НОВИНИ

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Проф. Николай Генчев:

…„Левски като че ли остава един от малцината големи мъже на възрожденската епоха, който беше пощаден от бурите на нашия социален и духовен живот, който като цяло не беше поставен под съмнение.

Съмненията и недомлъвките не отминаха дори Раковски. Едни се опитаха да уличат Раковски в непоследователност, други му предписаха диктаторски, тоталитарни домогвания, трети поискаха да видят у него чужд агент, защото през целия си живот беше ратувал за балканско разбирателство.

Или да вземем за пример другия връх на българската революция — Любен Каравелов. След Освобождението го клеймяха с позора на предателството, после се опитваха да го разпъват на кръст между различните направления, без да разбират неговата сложна, противоречива и богата натура. Започнаха да го тикат в един или друг калъп, да спорят безсмислено на кого принадлежи — на буржоазията или на народа.

Не беше пощаден даже Христо Ботев. Много голям, силен и безпощаден той изглеждаше на българския буржоа и еснаф, за да може да го преглътне такъв, какъвто е останал в историята. Затова започнаха да го подкастрят, да бъркат с нечисти ръце в личния му свят, а един негодник го обяви, ни повече, ни по-малко за «зловеща личност».

Но по отношение на В. Левски никой не посмя да бъде дързък. Той респектира всички — и от ляво, и от дясно, и в интелектуалните върхове, и в низините; и мъдри поети и учени глави, както навремето беше респектирал султана с дързостта си и цялата българска нация със силата на своите идеи, с мащабите на своя делови замах на организатор и политик“…

Из "Левски, революцията и бъдещият свят" - проф. Николай Генчев

Обратно горе