ПУБЛИКАЦИИ В МЕДИИТЕ

По повод 10-годишнината на Икономическия и социален съвет Агенция „Фокус” разговаря със заместник-председателя на ИСС Васил Велев.

Фокус: Г-н Велев, Икономическият и социален съвет ще отбележи на 2 декември 10 години от своето създаване. Вие като Председател на Асоциацията на индустриалния капитал (АИБК) в България сте член на ИСС от 2005 г., представлявайки интересите на работодателските организации, а от 2008 г. сте зам.-председател на съвета. Каква е Вашата оценка, успя ли ИСС за тези десет години да се утвърди като „граждански парламент” на България?

Васил Велев: ИСС ще навърши 10 години, а през последните 7 от тях България е пълноправен член на ЕС. В нашия съвет не участва изпълнителната власт и като независима институция, представителите на трите групи (работодатели, синдикати, граждански организации) постигаме консенсус и приемаме почти винаги с единодушие или голямо мнозинство документи, касаещи проблеми и стратегически въпроси на социално икономическото развитие на страната ни. Има предпоставки ИСС да бъде „граждански парламент“ на България и това ще се случи, когато гражданското общество порасн“.

Фокус: Считате ли, че бизнесът чрез актовете на ИСС успява да повлияе на институциите в посока подобряването на бизнес-средата в България?
Васил Велев: АИКБ като национално представителна работодателска организация участва активно в работата на ИСС и сме инициирали разработването на редица становища, касаещи бизнес-средата, намаляване на административната тежест за бизнеса, мерки срещу неформалната икономика, по отношение на образованието, еврофондовете и други. С удовлетворение мога да кажа, че повечето наши предложения, от една страна са приемани с консенсус от другите две групи в съвета – синдикати и други организации, а от друга страна, като позиция на ИСС – са отразени в редица приети закони и нормативни документи от 2003 г. до сега. Ние като съвет бяхме сезирани през 2010 г. от президента на България и разработихме становище на тема: „Стратегически приоритети на българската икономика в контекста на Стратегия „Европа 2020”. В него изразихме вижданията си каква трябва да е посоката на развитие на страната ни до 2020 г. и по националните цели, във връзка с приемането на новата Стратегия „Европа 2020”. Повечето от нашите предложенията залегнаха в Националната програма за развитие: „България 2020”. Трябва да отбележа също, че съветът през същата 2010 година изготви три становища, като предложи конкретни мерки за излизане от кризата. Работодателите се включихме в разработването на становище относно „Предизвикателства пред българската икономика”, в което призовахме да се подкрепи бизнеса с конкретни мерки за насърчаването на конкурентоспособността на икономиката. За съжаление мерките, които бяха включени в антикризисния план на правителството, не бяха реализирани докрай. Въпреки това сме оптимисти и вярваме, че диалогът ни с институциите е конструктивен и ефективен и се надяваме да се развива успешно и през следващите години.

Президентът на КТ „Подкрепа” и зам.-председател на Икономическия и социален съвет (ИСС) д-р Константин Тренчев в интервю за Агенция „Фокус”.


Фокус: Г-н Тренчев, Икономическият и социален съвет ще отбележи на 2 декември 10 години от създаването си. Вие, като президент на КТ „Подкрепа” сте член на съвета от създаването му през 2003 година представлявайки интересите на организациите, работниците и служителите и зам.-председател на ИСС,. Каква е Вашата оценка, успя ли ИСС, за тези десет години да се утвърди като „граждански парламент” на България? Труден ли беше този процес?
Константин Тренчев: ИСС е една много интересна институция, която е конституирана в много страни по света. Има, разбира се, различни вариации на участниците, но като цяло там са представени работодатели, синдикати и т.нар. „трети сектор”. Като образец на нашият съвет Европейския икономически и социален съвет (ЕИСК), където също не участват правителства, а участват синдикати, работодатели, „трети сектор”, където са най-различни организации. Законът беше гласуван, след което започна дейността и започна тази институция да полага усилия да се наложи в обществото, като „граждански парламент”. От страна на участниците в ИСС на България бяха положени сериозни усилия, но като че ли отклика на другите – на държавните институции, в чиято полза съветът работи като консултативен орган, не бяха достатъчно задоволителни. Тъй като ИСС е институция, към която, съгласно закона могат да се обърнат за становище президентът, министър-председателят и председателят на парламента и да поискат становище, предвид многото и разнообразни участници, по определен проблем. Примерно – българското здравеопазване, или пък образование, или пък безработицата, като ние сме задължени при поискване от такава институция да формираме становище. Много рядко са се обръщали, подчертавам – много рядко и поради това по-голямата част от изработените досега становища, а те са много, бяха формирани по собствена инициатива. Тоест ние си правим един план, в който набелязваме определени теми, които считаме за важни за обществото. Такива теми са били и образованието, и здравеопазването, и демографските проблеми, безработицата, младежката безработица скоро гледахме. След което тези становища се обсъждат много задълбочено, в комисии се подготвят, понякога се канят и външни експерти. Те се представят на сесия, следват дебати и накрая това се оформя като един окончателен документ, който се гласува. Моето впечатление е, че досега почти всичко, което е изработил ИСС, е прието с консенсус. Тези документи – актове на съвета, се разпраща до всички институции, представя се пред обществеността на пресконференция. ИСС е една институция, която работи много добре в Европа, но като че ли в България институциите, водени от политически борби и простотии, които стават, като че ли не обръщат достатъчно внимание на една позиция, която уверявам, че е толкова добре балансирана, че може само да се гордеем. За много неща институциите, ако бяха послушали ИСС, можеха да си спестят грешки, но в крайна сметка мисля, че всички сме наясно какво е качеството на българския политически елит. Тъй че не ме учудва този подход. Във Франция тази институция първо е записана в Конституцията, второ председателят на ИСС е четвъртият по ранг в държавата след президента, което говори за отношението на държавата Франция към тази изключително полезна институция. 
Десет години все пак е кратък срок, но достатъчно дълъг, за да се направят конкретни равносметки, да се извлекат поуки, да се помисли за бъдещето. За отбелязването на годишнината ще дойде сегашният президент на Европейския икономически и социален комитет – г-н Анри Малоос, който познавам от 90-те години още. Мисля, че ще има много сериозни и високопоставени срещи в България. Дано в крайна сметка институциите, които ще посети да са наясно, че това е една институция с консултативни функции, която може да се използва много по-сериозно.

Лука Жайер, Президент на Група III „Различни интереси” на Европейския икономически и социален комитет /ЕИСК/ , пред Агенция „Фокус” . Той взе участие в европейски дебат на тема „Ролята на кооперациите за развитието на социалната икономика”, организиран от Икономическия и социален съвет /ИСС/ в България.

Страница 5 от 15

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава