ПУБЛИКАЦИИ В МЕДИИТЕ

Анри Малос, президент на Европейския икономически и социален комитет в интервю за Агенция Фокус по повод 10-годишнината на Икономическия и социален съвет на България

Фокус: Г-н Малос, в началото на декември Вие, като президент на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) сте на първо официално посещение в България. С кои държавни ръководители ще се срещнете? И какво ще е вашето послание към българските политици?
Анри Малос: Както при всички мои официални посещения, като председател на институция на Европейския съюз (ЕС), представляваща гражданското общество, ще се срещна с президента на Република България Росен Плевнелиев, с председателя на Народното събрание Михаил Миков, със заместник министър-председателя Даниела Бобева и с някои министри, ангажирани по-специално с младежката заетост и борбата срещу обезлюдяването на българските региони. Но за мен това е и една възможност да се срещна с личности както се казва "на терена" – предприемачи, студенти, асоциации, профсъюзи, за да разбера по-добре техните нужди, за да мога да ги включа в програмата си в Брюксел. Надявам се също да получа по-детайлна информация за причините, но и за някои успешни мерки, предприети от вашата страна в борбата срещу изтичането на мозъци и обезлюдяването на районите. Европа също има да се учи от България.

Фокус: В рамките на Вашата визита, ще участвате в дебата на тема: „По-силна Европа за гражданите”, който българският Икономическия и социален съвет (ИСС) организира по повод своята 10-а годишнина. Много или малко са 10 години, за да се утвърди модел на организирано гражданско общество в една страна, все пак скоро присъединила се към ЕС?

Анри Малос: Гражданското общество е в основата на социалните връзки и аз вярвам, че има фундаментална роля в нашите демократични системи. България се присъедини към Европейския съюз от 2007 година и е много положителен знак, че създаването на Икономическия и социален съвет предшества това присъединяване. Днес, когато трябва да се преодоляват ключовите предизвикателства за бъдещето на вашата страна, като обучението на новите поколения, способността да бъдат задържани в страната си, съживяването на икономиката, България трябва да помни, че вече не е сама. Пред протегнатата ръка на Европа, представителите на гражданското общество и по-специално неговия ИСС, трябва да се ангажират да засилят националното единство и диалог и така да намерят един мощен инструмент за възстановяване.

Заместник-председателят на Икономическия и социален съвет проф. Нено Павлов в интервю за Агенция „Фокус” по повод 10-годишнината на съвета

Фокус: Г-н Павлов, Икономическият и социален съвет (ИСС)ще отбележи на 2 декември 10 години от своето създаване. От позицията на зам. председател на съвета и председател на Комисията по бюджет, финанси, застраховане и осигуряване, каква е Вашата оценка, успя ли съветът за тези десет години да се утвърди като „граждански парламент” на България?

Нено Павлов: Приятно ми е да споделя, че по трудния път на евроинтеграцията България е първата страна от 12-те нови държави-членки на Европейския съюз, която създаде Икономически и социален съвет по ефективно работещия модел на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). Това не бива да се приема само като пореден конкретен исторически факт, а по-скоро като колективно отговорно усилие за създаването на институция с кауза и визия по пътя към утвърждаването на ценностите и модела на организираното гражданско общество в страната. Съветът е пример как, на базата на открития граждански диалог, може по институционален път да се консултират и вземат консенсусни решения по изключително важни и изпълнени с много „напрежение” стратегически проблеми на икономическата и социалната политика, например в областта на приоритетите в икономиката, Националната програма за реформи, доходите, данъчната политика, пенсионната реформа, здравеопазване, образование и др. Считам, че ИСС е една от малкото институции в страната, която дава реална възможност на структурите на гражданското общество открито, с необходимата култура, информираност, експертиза и споделяне на ценности да участват в свободното изразяване на мнения, оценки, становища и предложения пред законодателната и изпълнителната власт, т.е. конструктивно да участват със своя опит и потенциал в реализирането на промяната в страната. Може би със своята дейност ИСС дава отговор на един от най-важните въпроси за страната ни в настоящия момент, как да прилагаме и утвърждаваме принципите на демокрацията с пряко участие на основата на културата на сътрудничество и взаимното зачитане на интересите, на независимостта, експертизата, равнопоставеността и публичността. Но за целта е нужна по-голяма чуваемост, вслушване в гласа и „повика” на мъдростта на организираното гражданско общество от страна на изпълнителната и законодателната власт.

По повод 10-годишнината на Икономическия и социален съвет Агенция „Фокус” разговаря със заместник-председателя на ИСС Васил Велев.

Фокус: Г-н Велев, Икономическият и социален съвет ще отбележи на 2 декември 10 години от своето създаване. Вие като Председател на Асоциацията на индустриалния капитал (АИБК) в България сте член на ИСС от 2005 г., представлявайки интересите на работодателските организации, а от 2008 г. сте зам.-председател на съвета. Каква е Вашата оценка, успя ли ИСС за тези десет години да се утвърди като „граждански парламент” на България?

Васил Велев: ИСС ще навърши 10 години, а през последните 7 от тях България е пълноправен член на ЕС. В нашия съвет не участва изпълнителната власт и като независима институция, представителите на трите групи (работодатели, синдикати, граждански организации) постигаме консенсус и приемаме почти винаги с единодушие или голямо мнозинство документи, касаещи проблеми и стратегически въпроси на социално икономическото развитие на страната ни. Има предпоставки ИСС да бъде „граждански парламент“ на България и това ще се случи, когато гражданското общество порасн“.

Фокус: Считате ли, че бизнесът чрез актовете на ИСС успява да повлияе на институциите в посока подобряването на бизнес-средата в България?
Васил Велев: АИКБ като национално представителна работодателска организация участва активно в работата на ИСС и сме инициирали разработването на редица становища, касаещи бизнес-средата, намаляване на административната тежест за бизнеса, мерки срещу неформалната икономика, по отношение на образованието, еврофондовете и други. С удовлетворение мога да кажа, че повечето наши предложения, от една страна са приемани с консенсус от другите две групи в съвета – синдикати и други организации, а от друга страна, като позиция на ИСС – са отразени в редица приети закони и нормативни документи от 2003 г. до сега. Ние като съвет бяхме сезирани през 2010 г. от президента на България и разработихме становище на тема: „Стратегически приоритети на българската икономика в контекста на Стратегия „Европа 2020”. В него изразихме вижданията си каква трябва да е посоката на развитие на страната ни до 2020 г. и по националните цели, във връзка с приемането на новата Стратегия „Европа 2020”. Повечето от нашите предложенията залегнаха в Националната програма за развитие: „България 2020”. Трябва да отбележа също, че съветът през същата 2010 година изготви три становища, като предложи конкретни мерки за излизане от кризата. Работодателите се включихме в разработването на становище относно „Предизвикателства пред българската икономика”, в което призовахме да се подкрепи бизнеса с конкретни мерки за насърчаването на конкурентоспособността на икономиката. За съжаление мерките, които бяха включени в антикризисния план на правителството, не бяха реализирани докрай. Въпреки това сме оптимисти и вярваме, че диалогът ни с институциите е конструктивен и ефективен и се надяваме да се развива успешно и през следващите години.

Страница 4 от 15

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава