ПУБЛИКАЦИИ В МЕДИИТЕ

РЕЧ ПРИ ОТКРИВАНЕТО НА КОНФЕРЕНЦИЯТА, ОРГАНИЗИРАНА ОТ БЪЛГАРСКИЯ ИСС НА ТЕМА "КАКВА ЕВРОПА ИСКАМЕ?"

Уважаеми, председателю Дулевски,

госпожо Павлова,

уважаеми членове на съвета,

Скъпи колеги,

За мен е чест да бъда тук днес с вас, за да отпразнуваме 15-годишнината на Икономическия и социален съвет на Република България и 60-годишнината на Европейския икономически и социален комитет.

През последните 15 години сътрудничеството между нашите организации може да бъде дадено за пример. Работата на ЕИСК не би била възможна без надеждни партньори като ИСС на Република България.

Позволете ми да спомена работата в Управителния комитет на "Европа 2020" или вашето силно участие в мрежата на националните ИСС на ЕС и ЕИСК и неговите годишни срещи.

Днес партньорството ни е необходимо повече от всякога.

Дами и господа,

Европа не е в добра форма. Преди две години папа Франсис ни предизвика: "Какво се случи с вас, Европа на хуманизма, защитника на човешките права, демокрацията и свободата?"

Европа, но и светът, потъва в самооттегляне, елементарни политически позиции, без нюанси: национализмът се разпространява, солидарността се разпада; съмнение обхващат разума, хуманизма и дори науката и прогреса. В този контекст Европа, нейните институции, гражданското общество изглеждат като отчаяни убежища.

Трябва да се вземем в ръце. Не можем да почиваме на лаврите си. През последните 60 години Европейският съюз е постигнал много - запазихме мира и благоденствието.

Повечето държави-членки понастоящем живеят в най-дългия си период на непрекъснат икономически растеж.

През последните 60 години ЕИСК бе на челно място в постигането на растеж, работни места и просперитет: ние направихме възможно приемането на Хартата на Общността за основните социални права на работниците, която е част от европейското законодателство от 1989 г. насам.

Миналата година организирахме дебати във всички 28 държави-членки за Европейския стълб на социалните права. Още веднъж, националните ИСС бяха незаменими партньори в този процес.

През 2009 г. създадохме Форум за интеграция. Този форум се оказа сред най-полезните платформи за постоянен диалог между гражданското общество и европейските институции.

Постигнахме успехи в областта на търговската политика, където успяхме да интегрираме фокуса върху устойчивостта и върху привилегированата роля на гражданското общество в процеса на мониторинг.

Работихме активно в областта на данъка върху финансовите сделки, социалната икономика, хранителните отпадъци, индустриалната трансформация и изкуствената интелигентност, както и кръговата икономика, в която допринесохме за създаването на европейската кръгова икономическа платформа.

Направихме така, че да имаме член 11 в Договора за Европейския съюз. Този член напълно признава конституционната роля на гражданския диалог и демокрацията на участието. Днес в този контекст играхме активна роля в Гражданските консултации, предложени от френския президент Емануел Макрон.  

Списъкът продължава. Но въпреки всички тези постижения Европа изглежда е загубила своя компас за бъдещето, тъй като преминава през период на разделяща несигурност, както вътрешна, така и външна.

Би било глупаво и дълбоко несправедливо да не се слушат и да се реагира конструктивно на предупредителните сигнали, като например постоянно високите нива на бедност, засягащи 24% от европейците; нарастващите неравенства между и вътре в държавите-членки на ЕС; ниската степен на доверие в демократичните институции; нерешената миграционна криза, която би могла да наруши европейското единство; все още непълния и крехък икономически и паричен съюз.

Важна стъпка предстои: европейските избори през май 2019 г. Трябва да предложим мобилизиращ европейски проект, който дори да ви накара да мечтаете!

Когато бях назначен за президент на ЕИСК миналата пролет, аз призовах за ново раждане за автентично възраждане на европейския проект. Това предложение се основаваше на редица наблюдения:

Първият елемент на това наблюдение: четвъртата индустриална революция, която започна преди двадесетина години, се развиваше много по-бързо от предишните и беше поне толкова значима.

Икономическата криза от 2008 г. беше катализатор за икономически, социални и геополитически смущения.

Ние сме в процес на установяване на последствията от нея, по-специално на политическите: отхвърляне на елита в полза на народа, отхвърляне на умерените в полза на екстремистите с прости решения за един сложен свят, отхвърляне на експертите в полза на неясни убеждения, които поставят под въпрос познанието, науката и прогреса.

Вторият елемент на наблюдението: екологичната криза се превърна в екзистенциална заплаха, не за планетата, защото, противно на казаното, планетата ще продължи да съществува. Но новите природни равновесия ще изложат на риск човешката раса. На 8 октомври докладът на МГИК стана публично достояние: Нивото на CO2 никога не е било по-високо и ние забравяме целите на Парижкото споразумение.

Третият елемент на наблюдението: социалният модел, трудовият пазар, разпределението на ролите между социалните участници, гражданите и политиците - бяха разтърсени от цифровата икономика.

Тази обществена буря има политически последствия: "нелиберализъм" и намаляване на демократичните пространства; поставянето под въпрос и разпадането на международни организации. Според бразилския президент, ООН е "левичарска реликва". Междувременно г-н Тръмп вярва, че Световната търговска организация е "заплаха за суверенитета на американския народ". Всъщност тези организации се опитват само да успокоят и регулират яростта на света.

В отговор на тези предизвикателства реших да се съсредоточа върху три приоритета, които могат да вдъхнат нова енергия на Европа и да стартират истинско възраждане на европейския проект, което според мен е от съществено значение за воденето на борбата за изборите през май 2019 г.

Първи приоритет: да се поеме твърд ангажимент за устойчиво развитие. Сега повече от всякога трябва да кажем на гражданите истината, че една устойчива Европа е възможна с прилагането на Дневен ред 2030. Европа трябва да бъде устойчива - или няма да продължи съществуването си, тъй като рискува да бъде смазана от международни гиганти.

Втори приоритет: мир. В момент, когато Съединените щати подлагат на съмнение международните договори за ядрено оръжие (Иранското споразумение, Договорът за ядрените оръжия със среден обсег от 1987 г.), трябва да подчертаем отново и отново посланието за това, което представлява най-големият успех на Европейския съюз - мирът.

Трети приоритет: култура. Богатството на нашите национални истории, нашите култури (ние сме "обединени в многообразието" е мотото на Европа), създаденият от нас социален модел, постоянното търсене на компромис е в нашата ДНК, всичко това създава рамка, която спомага за решаването на огромните предизвикателства, пред които се изправяме.

Дами и господа,

Ние живеем исторически и все по-предизвикателни времена.

Няколко стратегически въпроса изискват действия от нас: преговорите за бюджета на ЕС след 2020 г .; Брекзит, до който остават само 5 месеца, и разбира се европейските избори през май 2019 г.

Като председател на ЕИСК знам, че през следващите месеци ще трябва да бъдем активни. Ще трябва да се борим за нашите убеждения и ценности, демокрация и човешко достойнство: дължим го на себе си и на нашите деца.

Знам, че гражданското общество ще изпълни задачата. Тези избори не са само за "Този път ще гласувам" (лозунгът на кампанията), но и "Този път ще действам".

Не трябва да се страхуваме: нека просто се приготвим за пътя напред!

Европа все още е най-доброто място за живеене и работа, за създаване на бизнес или семейство, достъп до здравеопазване и образование. Европа е най-големият подарък, който можем да дадем на едно новородено дете днес.

Благодаря за вниманието.

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава