в период на глобална икономическа криза.
Реализирането на одобрените от Европейския парламент мерки ще спомогне за
постигане на целите на Европейския съюз в борбата с климатичните промени и повишаване дела на възобновяемите енергийни източници до 2020 г. Целта е превръщането на Европа в «нисковъглеродна» икономика и повишаване на нейната енергийна сигурност.
С политиката си в областта на климата и енергетиката Европейският съюз поставя амбициозни цели за реализация до 2020 г.
, като се предвижда утвърденият пакет за действие да влезе в сила най-късно до 2011 г. С него се определя очакваният принос на всяка страна-членка в изпълнението на поставените цели и се предлагат редица мерки, подпомагащи постигането им.
В продължение на няколко години борбата с климатичните промени е в центъра на европейската политика. Нейните основни цели са свързани с увеличаване на консумацията на „чиста” енергия, създаване на опазващи околната среда опции за транспорта, увеличаване отговорността на предприятията при опазване на околната среда без да се намалява тяхната конкурентоспособност. Европейската политика е насочена и към гарантиране на устойчиво използване на земеделската земя и прилагане на земеделски практики, опазващи околната среда, създаване на условия за развитие на науката и иновациите.

С провеждането на утвърдените от Европарламента мерки ЕС се ангажира с
намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 20% през 2020 г. спрямо равнищата от 1990 г., като заявява готовност за 30% в случай, че и други развити страни си поставят за цел подобни намаления.
ЕС цели и
увеличаване на енергията от възобновяеми енергийни източници (вятърна и слънчева енергия, биомаса и др.) през 2020 г. до 20% от общото количество произвеждана енергия. В момента нейният дял е 8,5%.
Като трета цел ЕС отбелязва
подобряване на енергийната ефективност, чрез която да се постигне съкращаване на потреблението на енергия с 20% спрямо прогнозните равнища на 2020 г.
През декември 2008 г. в ЕС бе приета Директива за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.
Страните-членки приеха минимални нива на енергия от възобновяеми източници, които те трябва да достигнат до 2020 г. Националните цели в областта на възобновяемата енергия, определени за всяка една страна-членка, ще спомогнат за намаление на парниковите емисии и намаляване зависимостта на ЕС от чужди енергийни източници. Пакетът също така определя и критерии за устойчивост, на които биогоривата трябва да отговарят, за да се гарантира, че те са екологосъобразни и не въздействат върху околната среда.
България си поставя за цел през 2020 г. енергията от възобновяеми източници да достигне 16% от общото количество на произвежданата у нас енергия. Националните цели в тази насока варират от 10% за Малта до 49% за Швеция.
С оглед осигуряване на биогорива, произведени по устойчив начин, Директивата изисква те да допринасят за намаляване на вредните парникови емисии в сравнение с петрола и дизела най-малко с 35%, като до 2017 г. тази цифра достигне 50%. До 2020 г. поне 10% от горивата за транспортни нужди във всяка страна трябва да са от възобновяеми източници (биогорива, водород, „зелено“ електричество и др.)
За постигане на целите на Директивата за възобновяемите енергийни източници е необходимо да се създаде законодателна рамка за осигуряване на дългосрочни инвестиционни решения, смятат експерти. Прогнозираното търсене на енергия от възобновяеми източници и биогорива открива възможности, сред които, например, са осигуряване на рисков капитал за малките и средни предприятия и за внедряването на нови технологии на пазара.
Ползите от предприемането и осъществяването на одобрените мерки в рамките на ЕС ще се изразяват в по-малко замърсяване на въздуха, по-ниски разходи за контрол на това замърсяване и значителни ползи за здравето на хората. Очаква се намаляване с 50 млрд. евро годишно на разходите за внос на нефт и газ до 2020 г. Около 1 млн. ще станат работните места в секторите в ЕС, свързани с производството на енергия от възобновяеми източници до 2020 г. – при 300 000 работни места в момента. Повече работни места ще има и в свързаните с опазването на околната среда отрасли.
Земеделието е един от ключовите сектори на икономиката, който пряко е изложен на промените на климата, но и допринася за гарантиране на устойчиво развитие. В условията на намаляване на субсидиите в рамките на Общата селскостопанска политика производството на енергийни култури може да се превърне в допълнителен източник за доходи. На заседанието на Съвета на министрите на земеделието на ЕС през ноември 2008 г. относно реформата на Общата селскостопанска политика бе решено средствата от модулацията на директните помощи да бъдат предоставяни за стимулиране на борбата с климатичните промени. Разширяването на производството на възобновяеми енергийни ресурси ще допринесе за диверсифициране на дейността на земеделските производители и ще гарантира развитие на икономиката и увеличаване на заетостта в селските райони.
Професионалните организации от областта на земеделието имат първостепенна роля най-вече като представят пред обществеността проблемите, свързани с климатичните промени. На местно ниво те са основните действащи лица, които да започнат диалог с органите на властта за разработване на мерки и стимулиране на публично-частното партньорство за адаптиране на земеделието към промените на климата.

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава