ПУБЛИКАЦИИ В МЕДИИТЕ

ПРОФ. ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: ПРЕВРЪЩАМЕ СЕ В УСПЕШЕН МОДЕЛ ЗА РАЗВИТ ГРАЖДАНСКИ ДИАЛОГ, ДОРИ ЗА МНОГО ПО-НАПРЕДНАЛИ СТРАНИ


 

2Фокус: Как ще бъде отбелязана осемгодишнината на Икономическия и социален съвет на България?
Лалко Дулевски: Осемгодишнината е неформалният край на втория мандат на Икономическия и социален съвет (ИСС), който е четиригодишен и завършва през април догодина. Точно на 10 декември 2003 година в 10.00 часа в зала № 6 на Националния дворец на културата се събрахме и дадохме начало на Икономическия и социален съвет на България. В събота, 10 декември, ще отчетем нашите резултати като символично приключване на втория мандат на съвета. Поканихме за това тържество всички наши партньори в България – правителство, парламент, президент, граждански и неправителствени организации.
Предвиждаме първата част да бъде тържествена церемония с връчване на нашия почетен знак за принос за развитието на организираното гражданско общество в България. Във втората част организираме много сериозен дебат – публична дискусия за предизвикателствата пред Европа от гледна точка на организираното гражданско общество. В него ще участват както познатите изявени български представители на науката и социалните партньори, така и представители от Европейския икономически и социален комитет, представители на правителството, народни представители, евродепутати, експерти и други. Ние сме много щастливи, че на нашата покана за участие в това важно за нас събитие се отзоваха и всички президенти на Европейския икономически и социален комитет от 2002-а година до този момент, а това е периодът от нашето създаване досега. Нашата покана уважиха както настоящият президент г-н Стафан Нилсон, така и потенциалните бъдещи трима президенти на Комитета, това са президентите на трите групи в ЕИСК – работодатели, синдикати и трети сектор. През две години и половина като президенти на ЕИСК се ротират именно президентите на групи и сме уверени, че след година и половина бъдещият президент на Комитета ще бъде Анри Малос – президент на „Работодателите” в Европейския комитет. Той е и съпредседателят на Смесения консултативен комитет „Европейски съюз – България” от страна на Брюксел за периода от 2004 до 2007 г. Анри Малос е един изключително добър наш приятел, човек, който много обича България. Рядко се случва дори и в стара страна - членка на Европейския съюз всички президенти да се съберат по повод честването на един съвет, още повече, че нашият съвет е млад.
Това ме удовлетворява изключително много – че уважение и подкрепа към нас оказват всички тези ключови представители на Европа. Ако се спазва принципът на изборност на президентите, в България ще бъдат заедно президентите на комитета през целия период от 2002 до 2021-а година.
Фокус: За тези осем години кои бяха основните предизвикателства пред Икономическия и социален съвет на България?
Лалко Дулевски: В хронологията на времето имаше различни предизвикателства. В началото най-голямото предизвикателство беше как ще започнем, какъв модел на нашата работа ще изберем и как ще се сработим, защото съветът е една много сложна комбинация от ключовите хора на България, представители на неправителствения сектор. Това са лидерите и основните експерти на синдикатите, на работодателите и на другите основни структури на организираното гражданско общество, които са представени в трета група. Въпросът беше какъв стил и модел на работа ще се наложи в този съвсем нов орган, нова институция на организирания граждански диалог в България. До този момент страната ни беше развила добре социалния диалог под формата на Национален съвет за тристранно сътрудничество и останалите бипартитни или трипартитни регионални и отраслови органи.
Сами разбирате, че първото предизвикателство беше дали представителите на работодателите, синдикатите и другите организации – хора с увреждания, женски организации, пенсионери, кооператори, занаятчии, ще могат да намерят онзи дух на работа, който осигурява консенсуса между тях. А консенсусът се получава, когато всеки един е готов да направи разумния компромис в името на общите цели, свързани със стратегическото развитие на нашата страна.
Тоест – дали в този орган ще се прехвърлят елементи на социалния диалог, който невинаги завършва с консенсус, или в него, при липсата на представители на държавната власт, ще се установи друг тип диалог основан на известен компромис. Смятам, че ние постигнахме доста в това отношение, защото до този момент, за осем години, нашият съвет приема актовете си бих казал с пълно мнозинство, с консенсус. Разбира се, това не означава, че не сме имали и горещи моменти в нашето развитие, че не е имало понякога различия между групите и то доста сериозни, че не е имало и критични моменти. Винаги чувството да запазим тази институция, да я налагаме все повече и повече като един модел на диалог, е надделявало във всеки един от членовете на съвета.
Ако нашият съвет не стана толкова популярен чрез някакъв медиен шум в обществото, какъвто понякога се създава по различни теми, обект на социалния диалог, това се дължи на факта, че всички членове приеха един друг принцип – да не изнасят кухнята на съвета, а да представяме пред обществото нашите резултати, консенсусните си позиции по стратегическите приоритети на страната.
Второто предизвикателство за нас беше, че в момента на създаването и началото – 10 декември 2003 година, България беше последната страна от 12-те нови страни членки от петото разширение на ЕС, която създаваше Икономически и социален съвет. До този момент на България се гледаше като на страна, която е изостанала в развитието на тази важна институция, а нашите амбиции бяха да наложим бързо българския модел на ниво ЕС, особено сред 12-те нови страни-членки. За тази цел още от самото начало ние потърсихме много активно сътрудничество и съдействие от Европейския икономически и социален комитет, станахме един изключително добър, коректен негов партньор.
Между нас и ръководството на Европейския икономически и социален комитет отношенията се развиха не само професионално, експертно, а и приятелски, в личностен план. Самият факт, че всички президенти пристигат тук, в България, говори, че добрите професионални, експертни взаимодействия се допълват и с много добри човешки отношения. Днес България е първата страна от 12-те нови страни-членки от петото разширяване, която успя да създаде и успешно да развие Икономически и социален съвет по модела на Европейския икономически и социален комитет. Друго предизвикателство пред нас беше, разбира се, какъв тип взаимодействие и сътрудничество ще установим с основните наши партньори по закон – българското правителство, българския парламент и българския президент. Този огромен обем продукция, който създаде ИСС с доста висока степен на консенсус, е предназначен за институциите на страната ни, които вземат решения.
Фокус: Как отговорихте на това предизвикателство?
Лалко Дулевски: И на това предизвикателство отговорихме по най-достоен и коректен начин, защото съветът работи вече с трето българско правителство, с трети български парламент и до този момент ние сме имали един достатъчно конструктивен диалог и взаимодействие с тези институции.
В контекста на това предизвикателство стоеше и въпросът до каква степен правителството и парламентът ще отчитат някои основни предложения на Икономическия и социален съвет при формирането на политики. В началото беше трудно - може би и съветът не беше толкова популярен, може би и част от политическата система не осъзнаваше ценността на този тип конструктивен и консенсусен диалог с организираното гражданско общество. Анализирайки резултатите от дейността на съвета, мога да кажа, че през тези години редица наши основни предложения намериха място в актове, решения и стратегически документи на българските правителства и парламенти.
Например по ключовото направление Стратегия „Европа 2020”, България както всяка страна-членка на ЕС беше длъжна да изработи Национална програма за реформи /НПР/, и ние отправихме редица предложения до правителството в нашата резолюция по този стратегически документ. В резултат на това получихме официален отговор чрез Министерството на финансите за отчетените препоръки и приетите наши предложения, включени в официалния вариант на НПР, който България представи пред ЕК. Дори основната цел заложена в НПР - до 2020 година България да постигне жизнен стандарт на човек от населението в размер на 60 % от средния за Европейския съюз, е наша. Тя е част от друго становище на съвета, представено и публично дискутирано пет-шест месеца по-рано.
Разбира се, редица от нашите предложения все още стоят отворени, ние никога не сме твърдели, че сме ментори от първа инстанция и всеки е длъжен да се съобразява с нашите становища. Напротив, тези, които вземат решения, могат да правят това самостоятелно, защото те носят отговорността, но равнището на възприемане на някои основни наши идеи считам за достатъчно добро на фона на това, което наблюдавам в Европа. Мисля, че и в това отношение България е един добър пример за конструктивизъм на диалога и на взаимодействието между гражданския парламент, както ние наричаме Икономическия и социален съвет, и основните държавни институции. Не на последно място бих казал, че едно от големите предизвикателства, станали след това достойнство на нашия съвет, е именно достойното поведение на неговите членове. Никога досега на ниво Европейски институции аз или мои колеги от Икономическия и социален съвет не сме си позволявали да хулим страната си, да вървим срещу българското правителство, независимо кое е то, срещу българския парламент. Смятам, че след два мандата ИСС на България е в петицата на ЕС и то съвсем достойно и че нямаме конкуренция сред 12-те нови страни-членки от ЕС.
Фокус: Доколкото сега пенсионната реформа е едно общо предизвикателство за цяла Европа, в каква степен становищата, идеите на ИСС по нея са отразени в политиките, които излизат от управляващите?
Лалко Дулевски: Пенсионната реформа е една от най-трудните реформи във всяко общество, заедно със здравната реформа. Съветът има свое становище по пенсионната реформа, но де факто тя е следствие от редица други реформи - на пазара на труда, на образователната, на здравната система и това е била нашата позиция. Винаги сме отчитали, че проблемите на пенсионната реформа са не само в самата пенсионна система, а и в развитието на икономиката и особено в сферата на заетостта. Смятам, че във всяка една от тези области ние сме дали достатъчно идеи и предложения, които просто трябва да бъдат интегрирани, още повече, че те са постигнати с определен консенсус в нашия съвет.
В определени отношения виждаме вградени част от идеите си. Но тук вече става въпрос за други подходи, за приоритети и приоритизиране, които страната трябва да има, когато тръгва да решава стратегически и глобални въпроси. Ресурсите безспорно са ограничени и трябва да има някакви компромиси, още повече, че тук става въпрос за взаимодействие между поколения, които не трябва да бъдат противопоставяни. Не на последно място става въпрос за съотношения, не само демографски, но и икономически, за факторите, които определят тези съотношения, за политиките, които трябва да ги изменят и накрая, разбира се, всичко опира до реалната икономика и работните места в нея. Трудно е да се каже кое предложение къде точно е намерило място, но като цяло доста от нашите предложения през последните пет-шест години са намерили отражение в редица стратегически документи на страната ни.
Фокус: Предвиждате дискусия, свързана с гражданското общество. Какво е място на гражданското общество и как то може да отговори на предизвикателствата през Европа?
Лалко Дулевски: Мястото на гражданското общество е ключово в момента в Европа. В Европейския икономически и социален комитет почти на всяка сесия участват еврокомисари, които запознават европейското организирано гражданско общество с визията и политиките в техните ресори и много внимателно слушат предложенията и критичните бележки в изказванията на членовете на Комитета.
Днес Европа е поставена на един много сложен кръстопът, трябва да взема силни и ключови решения, които понякога са болезнени. Социалното напрежение нараства в отделни страни, дори и в развитите страни-членки. Европейските политици ясно осъзнават, че без споделена отговорност, ясно представяне на реформите и нуждата от тях и получаване на определена обществена подкрепа за провеждането им в името на бъдещето, трудно могат да се осъществят необходимите политики. Именно тук е ролята на взаимодействието между политиците, които вземат решения и гражданското общество. Те ще правят болезнените реформи, защото Европа е в криза, но те ясно трябва да обяснят на обществото нуждата и неотложността на тези действия, за да може то да ги възприеме. Ролята на обществото е огромна, не само като потърпевш, а като участник в процеса, с разбирането, че тези реформи са правилните и необходимите.
Фокус: Има ли социален диалог в Европа като цяло?
Лалко Дулевски: Ръководя институция, която представлява организирания граждански диалог. От това, което съм слушал на различни европейски дебати, прави впечатление, че има доста сериозни противоречия в много страни между социалните партньори и правителствата по отношение на провежданите реформи. Гражданският диалог на европейско ниво се осъществява по-спокойно и това е нормално, защото в Европа я има институцията на гражданския диалог, която е много добре развита и функционира успешно.
Това е Европейският икономически и социален комитет, който е консултативния орган, гражданския парламент на ЕС, чийто становища се изпращат до комисията, до Европейския парламент, до съвета на Европейския съюз, и периодично тези институции връщат като своеобразен отчет какво от предложеното са приели.
В него няма представители на правителствата на държавите-членки или на европейските институции и там хората могат да имат противоречия, но достигат до определени консенсуси, защото те са едната страна, тази на организираното гражданско общество. В социалния диалог се вадят горещите въглени и е нормално в такива случаи да има повече остри моменти и емоции. В гражданския диалог, който надгражда и развива социалния, идеята е да се определи визията на организираното гражданско общество по политиките, по стратегиите, по развитието на определена страна или на Европа като цяло. Затова тук се иска много повече разум, компромис, дългосрочност и т.н. Организираният граждански диалог все повече и повече навлиза в Европа, макар че има редица страни, в които той не е организиран и не е достигнал нивото на България. Ние се превръщаме в един успешен модел за развит граждански диалог, дори за страни, които са много по-напред в развитието си от България.
Фокус: Какви предизвикателства стоят пред ИСС на България?
Лалко Дулевски: ИСС и неговите партньори трябва да намерят нови, по-динамични форми на взаимодействие. Добре е диалогът по определени ключови политики да се води между много участници. По този начин може да се оцени до каква степен са реалистични определени действия от гледна точка на обществената подкрепа, и до каква степен тези действия съответно нямат подкрепата от страна на гражданското общество. В този смисъл, следващото предизвикателство е как да се осъществи една по-голяма динамика, една периодичност на комуникацията между Съвета, неговите представители, постоянни комисии или ключови експерти от една страна, и от друга страна - комисии на Народното събрание и министерства, а не само през актове на ИСС.
Има много формати на взаимодействие, но точно този формат все още липсва -едновременно работодатели, синдикати, трети сектор, заедно с представители на парламент и правителство, предварително да дискутират, консултират определени политики, стъпки, предложения и след това този цикъл да се финализира от отделните институции.
На следващо място, предизвикателство е до каква степен ние можем да утвърдим като български модел онова, което вече няколко години успешно реализираме – не само хоризонталния диалог, който водим с българските институции, но и партньорството, което осъществяваме с Европейския икономически и социален комитет и с Европейската комисия чрез нейното представителство в България. През последните години сме осъществили редица успешни форуми в България, съвместно с ЕИСК и ЕК.
В България предлагаме един модел, който все повече и повече става интересен за Европа. Когато дискутираме проблеми от общоевропейски характер, които имат проекция и в България, заедно с нашите партньори – правителство и парламент, на масата да бъдат и нашият партньор в Европа - ЕИСК и представителите на ЕК. Това, което ще чуят или което ще кажат, след това може да бъде продължено на европейско ниво. Ние предлагаме един модел, при който европейският диалог и националният диалог започват да се обвързват. Това за Европейският комитет е изключително положително и той оценява нашата страна като един много добър партньор в този нов модел.
Председателят на ЕК Жозе Барозу ясно заяви, че успехът на стратегия „Европа 2020” няма да се решава само в Брюксел, а ще зависи много как на национално ниво ще работят социалните партньори и Икономическите и социални съвети с правителствата си. Нашата резолюция по националната програма за реформи изпратихме лично до г-н Барозу. Само две седмици по-късно получихме отговор от неговия началник кабинет с благодарности за резолюцията и с уверението, че г-н Барозу с голям интерес се е запознал с нашите материали и е взел под внимание тяхното съдържание. Това е едно доказателство за интереса на ЕК към този нов модел на развитие.
Друго предизвикателство е по-нататъшното отваряне на ИСС към други структури на организираното гражданско общество особено в регионален план. Европа е на страните, но и на регионите. Ние можем да сведем този общоевропейски подход и на регионално ниво в нашата страна. В момента работим по проблема за ранното отпадане от училище, един от приоритетите на Стратегия „Европа 2020”. Догодина предвиждаме да направим поне три регионални консултации с всички заинтересовани страни в три региона с различни проблеми. Искаме да проверим дали са верни нашите идеи и предложения или е необходимо да има съобразяване на провежданите политики с характеристиките на отделните области и региони.
Предизвикателство въобще за развитието на българския ИСС е до каква степен ще съумее навреме да хваща пулса на Европа, да се произнася по ключови европейски политики през призмата на България. Чрез наши становища, приети тази и миналата година, изпреварихме с позиции много от националните съвети. Част от нашите предложения бяха вградени в позицията на ЕИСК, а чрез тях достигнаха до ЕК и до другите европейски институции. Предизвикателство е да сме отворени към Европа и работещи с ЕИСК, да захранваме комитета с идеи и да продължим нашето партньорство и взаимодействие.

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава