ПУБЛИКАЦИИ В МЕДИИТЕ

Публикация на Весела Петрова, Агенция "Фокус".

Трябва да бъдат ясно установени ролята, целите и хората, които стоят начело на всички граждански организации в страната. Това каза председателят на Икономическия и социален съвет проф. д-р Лалко Дулевски по време на представянето на резолюция по първия проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица на Министерството на правосъдието, предаде репортер на Агенция ”Фокус”.

България изглежда добре като територия на социалната икономика, защото е от малкото страни в ЕС, която има стратегия за развитие на социалното предприемачество, план за действие и реални стъпки.

Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Лалко Дулевски. Все още предстои да бъде дефинирано понятието "социално предприятие", допълни той.

интервю на Гергана ИВАНОВА, в. „Застраховател прес”, 13.08 - 10.09.2014 г.

Допуснахме драстично разминаване между профила и качеството на подготвяните специалисти и реалното търсене на пазара на труда

- Проф. Павлов, бихте ли запознали накратко читателите на в. „Застраховател прес" с основните акценти в така широко обсъждания проект на стратегия за развитие на висшето образование в РБългария за периода 2014-2020 г.?

- Стратегията е основният целеполагащ документ, определящ дългосрочното развитие на образованието като стратегически фактор за формирането на новия професионален профил на обучаваните, отговарящ на изискванията за развитието на икономиката, на интелектуалния живот и обществото. Пълното удовлетворяване на потребностите от квалифицирани специалисти налага нов тип държавна политика по модернизиране на висшите училища като динамично функциониращи научни и иновационни центрове. В тази посока са и акцентите на новата Стратегия за развитие на висшето образование за периода 2014-2020 г., включваща политики за изграждането на висше образование с европейски профил и интелигентно управление с активното участие на заинтересованите страни (бизнес организации и студенти), насърчаващи високите постижения в академичните дейности. Да стимулират свободното интегриране в мрежа на университети въз основа на резултатите от националната система на рейтингите и акредитационните оценки, прилагането на подход за държавно финансиране, основан на академичните резултати на „изхода", и на гъвкав механизъм за системно съгласуване на образователните програми с пазарното търсене на специалисти и развитието на науката. Политики за насърчаване на качеството и обхвата на продължаващото обучение през целия живот на нивото на развитите страни, институционализиране на модела за системен анализ, средносрочно и дългосрочно определяне на реалните потребности от специалисти с висше образование, професионално пригодни да осигуряват интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж.

- По собствена инициатива в Икономическия и социален съвет (ИСС), чийто заместник-председател сте, приехте становище по този проект. Можем ли да се спрем по-подробно на това, което подкрепяте, и това, което не подкрепяте, и защо? 
- Да, след инициираната от ИСС широка публична дискусия по проблемите на състоянието на висшето образование с участието на представители на изпълнителната власт, на публични и неправителствени организации, на студенти и академични ръководства на висши училища пленарната сесия на съвета потвърди констатацията на европейските институции за неговата ниска конкурентоспособност и ефективност в европейското образователно пространство. С консенсус бе прието Становище на ИСС по новата стратегия, подкрепящо необходимостта от ускорена модернизация и европеизация на българската система за висше образование с цел преодоляване на изоставането спрямо водещите страни. По безусловен начин в него се изказва категоричната позиция относно развитието на висшето образование като национален приоритет на всички нива на управление в страната. Членовете на ИСС подкрепят конкретните цели на стратегията и необходимостта от неотложното решаване на критичните проблеми на висшето образование, свързани със: усъвършенстване управлението му на университетско и национално равнище, като всички законодателни промени и регулации се обосновават с резултатите от предварителния анализ и оценка на въздействието; прилагането на нов модел на финансиране и механизъм за управление на разходите в държавните университети; усъвършенстване модела на акредитация и системата за управление и контрол на качеството; промяна в политиките и механизма за регулиране достъпа на входа и изхода на висшите училища; строгото съблюдаване изпълнението на приоритетите на Болонския процес и Болонската декларация за висшето образование в ЕС. Не на последно място следването на добрите европейски практики по поддържането на ефективни връзки между висшите училища и институциите на пазара на труда, вкл. чрез насърчаване на конкуренцията и инвестициите на бизнеса в образованието. ИСС подкрепя благоразумната масовизация на висшето образование, подпомагаща динамичното преструктуриране на икономиката, заетостта и конкуренцията между регионите на страната. В същото време не подкрепя допускането до пазара на университети без собствен академичен капацитет и постижения в научно-изследователската и развойна дейност, правещи ги неразпознаваеми от икономическата практика и международната академична общност. 
- В становището си изразявате силната си загриженост от изоставането на българското висше образование в направления, като достъп и участие в образованието; качество и практическа приложимост на продуктите му в икономиката; пазарно търсене и реализация на завършилите специалисти; финансова осигуреност и адекватност на управлението. Какви са вашите предложения в посока на промяна на сегашната ситуация? - В становището се споделят политиките, насочени към постепенното повишаване на дела на средствата за образование в БВП, разширявайки източниците на финансиране и въвеждането на нови правила за определяне на субсидията на държавните университети, акцентиращи върху резултата на „изхода" - „качество - брой обучавани" и „парите следват студента". Поддържа се тезата за приемлив баланс между академичната автономия на университетите и държавната намеса посредством промяната на регулаторната рамка (с нов закон), външната оценка на качеството, засиления контрол и мониторинг на публичните институции. Настоява се за оптимизиране на мрежата от висши училища в страната, гарантирайки процеса на масовиза-ция и лоялната конкуренция между висшите училища, подобряване качеството на академичното управление чрез промяна на практиката по избора на ръководните органи в университета и създаването на Национален консултативен съвет за висше образование с цел гарантиране на дългосрочност, приемственост и предвидимост на държавната образователна политика. ИСС настоява да се изостави политиката на финансиране „Остерити", която изцяло е подчинена на фискалната консолидация, и се премине към проектното финансиране, основано на дългосрочните договорености между заинтересованите страни.

Предлагаме да се изгради Национален фонд „Стажантски практики" за финансиране на практическото обучение и стартовата заетост на випускниците, по-широко да се използват средствата на новата европейска програма „Наука и образование за интелигентен растеж" за насърчаване на академичната мобилност на преподавателите и студентите, както и за по-широкото участие на висшите училища в европейския проект „Предприемачески университет". ИСС настоява чрез структурни и параметрични реформи максимално да се ускори действието на движещите сили на развитието на висшите училища - „висше образование - научни изследвания - иновации", като фундаментален фактор за увеличаване на добавената стойност в страната, а с това и стандарта на живот.

- По ваше мнение доколко конкурентоспособно е българското висше образование? 
- На поставения въпрос ще отговоря с констатацията, съдържаща се в препоръките на Европейската комисия, относно Конвергентната програма на България за 2014 г. В тях се заключава, че (към м. май 2014 г.) „висшето образование в България продължава да не е в състояние да посреща адекватно потребностите на пазара на труда. Ниските стандарти за сертифициране на качеството допринасят за лошите резултати". Считам, че главната причина за тази констатация е невъзможността висшите училища в страната успешно да се справят с предизвикателствата пред поддържането и повишаването на качеството в условията на засилващата се масовизация на висшето образование, довела до неколкократно увеличаване броя на студентите, на „пътуващите" преподаватели", на специалностите, академичните програми и висшите училища, до развитие на хомогенността, сходството и еднообразието вместо многообразието и специализацията на университетите.

Не по-маловажно е недофинансирането на системата, изоставането в развитието на иновативния потенциал на университетите, забавената електронизация на обучението и адаптацията му към бързо променящите се пазарни изисквания за квалификация, допуснатите вътрешни диспропорции и заниженият държавен контрол върху ефективността на образователните инвестиции. За съжаление спрямо най-добрите университети в света от почти същите „болести" страда и европейското висше образование, след като в една от най-големите демографски общности, наброяваща 500 млн. жители на ЕС, се обучават едва 30% от всички чуждестранни студенти (при 60% в САЩ), а в първата петица от последния световен рейтинг на университетите липсва европейско висше училище. Независимо от това мнението ми е, че ниската конкурентоспособност на висшите училища в България се дължи главно на изоставане във финансовото осигуряване и в поддържането на „европейско" качество във висшето образование (EQAR) въпреки продължаващото подобряване на институционалната академична инфраструктура, в т.ч. и със средства на европейските програми. 
- Много често в разговори и дискусии коментираме липсата на връзка между теорията и практиката. Според вас доколко подготвени за реалния бизнес излизат завършилите висше образование у нас?

ИСС не одобрява политиката на подценяване и постоянно отлагане решаването на стратегическите проблеми на образователната система от страна на държавното управление и политическите сили. Като че ли е налице незаинтересованост висшите училища да поглеждат извън собствения си хоризонт и национални граници, липса на диалог, на законодателна уредба, стимули и мотивация за широката им подкрепа от страна на бизнеса, водещо до ненужни взаимни обвинения относно ниското качество на подготовката на завършващите студенти, до самоизолиране, самозатваряне и загуба на критериална маса за реална самооценка на постигнатото в академичните дейности. Резултатът е формиране на поведение на самодостатъчност с всички негативни рискове за тяхната външна конкурентоспособност, прилагането на фрагментиран модел на образование, който в редица случаи е повече или по-малко пазарно неориентиран, затворен за динамиката на външния свят, и най-вече за практиката на глобалния бизнес. А това е недопустимо както от гледна точка на бъдещето на икономиката и обществото, така и от гледна точка на бъдещия интелектуален потенциал на нацията, на нейното ценностно интегриране и забележимо, интелигентно присъствие в европейската общност. 
- Какво е нивото и качеството на обучение конкретно в сферата на застраховането и осигуряването? 
- Качеството на обучението в застраховането и осигуряването носи отпечатъка на общата тенденция към неговото влошаване, породено от изоставане на методите на преподаване от иновативните образователни практики и технологията на засиленото практическо обучение, изоставане от добрите стандарти за електронизация на обучението в контекста на новите информационни технологии в посока на E-learning, Е-government, E-employment, Е-university, E-research. Забелязваме изместване на фокуса на дистанционното обучение от качеството и отговорността за развитието на способностите на студентите за ефективна реализация в професията, към масовизацията чрез увеличаване броя на обучаваните, генериращо допълнителни приходи за висшите училища.

Страница 3 от 15

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава