ПУБЛИКАЦИИ В МЕДИИТЕ

По повод 10-годишнината на Икономическия и социален съвет Агенция „Фокус” разговаря с председателя на съвета проф. Лалко Дулевски

Фокус: Проф. Дулевски, на 2 декември българският Икономически социален съвет /ИСС/ ще отбележи 10 години от своето създаване. Вие сте председател на съвета през всичките тези години, вече трети мандат. Трудно ли беше да се създаде и да се утвърди един такъв консултативен орган по модела на Европейския икономически и социален комитет /ЕИСК/? Кои бяха вашите съмишленици в началото?
Лалко Дулевски: Това беше едно голямо предизвикателство, тъй като през 2003 г. България беше единствената страна от новите 12 страни-членки от петото разширяване на Европейския съюз, която нямаше икономически и социален съвет. Същевременно голямото предимство на България е, че както политиците, така и социалните партньори решиха да създадат един истински икономически и социален съвет. В повечето от новите страни-членки Националният съвет за тристранно сътрудничество бе трансформиран и наречен Икономически и социален съвет. Това, разбира се, не е моделът на Брюксел, не е моделът на Европейския икономически и социален комитет, тъй като принципът на този комитет е независимостта – само гражданско участие и равнопоставеност на основните три групи: работодатели, синдикати и организации с други интереси, граждански по характер. Голямото предимство на България дойде именно от наличието на обществено-политически консенсус и разбиране, че България трябва да създаде един истински съвет по модела на ЕИСК. Това е заслуга първо на нашите социални партньори – работодатели и синдикати, които припознаха този модел, познаваха го, и настояваха това да бъде подходът, като се запази отделно Националният съвет за тристранно сътрудничество. 
Трябва обаче да се отбележи, че това е резултат от силната политическа воля, която твърдя, че е имало и има в България, да се поддържа един независим „граждански парламент”, като един конструктивен партньор на Правителство, Президент и Парламент. Казвам това, защото в разговорите с моите колеги от Словения, Чехия и други развити страни от новите страни-членки, те с болка споделят, че те нямат такъв съвет и причината е, че политиците не искат да допуснат създаване на такава силна гражданска синергия в техните страни. И бих казал, с достатъчно респект и уважение гледат към България, от гледна точка на политическия консенсус в подкрепа за този съвет. А иначе, създаването на такава институция не е някакъв голям проблем, при наличие на такива предпоставки, които имаше в България. 
По-голямото предизвикателство, което преодоляхме е удовлетворението да създадем духа на конструктивност, на уважение, на равнопоставеност на този съвет. И мога да кажа, че направихме едно българско чудо. Днес, когато в Европа, в повечето от останалите съвети наблюдаваме противоречие и конфликти между работодатели и синдикати, от една страна, на съветите с правителство и с парламенти, от друга страна, България е една от малкото страни, в които нямаме проблеми, както вътрешно, в Икономическия социален съвет, така и в комуникацията с вече пет правителства и три български парламента, с които работим. Това се дължи преди всичко на припознаването на модела на европейския граждански диалог от моите колеги и приятели в Икономическия и социален съвет. Знаете, че в съвета са лидерите на българските синдикати, на българските работодателски съюзи, на третия сектор. И тези хора правят достатъчно разумен компромис помежду си по време на нашите заседания, на нашите дискусии, така че заедно да постигнем консенсус, когато става въпрос за стратегическите проблеми на страната. Мисля, че Икономическия и социален съвет показа на България и на Европа, че в една страна може да има консенсус между на пръв поглед противоречиви като интереси институции и хора, когато става въпрос за националните интереси, когато става въпрос за стратегическите проблеми на една страна. И с чувство на голяма удовлетвореност и на гордост мога да кажа, че Икономическият и социален съвет е един много силен национален граждански отбор на България, който направи не малко в Европа, за да бъде България достатъчно уважавана и с достатъчен авторитет сред всички страни-членки на Европейския съюз.
Фокус: Виждаме, че на годишнината ще се съберат на едно място висши представители на всички държавни институции и лично президентът Росен Плевнелиев ще участва в събитието. Как успяхте да работите успешно с институциите през годините? И има ли резултати от препоръките ви към тях?
Лалко Дулевски: Да, това е факт. И аз съм много удовлетворен, както и моите колеги от съвета, че наистина ще се съберем на едно място хора с различни политически позиции, хора, ръководили България и ръководещи България. На нашето събитие ще бъде досегашният президент г-н Георги Първанов, всички председатели на Народното събрание, с които сме работили, всички министри на труда, също така ще бъдат ръководителите на основните национални институции, ще бъдат ректори на университети, експертите на България, социалните партньори и т.н. Наистина сме много щастливи, че всички припознават нашия съвет и точно съветът е мястото, където политическите пристрастия и конфликти изчезват. Така България се представя като един вече голям и силен обществено-политически отбор и това е ясен сигнал, че можем всички заедно да се съберем, когато става въпрос за гражданското общество на България. 
Що се касае до успешната работа с институциите – да, това е факт. Работим вече с пето българско правителство и с трети български парламент, с различни политически сили, и успяхме да бъдем еднакво конструктивни и еднакво полезни в диалога и в работата с всички тях. Може би една от предпоставките е, че запазихме еднаква дистанция, еднаква отдалеченост от всички политически сили и едновременно с това сме били винаги еднакво конструктивни към всички политически сили, които са участвали и участват в управлението на България. Това е първата предпоставка. Втората предпоставка е много силният експертен потенциал на членовете на Икономическия и социален съвет и тяхната експертиза по решаване на ключовите проблеми на България. И след като посочих вече, че постигаме консенсус на базата на разумни компромиси между всички членове, тази експертиза, тази голяма синергия на организираното гражданско общество в България намери израз в документите, които ние приемаме. Смея да твърдя, че нашите документи, които са на сайта и има версия на английски език, са много прагматични, много насочени и трудно някой може да ни покаже някой друг национален съвет с толкова конкретни и прагматични предложения за решение на стратегически проблеми. Претендирам за това, защото аз познавам както практиката, така и резултатите на сродните ни съвети в Европа за тези десет години. 
И другото, което искам да ви кажа по отношение на нашите препоръки –забелязваме една тенденция, че с всяка следваща година нашите препоръки намират все по-силно отражение в ключови решения на основните държавни институции на България. Давам само два примера: погледнете програмата за добро регулиране, която беше приета и утвърдена преди две години и нещо и вижте нашето предходно становище за намаляване на административните пречки пред бизнеса. Ние сме удовлетворени от това колко базови наши предложения са приети и сме щастливи, че са намерили отражение в такъв програмен документ за България. Второ, тази година имаме вече трети документ по ключов проблем – намаляване на ранното отпадане от училище, което според нас е големият проблем на България. Вижте стратегията, която правителството прие преди две - три седмици за намаляване на дела на преждевременно напускащите образователната система и нашите предходни два документа. Удовлетворени сме, че нашите идеи бяха възприети и влязоха в този документ, а със следващият, който ще обявим след десетина дни, предлагаме едни много конкретни мерки, които трябва да залегнат в плана за действие и да решават проблемите. 
Може би разковничето на тази успешна наша работа се състои във високата експертност на членовете на съвета и в документите, които произвежда. Трябва също така да се отбележи, че съветът запази своя облик като един независим неполитизиран граждански парламент, който е бил и е един конструктивен партньор на всяко едно правителство, парламент и президент на България. Като друга основна предпоставка е и фактът, че намираме най-важните проблеми на България, по които и държавните институции имат нужда не само от експертиза, но и от обществена подкрепа, която им даваме.

Анри Малос, президент на Европейския икономически и социален комитет в интервю за Агенция Фокус по повод 10-годишнината на Икономическия и социален съвет на България

Фокус: Г-н Малос, в началото на декември Вие, като президент на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) сте на първо официално посещение в България. С кои държавни ръководители ще се срещнете? И какво ще е вашето послание към българските политици?
Анри Малос: Както при всички мои официални посещения, като председател на институция на Европейския съюз (ЕС), представляваща гражданското общество, ще се срещна с президента на Република България Росен Плевнелиев, с председателя на Народното събрание Михаил Миков, със заместник министър-председателя Даниела Бобева и с някои министри, ангажирани по-специално с младежката заетост и борбата срещу обезлюдяването на българските региони. Но за мен това е и една възможност да се срещна с личности както се казва "на терена" – предприемачи, студенти, асоциации, профсъюзи, за да разбера по-добре техните нужди, за да мога да ги включа в програмата си в Брюксел. Надявам се също да получа по-детайлна информация за причините, но и за някои успешни мерки, предприети от вашата страна в борбата срещу изтичането на мозъци и обезлюдяването на районите. Европа също има да се учи от България.

Фокус: В рамките на Вашата визита, ще участвате в дебата на тема: „По-силна Европа за гражданите”, който българският Икономическия и социален съвет (ИСС) организира по повод своята 10-а годишнина. Много или малко са 10 години, за да се утвърди модел на организирано гражданско общество в една страна, все пак скоро присъединила се към ЕС?

Анри Малос: Гражданското общество е в основата на социалните връзки и аз вярвам, че има фундаментална роля в нашите демократични системи. България се присъедини към Европейския съюз от 2007 година и е много положителен знак, че създаването на Икономическия и социален съвет предшества това присъединяване. Днес, когато трябва да се преодоляват ключовите предизвикателства за бъдещето на вашата страна, като обучението на новите поколения, способността да бъдат задържани в страната си, съживяването на икономиката, България трябва да помни, че вече не е сама. Пред протегнатата ръка на Европа, представителите на гражданското общество и по-специално неговия ИСС, трябва да се ангажират да засилят националното единство и диалог и така да намерят един мощен инструмент за възстановяване.

Заместник-председателят на Икономическия и социален съвет проф. Нено Павлов в интервю за Агенция „Фокус” по повод 10-годишнината на съвета

Фокус: Г-н Павлов, Икономическият и социален съвет (ИСС)ще отбележи на 2 декември 10 години от своето създаване. От позицията на зам. председател на съвета и председател на Комисията по бюджет, финанси, застраховане и осигуряване, каква е Вашата оценка, успя ли съветът за тези десет години да се утвърди като „граждански парламент” на България?

Нено Павлов: Приятно ми е да споделя, че по трудния път на евроинтеграцията България е първата страна от 12-те нови държави-членки на Европейския съюз, която създаде Икономически и социален съвет по ефективно работещия модел на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). Това не бива да се приема само като пореден конкретен исторически факт, а по-скоро като колективно отговорно усилие за създаването на институция с кауза и визия по пътя към утвърждаването на ценностите и модела на организираното гражданско общество в страната. Съветът е пример как, на базата на открития граждански диалог, може по институционален път да се консултират и вземат консенсусни решения по изключително важни и изпълнени с много „напрежение” стратегически проблеми на икономическата и социалната политика, например в областта на приоритетите в икономиката, Националната програма за реформи, доходите, данъчната политика, пенсионната реформа, здравеопазване, образование и др. Считам, че ИСС е една от малкото институции в страната, която дава реална възможност на структурите на гражданското общество открито, с необходимата култура, информираност, експертиза и споделяне на ценности да участват в свободното изразяване на мнения, оценки, становища и предложения пред законодателната и изпълнителната власт, т.е. конструктивно да участват със своя опит и потенциал в реализирането на промяната в страната. Може би със своята дейност ИСС дава отговор на един от най-важните въпроси за страната ни в настоящия момент, как да прилагаме и утвърждаваме принципите на демокрацията с пряко участие на основата на културата на сътрудничество и взаимното зачитане на интересите, на независимостта, експертизата, равнопоставеността и публичността. Но за целта е нужна по-голяма чуваемост, вслушване в гласа и „повика” на мъдростта на организираното гражданско общество от страна на изпълнителната и законодателната власт.

Страница 4 от 15

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава