ПУБЛИКАЦИИ В МЕДИИТЕ

България изглежда добре като територия на социалната икономика, защото е от малкото страни в ЕС, която има стратегия за развитие на социалното предприемачество, план за действие и реални стъпки.

Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Лалко Дулевски. Все още предстои да бъде дефинирано понятието "социално предприятие", допълни той.

интервю на Гергана ИВАНОВА, в. „Застраховател прес”, 13.08 - 10.09.2014 г.

Допуснахме драстично разминаване между профила и качеството на подготвяните специалисти и реалното търсене на пазара на труда

- Проф. Павлов, бихте ли запознали накратко читателите на в. „Застраховател прес" с основните акценти в така широко обсъждания проект на стратегия за развитие на висшето образование в РБългария за периода 2014-2020 г.?

- Стратегията е основният целеполагащ документ, определящ дългосрочното развитие на образованието като стратегически фактор за формирането на новия професионален профил на обучаваните, отговарящ на изискванията за развитието на икономиката, на интелектуалния живот и обществото. Пълното удовлетворяване на потребностите от квалифицирани специалисти налага нов тип държавна политика по модернизиране на висшите училища като динамично функциониращи научни и иновационни центрове. В тази посока са и акцентите на новата Стратегия за развитие на висшето образование за периода 2014-2020 г., включваща политики за изграждането на висше образование с европейски профил и интелигентно управление с активното участие на заинтересованите страни (бизнес организации и студенти), насърчаващи високите постижения в академичните дейности. Да стимулират свободното интегриране в мрежа на университети въз основа на резултатите от националната система на рейтингите и акредитационните оценки, прилагането на подход за държавно финансиране, основан на академичните резултати на „изхода", и на гъвкав механизъм за системно съгласуване на образователните програми с пазарното търсене на специалисти и развитието на науката. Политики за насърчаване на качеството и обхвата на продължаващото обучение през целия живот на нивото на развитите страни, институционализиране на модела за системен анализ, средносрочно и дългосрочно определяне на реалните потребности от специалисти с висше образование, професионално пригодни да осигуряват интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж.

- По собствена инициатива в Икономическия и социален съвет (ИСС), чийто заместник-председател сте, приехте становище по този проект. Можем ли да се спрем по-подробно на това, което подкрепяте, и това, което не подкрепяте, и защо? 
- Да, след инициираната от ИСС широка публична дискусия по проблемите на състоянието на висшето образование с участието на представители на изпълнителната власт, на публични и неправителствени организации, на студенти и академични ръководства на висши училища пленарната сесия на съвета потвърди констатацията на европейските институции за неговата ниска конкурентоспособност и ефективност в европейското образователно пространство. С консенсус бе прието Становище на ИСС по новата стратегия, подкрепящо необходимостта от ускорена модернизация и европеизация на българската система за висше образование с цел преодоляване на изоставането спрямо водещите страни. По безусловен начин в него се изказва категоричната позиция относно развитието на висшето образование като национален приоритет на всички нива на управление в страната. Членовете на ИСС подкрепят конкретните цели на стратегията и необходимостта от неотложното решаване на критичните проблеми на висшето образование, свързани със: усъвършенстване управлението му на университетско и национално равнище, като всички законодателни промени и регулации се обосновават с резултатите от предварителния анализ и оценка на въздействието; прилагането на нов модел на финансиране и механизъм за управление на разходите в държавните университети; усъвършенстване модела на акредитация и системата за управление и контрол на качеството; промяна в политиките и механизма за регулиране достъпа на входа и изхода на висшите училища; строгото съблюдаване изпълнението на приоритетите на Болонския процес и Болонската декларация за висшето образование в ЕС. Не на последно място следването на добрите европейски практики по поддържането на ефективни връзки между висшите училища и институциите на пазара на труда, вкл. чрез насърчаване на конкуренцията и инвестициите на бизнеса в образованието. ИСС подкрепя благоразумната масовизация на висшето образование, подпомагаща динамичното преструктуриране на икономиката, заетостта и конкуренцията между регионите на страната. В същото време не подкрепя допускането до пазара на университети без собствен академичен капацитет и постижения в научно-изследователската и развойна дейност, правещи ги неразпознаваеми от икономическата практика и международната академична общност. 
- В становището си изразявате силната си загриженост от изоставането на българското висше образование в направления, като достъп и участие в образованието; качество и практическа приложимост на продуктите му в икономиката; пазарно търсене и реализация на завършилите специалисти; финансова осигуреност и адекватност на управлението. Какви са вашите предложения в посока на промяна на сегашната ситуация? - В становището се споделят политиките, насочени към постепенното повишаване на дела на средствата за образование в БВП, разширявайки източниците на финансиране и въвеждането на нови правила за определяне на субсидията на държавните университети, акцентиращи върху резултата на „изхода" - „качество - брой обучавани" и „парите следват студента". Поддържа се тезата за приемлив баланс между академичната автономия на университетите и държавната намеса посредством промяната на регулаторната рамка (с нов закон), външната оценка на качеството, засиления контрол и мониторинг на публичните институции. Настоява се за оптимизиране на мрежата от висши училища в страната, гарантирайки процеса на масовиза-ция и лоялната конкуренция между висшите училища, подобряване качеството на академичното управление чрез промяна на практиката по избора на ръководните органи в университета и създаването на Национален консултативен съвет за висше образование с цел гарантиране на дългосрочност, приемственост и предвидимост на държавната образователна политика. ИСС настоява да се изостави политиката на финансиране „Остерити", която изцяло е подчинена на фискалната консолидация, и се премине към проектното финансиране, основано на дългосрочните договорености между заинтересованите страни.

Предлагаме да се изгради Национален фонд „Стажантски практики" за финансиране на практическото обучение и стартовата заетост на випускниците, по-широко да се използват средствата на новата европейска програма „Наука и образование за интелигентен растеж" за насърчаване на академичната мобилност на преподавателите и студентите, както и за по-широкото участие на висшите училища в европейския проект „Предприемачески университет". ИСС настоява чрез структурни и параметрични реформи максимално да се ускори действието на движещите сили на развитието на висшите училища - „висше образование - научни изследвания - иновации", като фундаментален фактор за увеличаване на добавената стойност в страната, а с това и стандарта на живот.

- По ваше мнение доколко конкурентоспособно е българското висше образование? 
- На поставения въпрос ще отговоря с констатацията, съдържаща се в препоръките на Европейската комисия, относно Конвергентната програма на България за 2014 г. В тях се заключава, че (към м. май 2014 г.) „висшето образование в България продължава да не е в състояние да посреща адекватно потребностите на пазара на труда. Ниските стандарти за сертифициране на качеството допринасят за лошите резултати". Считам, че главната причина за тази констатация е невъзможността висшите училища в страната успешно да се справят с предизвикателствата пред поддържането и повишаването на качеството в условията на засилващата се масовизация на висшето образование, довела до неколкократно увеличаване броя на студентите, на „пътуващите" преподаватели", на специалностите, академичните програми и висшите училища, до развитие на хомогенността, сходството и еднообразието вместо многообразието и специализацията на университетите.

Не по-маловажно е недофинансирането на системата, изоставането в развитието на иновативния потенциал на университетите, забавената електронизация на обучението и адаптацията му към бързо променящите се пазарни изисквания за квалификация, допуснатите вътрешни диспропорции и заниженият държавен контрол върху ефективността на образователните инвестиции. За съжаление спрямо най-добрите университети в света от почти същите „болести" страда и европейското висше образование, след като в една от най-големите демографски общности, наброяваща 500 млн. жители на ЕС, се обучават едва 30% от всички чуждестранни студенти (при 60% в САЩ), а в първата петица от последния световен рейтинг на университетите липсва европейско висше училище. Независимо от това мнението ми е, че ниската конкурентоспособност на висшите училища в България се дължи главно на изоставане във финансовото осигуряване и в поддържането на „европейско" качество във висшето образование (EQAR) въпреки продължаващото подобряване на институционалната академична инфраструктура, в т.ч. и със средства на европейските програми. 
- Много често в разговори и дискусии коментираме липсата на връзка между теорията и практиката. Според вас доколко подготвени за реалния бизнес излизат завършилите висше образование у нас?

ИСС не одобрява политиката на подценяване и постоянно отлагане решаването на стратегическите проблеми на образователната система от страна на държавното управление и политическите сили. Като че ли е налице незаинтересованост висшите училища да поглеждат извън собствения си хоризонт и национални граници, липса на диалог, на законодателна уредба, стимули и мотивация за широката им подкрепа от страна на бизнеса, водещо до ненужни взаимни обвинения относно ниското качество на подготовката на завършващите студенти, до самоизолиране, самозатваряне и загуба на критериална маса за реална самооценка на постигнатото в академичните дейности. Резултатът е формиране на поведение на самодостатъчност с всички негативни рискове за тяхната външна конкурентоспособност, прилагането на фрагментиран модел на образование, който в редица случаи е повече или по-малко пазарно неориентиран, затворен за динамиката на външния свят, и най-вече за практиката на глобалния бизнес. А това е недопустимо както от гледна точка на бъдещето на икономиката и обществото, така и от гледна точка на бъдещия интелектуален потенциал на нацията, на нейното ценностно интегриране и забележимо, интелигентно присъствие в европейската общност. 
- Какво е нивото и качеството на обучение конкретно в сферата на застраховането и осигуряването? 
- Качеството на обучението в застраховането и осигуряването носи отпечатъка на общата тенденция към неговото влошаване, породено от изоставане на методите на преподаване от иновативните образователни практики и технологията на засиленото практическо обучение, изоставане от добрите стандарти за електронизация на обучението в контекста на новите информационни технологии в посока на E-learning, Е-government, E-employment, Е-university, E-research. Забелязваме изместване на фокуса на дистанционното обучение от качеството и отговорността за развитието на способностите на студентите за ефективна реализация в професията, към масовизацията чрез увеличаване броя на обучаваните, генериращо допълнителни приходи за висшите училища.

По повод 10-годишнината на Икономическия и социален съвет Агенция „Фокус” разговаря с председателя на съвета проф. Лалко Дулевски

Фокус: Проф. Дулевски, на 2 декември българският Икономически социален съвет /ИСС/ ще отбележи 10 години от своето създаване. Вие сте председател на съвета през всичките тези години, вече трети мандат. Трудно ли беше да се създаде и да се утвърди един такъв консултативен орган по модела на Европейския икономически и социален комитет /ЕИСК/? Кои бяха вашите съмишленици в началото?
Лалко Дулевски: Това беше едно голямо предизвикателство, тъй като през 2003 г. България беше единствената страна от новите 12 страни-членки от петото разширяване на Европейския съюз, която нямаше икономически и социален съвет. Същевременно голямото предимство на България е, че както политиците, така и социалните партньори решиха да създадат един истински икономически и социален съвет. В повечето от новите страни-членки Националният съвет за тристранно сътрудничество бе трансформиран и наречен Икономически и социален съвет. Това, разбира се, не е моделът на Брюксел, не е моделът на Европейския икономически и социален комитет, тъй като принципът на този комитет е независимостта – само гражданско участие и равнопоставеност на основните три групи: работодатели, синдикати и организации с други интереси, граждански по характер. Голямото предимство на България дойде именно от наличието на обществено-политически консенсус и разбиране, че България трябва да създаде един истински съвет по модела на ЕИСК. Това е заслуга първо на нашите социални партньори – работодатели и синдикати, които припознаха този модел, познаваха го, и настояваха това да бъде подходът, като се запази отделно Националният съвет за тристранно сътрудничество. 
Трябва обаче да се отбележи, че това е резултат от силната политическа воля, която твърдя, че е имало и има в България, да се поддържа един независим „граждански парламент”, като един конструктивен партньор на Правителство, Президент и Парламент. Казвам това, защото в разговорите с моите колеги от Словения, Чехия и други развити страни от новите страни-членки, те с болка споделят, че те нямат такъв съвет и причината е, че политиците не искат да допуснат създаване на такава силна гражданска синергия в техните страни. И бих казал, с достатъчно респект и уважение гледат към България, от гледна точка на политическия консенсус в подкрепа за този съвет. А иначе, създаването на такава институция не е някакъв голям проблем, при наличие на такива предпоставки, които имаше в България. 
По-голямото предизвикателство, което преодоляхме е удовлетворението да създадем духа на конструктивност, на уважение, на равнопоставеност на този съвет. И мога да кажа, че направихме едно българско чудо. Днес, когато в Европа, в повечето от останалите съвети наблюдаваме противоречие и конфликти между работодатели и синдикати, от една страна, на съветите с правителство и с парламенти, от друга страна, България е една от малкото страни, в които нямаме проблеми, както вътрешно, в Икономическия социален съвет, така и в комуникацията с вече пет правителства и три български парламента, с които работим. Това се дължи преди всичко на припознаването на модела на европейския граждански диалог от моите колеги и приятели в Икономическия и социален съвет. Знаете, че в съвета са лидерите на българските синдикати, на българските работодателски съюзи, на третия сектор. И тези хора правят достатъчно разумен компромис помежду си по време на нашите заседания, на нашите дискусии, така че заедно да постигнем консенсус, когато става въпрос за стратегическите проблеми на страната. Мисля, че Икономическия и социален съвет показа на България и на Европа, че в една страна може да има консенсус между на пръв поглед противоречиви като интереси институции и хора, когато става въпрос за националните интереси, когато става въпрос за стратегическите проблеми на една страна. И с чувство на голяма удовлетвореност и на гордост мога да кажа, че Икономическият и социален съвет е един много силен национален граждански отбор на България, който направи не малко в Европа, за да бъде България достатъчно уважавана и с достатъчен авторитет сред всички страни-членки на Европейския съюз.
Фокус: Виждаме, че на годишнината ще се съберат на едно място висши представители на всички държавни институции и лично президентът Росен Плевнелиев ще участва в събитието. Как успяхте да работите успешно с институциите през годините? И има ли резултати от препоръките ви към тях?
Лалко Дулевски: Да, това е факт. И аз съм много удовлетворен, както и моите колеги от съвета, че наистина ще се съберем на едно място хора с различни политически позиции, хора, ръководили България и ръководещи България. На нашето събитие ще бъде досегашният президент г-н Георги Първанов, всички председатели на Народното събрание, с които сме работили, всички министри на труда, също така ще бъдат ръководителите на основните национални институции, ще бъдат ректори на университети, експертите на България, социалните партньори и т.н. Наистина сме много щастливи, че всички припознават нашия съвет и точно съветът е мястото, където политическите пристрастия и конфликти изчезват. Така България се представя като един вече голям и силен обществено-политически отбор и това е ясен сигнал, че можем всички заедно да се съберем, когато става въпрос за гражданското общество на България. 
Що се касае до успешната работа с институциите – да, това е факт. Работим вече с пето българско правителство и с трети български парламент, с различни политически сили, и успяхме да бъдем еднакво конструктивни и еднакво полезни в диалога и в работата с всички тях. Може би една от предпоставките е, че запазихме еднаква дистанция, еднаква отдалеченост от всички политически сили и едновременно с това сме били винаги еднакво конструктивни към всички политически сили, които са участвали и участват в управлението на България. Това е първата предпоставка. Втората предпоставка е много силният експертен потенциал на членовете на Икономическия и социален съвет и тяхната експертиза по решаване на ключовите проблеми на България. И след като посочих вече, че постигаме консенсус на базата на разумни компромиси между всички членове, тази експертиза, тази голяма синергия на организираното гражданско общество в България намери израз в документите, които ние приемаме. Смея да твърдя, че нашите документи, които са на сайта и има версия на английски език, са много прагматични, много насочени и трудно някой може да ни покаже някой друг национален съвет с толкова конкретни и прагматични предложения за решение на стратегически проблеми. Претендирам за това, защото аз познавам както практиката, така и резултатите на сродните ни съвети в Европа за тези десет години. 
И другото, което искам да ви кажа по отношение на нашите препоръки –забелязваме една тенденция, че с всяка следваща година нашите препоръки намират все по-силно отражение в ключови решения на основните държавни институции на България. Давам само два примера: погледнете програмата за добро регулиране, която беше приета и утвърдена преди две години и нещо и вижте нашето предходно становище за намаляване на административните пречки пред бизнеса. Ние сме удовлетворени от това колко базови наши предложения са приети и сме щастливи, че са намерили отражение в такъв програмен документ за България. Второ, тази година имаме вече трети документ по ключов проблем – намаляване на ранното отпадане от училище, което според нас е големият проблем на България. Вижте стратегията, която правителството прие преди две - три седмици за намаляване на дела на преждевременно напускащите образователната система и нашите предходни два документа. Удовлетворени сме, че нашите идеи бяха възприети и влязоха в този документ, а със следващият, който ще обявим след десетина дни, предлагаме едни много конкретни мерки, които трябва да залегнат в плана за действие и да решават проблемите. 
Може би разковничето на тази успешна наша работа се състои във високата експертност на членовете на съвета и в документите, които произвежда. Трябва също така да се отбележи, че съветът запази своя облик като един независим неполитизиран граждански парламент, който е бил и е един конструктивен партньор на всяко едно правителство, парламент и президент на България. Като друга основна предпоставка е и фактът, че намираме най-важните проблеми на България, по които и държавните институции имат нужда не само от експертиза, но и от обществена подкрепа, която им даваме.

Страница 3 от 15

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава