PUBLICATIONS IN MEDIA

Публикация на Весела Петрова, Агенция "Фокус".

Трябва да бъдат ясно установени ролята, целите и хората, които стоят начело на всички граждански организации в страната. Това каза председателят на Икономическия и социален съвет проф. д-р Лалко Дулевски по време на представянето на резолюция по първия проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица на Министерството на правосъдието, предаде репортер на Агенция ”Фокус”.

България изглежда добре като територия на социалната икономика, защото е от малкото страни в ЕС, която има стратегия за развитие на социалното предприемачество, план за действие и реални стъпки.

Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Лалко Дулевски. Все още предстои да бъде дефинирано понятието "социално предприятие", допълни той.

интервю на Гергана ИВАНОВА, в. „Застраховател прес”, 13.08 - 10.09.2014 г.

Допуснахме драстично разминаване между профила и качеството на подготвяните специалисти и реалното търсене на пазара на труда

- Проф. Павлов, бихте ли запознали накратко читателите на в. „Застраховател прес" с основните акценти в така широко обсъждания проект на стратегия за развитие на висшето образование в РБългария за периода 2014-2020 г.?

- Стратегията е основният целеполагащ документ, определящ дългосрочното развитие на образованието като стратегически фактор за формирането на новия професионален профил на обучаваните, отговарящ на изискванията за развитието на икономиката, на интелектуалния живот и обществото. Пълното удовлетворяване на потребностите от квалифицирани специалисти налага нов тип държавна политика по модернизиране на висшите училища като динамично функциониращи научни и иновационни центрове. В тази посока са и акцентите на новата Стратегия за развитие на висшето образование за периода 2014-2020 г., включваща политики за изграждането на висше образование с европейски профил и интелигентно управление с активното участие на заинтересованите страни (бизнес организации и студенти), насърчаващи високите постижения в академичните дейности. Да стимулират свободното интегриране в мрежа на университети въз основа на резултатите от националната система на рейтингите и акредитационните оценки, прилагането на подход за държавно финансиране, основан на академичните резултати на „изхода", и на гъвкав механизъм за системно съгласуване на образователните програми с пазарното търсене на специалисти и развитието на науката. Политики за насърчаване на качеството и обхвата на продължаващото обучение през целия живот на нивото на развитите страни, институционализиране на модела за системен анализ, средносрочно и дългосрочно определяне на реалните потребности от специалисти с висше образование, професионално пригодни да осигуряват интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж.

- По собствена инициатива в Икономическия и социален съвет (ИСС), чийто заместник-председател сте, приехте становище по този проект. Можем ли да се спрем по-подробно на това, което подкрепяте, и това, което не подкрепяте, и защо? 
- Да, след инициираната от ИСС широка публична дискусия по проблемите на състоянието на висшето образование с участието на представители на изпълнителната власт, на публични и неправителствени организации, на студенти и академични ръководства на висши училища пленарната сесия на съвета потвърди констатацията на европейските институции за неговата ниска конкурентоспособност и ефективност в европейското образователно пространство. С консенсус бе прието Становище на ИСС по новата стратегия, подкрепящо необходимостта от ускорена модернизация и европеизация на българската система за висше образование с цел преодоляване на изоставането спрямо водещите страни. По безусловен начин в него се изказва категоричната позиция относно развитието на висшето образование като национален приоритет на всички нива на управление в страната. Членовете на ИСС подкрепят конкретните цели на стратегията и необходимостта от неотложното решаване на критичните проблеми на висшето образование, свързани със: усъвършенстване управлението му на университетско и национално равнище, като всички законодателни промени и регулации се обосновават с резултатите от предварителния анализ и оценка на въздействието; прилагането на нов модел на финансиране и механизъм за управление на разходите в държавните университети; усъвършенстване модела на акредитация и системата за управление и контрол на качеството; промяна в политиките и механизма за регулиране достъпа на входа и изхода на висшите училища; строгото съблюдаване изпълнението на приоритетите на Болонския процес и Болонската декларация за висшето образование в ЕС. Не на последно място следването на добрите европейски практики по поддържането на ефективни връзки между висшите училища и институциите на пазара на труда, вкл. чрез насърчаване на конкуренцията и инвестициите на бизнеса в образованието. ИСС подкрепя благоразумната масовизация на висшето образование, подпомагаща динамичното преструктуриране на икономиката, заетостта и конкуренцията между регионите на страната. В същото време не подкрепя допускането до пазара на университети без собствен академичен капацитет и постижения в научно-изследователската и развойна дейност, правещи ги неразпознаваеми от икономическата практика и международната академична общност. 
- В становището си изразявате силната си загриженост от изоставането на българското висше образование в направления, като достъп и участие в образованието; качество и практическа приложимост на продуктите му в икономиката; пазарно търсене и реализация на завършилите специалисти; финансова осигуреност и адекватност на управлението. Какви са вашите предложения в посока на промяна на сегашната ситуация? - В становището се споделят политиките, насочени към постепенното повишаване на дела на средствата за образование в БВП, разширявайки източниците на финансиране и въвеждането на нови правила за определяне на субсидията на държавните университети, акцентиращи върху резултата на „изхода" - „качество - брой обучавани" и „парите следват студента". Поддържа се тезата за приемлив баланс между академичната автономия на университетите и държавната намеса посредством промяната на регулаторната рамка (с нов закон), външната оценка на качеството, засиления контрол и мониторинг на публичните институции. Настоява се за оптимизиране на мрежата от висши училища в страната, гарантирайки процеса на масовиза-ция и лоялната конкуренция между висшите училища, подобряване качеството на академичното управление чрез промяна на практиката по избора на ръководните органи в университета и създаването на Национален консултативен съвет за висше образование с цел гарантиране на дългосрочност, приемственост и предвидимост на държавната образователна политика. ИСС настоява да се изостави политиката на финансиране „Остерити", която изцяло е подчинена на фискалната консолидация, и се премине към проектното финансиране, основано на дългосрочните договорености между заинтересованите страни.

Предлагаме да се изгради Национален фонд „Стажантски практики" за финансиране на практическото обучение и стартовата заетост на випускниците, по-широко да се използват средствата на новата европейска програма „Наука и образование за интелигентен растеж" за насърчаване на академичната мобилност на преподавателите и студентите, както и за по-широкото участие на висшите училища в европейския проект „Предприемачески университет". ИСС настоява чрез структурни и параметрични реформи максимално да се ускори действието на движещите сили на развитието на висшите училища - „висше образование - научни изследвания - иновации", като фундаментален фактор за увеличаване на добавената стойност в страната, а с това и стандарта на живот.

- По ваше мнение доколко конкурентоспособно е българското висше образование? 
- На поставения въпрос ще отговоря с констатацията, съдържаща се в препоръките на Европейската комисия, относно Конвергентната програма на България за 2014 г. В тях се заключава, че (към м. май 2014 г.) „висшето образование в България продължава да не е в състояние да посреща адекватно потребностите на пазара на труда. Ниските стандарти за сертифициране на качеството допринасят за лошите резултати". Считам, че главната причина за тази констатация е невъзможността висшите училища в страната успешно да се справят с предизвикателствата пред поддържането и повишаването на качеството в условията на засилващата се масовизация на висшето образование, довела до неколкократно увеличаване броя на студентите, на „пътуващите" преподаватели", на специалностите, академичните програми и висшите училища, до развитие на хомогенността, сходството и еднообразието вместо многообразието и специализацията на университетите.

Не по-маловажно е недофинансирането на системата, изоставането в развитието на иновативния потенциал на университетите, забавената електронизация на обучението и адаптацията му към бързо променящите се пазарни изисквания за квалификация, допуснатите вътрешни диспропорции и заниженият държавен контрол върху ефективността на образователните инвестиции. За съжаление спрямо най-добрите университети в света от почти същите „болести" страда и европейското висше образование, след като в една от най-големите демографски общности, наброяваща 500 млн. жители на ЕС, се обучават едва 30% от всички чуждестранни студенти (при 60% в САЩ), а в първата петица от последния световен рейтинг на университетите липсва европейско висше училище. Независимо от това мнението ми е, че ниската конкурентоспособност на висшите училища в България се дължи главно на изоставане във финансовото осигуряване и в поддържането на „европейско" качество във висшето образование (EQAR) въпреки продължаващото подобряване на институционалната академична инфраструктура, в т.ч. и със средства на европейските програми. 
- Много често в разговори и дискусии коментираме липсата на връзка между теорията и практиката. Според вас доколко подготвени за реалния бизнес излизат завършилите висше образование у нас?

ИСС не одобрява политиката на подценяване и постоянно отлагане решаването на стратегическите проблеми на образователната система от страна на държавното управление и политическите сили. Като че ли е налице незаинтересованост висшите училища да поглеждат извън собствения си хоризонт и национални граници, липса на диалог, на законодателна уредба, стимули и мотивация за широката им подкрепа от страна на бизнеса, водещо до ненужни взаимни обвинения относно ниското качество на подготовката на завършващите студенти, до самоизолиране, самозатваряне и загуба на критериална маса за реална самооценка на постигнатото в академичните дейности. Резултатът е формиране на поведение на самодостатъчност с всички негативни рискове за тяхната външна конкурентоспособност, прилагането на фрагментиран модел на образование, който в редица случаи е повече или по-малко пазарно неориентиран, затворен за динамиката на външния свят, и най-вече за практиката на глобалния бизнес. А това е недопустимо както от гледна точка на бъдещето на икономиката и обществото, така и от гледна точка на бъдещия интелектуален потенциал на нацията, на нейното ценностно интегриране и забележимо, интелигентно присъствие в европейската общност. 
- Какво е нивото и качеството на обучение конкретно в сферата на застраховането и осигуряването? 
- Качеството на обучението в застраховането и осигуряването носи отпечатъка на общата тенденция към неговото влошаване, породено от изоставане на методите на преподаване от иновативните образователни практики и технологията на засиленото практическо обучение, изоставане от добрите стандарти за електронизация на обучението в контекста на новите информационни технологии в посока на E-learning, Е-government, E-employment, Е-university, E-research. Забелязваме изместване на фокуса на дистанционното обучение от качеството и отговорността за развитието на способностите на студентите за ефективна реализация в професията, към масовизацията чрез увеличаване броя на обучаваните, генериращо допълнителни приходи за висшите училища.

Page 6 of 18

MISSION

“THE CIVIL PARLIAMENT” OF BULGARIA

is the “bridge” between citizens and the national government. Its mission is to support such “bridging” so as to facilitate the communication between the society and the national government. It is the new and modern institution of the civil dialogue.

The ESC's mission is to promote civil society organisations access to and involvement in the process of decision-making on strategic economic and social issues.

The main goal of ESC's operation is to enable different representatives of organised civil society to feel free to state their views whereas unanimity on matters of common interest is encouraged. The Council expresses and protects civil society interests by communicating agreed statements and proposals submitted by its members to the executive and legislative authorities.

Read More

LATEST ACTS

Banner
Banner