ПУБЛИКАЦИИ В МЕДИИТЕ

В ТЪРСЕНЕ НА НАЙ-ДОБРИЯ СЦЕНАРИЙ ЗА БЪЛГАРИЯ В БЪДЕЩА ЕВРОПА

Публикация на Петя Стоянова, Investor.bg.

На форум на Икономическия и социален съвет бяха обсъдени проблемите с дисбаланса на пазара на труда, конвергенцията и бъдещата кохезия в ЕС

Икономическите измерения на бъдещето на Европа и кой от предложените от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пет сценария ще е най-добрият за България, както и какви са новите предизвикателства пред пазара на труда и пред социалните системи – на тези въпроси търсиха отговор участниците в дискусия, организирана от Икономическия и социален съвет на България (ИСС) и от Европейския икономически и социален комитет.

Те се обединиха около тезата, че трябва да се чуе гражданското общество, когато се коментира нивото на заплащане, заетост, качеството на живот.

С аргументи бяха защитени различните сценарии – за продължаване на проекта ЕС в сегашния му вид, за по-ефективна Европа, но с важния акцент - да продължи кохезионната политика. Петият сценарий, който е за пълна интеграция, получи най-силна подкрепа от участниците в дебата. Появи се идея и за нов – шести сценарий, в който да се отчитат интегрирано повече интересите на гражданското общество.

Много ясно обаче прозвуча темата за социалното измерение в Бялата книга за ЕС, която, според синдикатите, не е отразена и разработена адекватно.

Пред България има не пет, а два сценария. Първият е негативен и е свързан със запазване на статуквото, а вторият е за хармонизиране на Европа, а защо не и федерализация, като решението за това трябва да е политическо. Това мнение изказа Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, по време на дискусията.

„В политическия цикъл, в който се намира Европа, нещата стават по-бавно и няма желание за реформи. Думата "кохезия" остава в миналото и трябва да се замести с нещо по-модерно. Промените в банковия и капиталовия съюз станаха под натиска на обстоятелствата и много от нещата се случват под техническата конвергенция. Усилията за влизане в ЕRМ II не дават толкова добър резултат и отговорът е в статистиката на Евростат“, коментира икономистът.

Според него „бавничко растем през БВП, през който се измерва конвергенцията“.

„България не изглежда модерно с 2-3% икономически растеж", категоричен е Дацов и даде за сравнение Румъния, където има по-сериозна промяна в качеството на живот на хората.

Дацов препоръча промяна в системите, което може да се направи след дебат с работодатели и синдикати.

Той е на мнение, че предизвикателството пред българското правителство и Европейската комисия е реформите да се провеждат с по-висока скорост.

Дацов смята, че един от проблемите на икономиката е свързан с дисбалансите на пазара на труда и е категоричен, че отново се върви към зацикляне.

„При първата криза на пазара на труда бяха 72 процента от трудоспособното население, сега останаха 66% от активните заети", заяви той и обясни, че трудно ще се върнат тези 6–7% от от работоспособните българи. "Много европейски страни запазиха работните места, като намалиха заплатите", даде пример той с провежданата политика на конвергенция.

Позицията на България

Позицията на България за бъдещето на Европа трябва да звучи силно и убедително, това беше общото заключение на присъстващите на форума на Икономическия и социален съвет на България.

„Европа е на кръстопът и гласът на нейните граждани трябва да бъде чут, включително на българите и още повече по време на предстоящото българско председателство на ЕС“, коментираха участниците в дискусиите.

Министър Лиляна Павлова съобщи, че една от идеите като продължение на този дебат e да бъде организиран догодина форум на високо равнище в София.

„На този форум България ще излезе с декларация за приоритетите на председателството и позицията на България за бъдещето на Европа. Въпросът не е дали има бъдеще европейският проект, а как да продължи след 2020 г., как да стане по-ефективен, с по-опростени правила и процеси, с повече баланс и контрол, с ясна кохезионна политика", каза тя.

"В края на юни 2018 година, в разгара на председателството, трябва да направим дебат каква ще е кохезията, кои ще са финансовите инстументи, които могат да достигнат до хората. България трябва да покаже културно-историческото си наследство чрез културна програма, в която се съчетават трите области – конкурентоспособност, кохезия и култура. Това ще са приоритетите на председателството.“.

Лиляна Павлова съобщи, че "ще търсим партньори сред другите страни, особено тези, които се присъединиха към ЕС в последните 10 години“.

Петър Кънев, председател на икономическата комисия в Народното събрание, подчерта, че е обнадеждаващо, че като първи приоритет се очертава икономическият растеж, но изрази опасенията си, че с този темп в близките десет години няма да достигнем средното ниво на Европа, що се отнася до доходите. Според него стои открит въпросът за еврозоната.

„Измерение за социалната справедливост е фактът, че България е член на ЕС, който не е създал нито един финансов или друг проблем на ЕС. А българите са платили много висока цена чрез емиграцията на почти 2 млн. души и това Европа трябва да признае", посочи проф. д-р Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет. "Когато младите спрат да напускат селата, градовете и страната ни, тогава наистина ще има европейска справедливост и солидарност.“

Въвеждане на Европейския социален стълб

Социалният министър Бисер Петков акцентира върху възможността да се приложи по-скоро Европейският социален стълб, който ще задълбочи социалната интеграция между страните-членки на ЕС.

„С прилагането на Европейския социален стълб ще се постигнат нови и по-ефективни права за гражданите. Принципите и правата, залегнали в стълба, поставят акцент върху начините за създаване на силно конкурентна социална пазарна икономика, която ще осигури заетост и социален прогрес", посочи министърът на труда и социалната политика.

Той се надява приемането на документа да стане в най-кратки срокове, за да се оправдаят засилените очаквания на гражданите на Европейския съюз.

„Публикуваната неотдавна Бяла книга за бъдещето на Европа представи анализ за възможностите за развитие на ЕС през следващите години. Смятам, че за България в по-дългосрочен план сценариите първи и пети са най-благоприятни от гледна точка на заетостта и социалната политика. Те ще запазят съществуващия процес на вземане на решения в ЕС и няма да доведат до отклоняване от съществените приоритети, задачи и дейности в социалната област и заетостта“, подчерта Петков.

Работодателите с конкретни послания към Бялата книга

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (AИКБ) Васил Велев посочи силните и слаби страни на петте сценария за развитието на Европейския съюз.

По думите му първият сценарий, залегнал в публикуваната от Европейската комисия през март 2017 г. Бяла книга за бъдещето на Европа „Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г.“ за запазване на статуквото вече е показал, че ЕС не е достатъчно подготвен за отговор в кризисни ситуации от глобален характер.

„Вторият сценарий да „остане само единният пазар“ и връщане на правомощията обратно на държавите-членки по въпроси, които не са свързани с единния пазар, ще доближи вземането на решения до нивото на гражданите. Така ще бъде преодолян проблемът за прекалена намеса на органите на общността в ежедневието“, смята Велев.

Той обаче е на мнение, че така ще възникнат бариери за бизнеса от 27-те различни законодателства по други области при въвеждане на специфични национални стандарти в областта на екологията, социалната сфера, защита на потребителите.

„Сценарият „тези, които искат повече, правят повече“, чрез диференциране на интеграционния процес, ще даде възможност на  група държави-членки да напредват по-бързо в определени области. Тук въпросът за отвореността и приобщаването на други желаещи страни, без да се поставят допълнителни (особено от двустранен характер) условия, е от съществено значение, за да не се допусне фрагментиране на ЕС“, посочи Васил Велев.

Според него изпълнението на сценария за „фокусиране върху избрани области на общата политика и оттегляне или минимално ниво на общоевропейско сътрудничество в други области“, на който се отрежда четвърто място, ще позволи да се действа по-бързо и решително на ниво ЕС-27.

„Напредъкът на технологиите, глобализацията, демографската криза, миграционните процеси все повече укрепват разбирането за необходимостта от колективен отговор на новите предизвикателства. В допълнение, свеждането до минимум на въвеждането на нови стандарти и детайлна хармонизация ще даде повече гъвкавост на българската икономика да се адаптира към глобалната конкуренция, убеден е председателят на АИКБ.

Той оценява последния сценарий „правим повече заедно по всички области на политиката“ като „постигане на консенсус за споделяне на повече правомощия и ресурси на общоевропейско ниво“.

"АИКБ споделя разбирането, че подобен модел на конституционен скок за допълнително делегиране на национални правомощия на наднационално ниво е трудно осъществим", твърди Велев и се надява, че посоката на развитие на ЕС следва да се основава на комбинация от елементи в отделните сценарии.

Той напомни, че от водените дискусии в АИКБ и от информацията, получена от европейските ѝ партньори, се вижда, че категорично се отхвърля сценарият ЕС да остане само като един Общ пазар и "нищо друго".

„Подобно бъдеще бизнесът изключва. От там нататък има различни нюанси и предпочитания. У нас има определен афинитет към „Правим по-малко, но по-ефективно“. В останалите страни от ЕС подходът към отделните сценарий е още по-диференциран и се подчертава, че е възможно дори в различни области да се осъществяват различни сценарии“, подчерта представителят на работодателите.

Велев акцентира върху факта „ЕС на различни скорости“, който според него съществува и целта на кохезионната политика е точно да смекчава съществуващите различия.

"Затова се провежда политика по сближаването. Затова и отделяме такова внимание на въпроса за влизането на България в еврозоната. Участието, респективно неучастието в еврозоната е един от основните вододели между отделните „писти“, които съществуват обективно или пък някой се опитва да очертае. Ако постигнем интегрирането на България в една междувременно укрепнала Еврозона, ние ще дадем най-доброто решение за поведението на България в условията на „Европа на различни скорости“, заключи Велев.

Мерки на пазара на труда

Любен Томев от КНСБ напомни, че глобализацията и дигитализацията на икономиката променят режима на работната сила и трябва да се реагира на технологическата безработица.

Той се надява да се осигури достъп до образование и пазара на труда за реализацията на Индустрия 4.0 с възможност да се насърчават инвестициите.

„Кохезионната политика трябва да отговори на интегрирания подход, който координира отделните фондове. България очаква след 2020 година кохезионната политика да бъде запазена за всички региони, които подкрепят мерките на пазара на труда в условията на конкуренция  с подкрепа на предприятията, които извършват иновации", подчерта Томев.

Той обясни, че стартъпите в голямата си част са подкрепяни от западни компании, но като недостатък посочи неразвитите им връзки с индустриалния сектор.

"Те все още не се кооперират с местната индустрия, за да навлязат в световните вериги за добавяне на стойност", анализира ситуацията синдикалистът.

Томев е на мнение, че по Плана „Юнкер“ трябва да се усъвършенства още един инструмент, който се отнася до географското разпределение, защото показва неравномерност и доминира разпределението на частния ресурс към големите икономики на Германия и Франция, а трябва да се насочи към по-слабите икономически страни на ЕС.

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава