Menu



Начало 9 За ИСС 9 МИСИЯ

МИСИЯ

За ИСС

Начало 9 За ИСС 9 МИСИЯ
Икономическият и социален съвет (ИСС) е “гражданският парламент” на България. Той обединява различни организации на гражданското общество у нас с общи интереси.

Икономическият и социален съвет е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление.

Със създаването на ИСС като нова институция на гражданския диалог у нас започна и нов етап в развитието на организираното гражданско общество.

ИСС е “консултативен орган, изразяващ волята на структурите на гражданското общество по икономическото и социалното развитие”. Така приетият от Народното събрание през 2001 г. Закон за Икономическия и социален съвет регламентира неговия статут.

Като действащ орган съветът е конструиран с провеждането на първата му пленарна сесия на 10 декември 2003 г. През април 2012 г. той започна третия си четиригодишен мандат.

България е първата от новите 12 страни-членки на Европейския съюз, в която ИСС се изгради и развива успешно по модела на Европейския икономически и социален комитет – като нов тип институция, напълно независима от законодателната и изпълнителната власт.

ИСС се утвърди като постоянна институционална форма за консултации, диалог и информация на гражданското общество. Той изразява и защитава интересите на гражданското общество, като представя съгласуваните позиции и предложения на членовете на ИСС пред изпълнителната и законодателната власт. За целта съветът приема становища, резолюции и анализи и организира публични консултации по значими обществени проблеми – икономически, социални, образователни, демографски, здравни и др.

Създаването на такава демократична институция на гражданското общество бе един от ангажиментите на страната ни в процеса на присъединяване към Европейския съюз, който тя реализира успешно.

С пълноправното й членство в ЕС от 1 януари 2007 г. ИСС бе изправен пред нови предизвикателства и отговорности. Днес той е сред националните съвети на страните-членки на Общността, който получава висока оценка, признание и уважение от европейските институции за работата си по утвърждаването и развитието на нови форми на гражданския диалог в България.

Икономическият и социален съвет стана факт у нас благодарение на постигнатия политически и обществен консенсус за мястото, ролята и значението на такъв тип институция като самостоятелен, независим граждански парламент. Той се разви на основата на натрупания опит, традиции и постижения в областта на социалния диалог, воден у нас от началото на демократичните промени. Изключително важно значение за неговото създаване и успешно развитие имат разбирането, убедеността и подкрепата на социалните партньори у нас за гражданския диалог като следващ етап и по-широка форма на социалния диалог.

България направи качествено нова стъпка, като избра по-трудния, но по-правилния път за развитие на гражданския диалог. В повечето от новите страни-членки в отговор на изискванията за членство в ЕС съществуващите национални структури за социален диалог – какъвто е Националният съвет за тристранно сътрудничество у нас, бяха трансформирани в Икономически и социални съвети. В България обаче бе създадена институция от нов тип.

В ИСС няма представители на държавата (за разлика от тристранните съвети, в които членове са и представители на правителството), което го прави независим от изпълнителната и законодателната власт консултативен орган.

В Европейския съюз се прави разлика между “социален диалог” и “граждански диалог” по отношение на участници, процедури, предмет на обсъждане, цели. Днес това разграничаване, както и законодателното и институционално развитие на социалния и гражданския диалог, е факт и у нас.

В България е изградена правна и институционална рамка на социално партньорство на всички равнища. То се осъществява трипартитно на национално равнище – между правителството и организациите на синдикатите и на работодателите (чрез Националния съвет за тристранно сътрудничество), или бипартитно на браншово ниво – между организациите на синдикатите и работодателите. Предмет на обсъждане са конкретни икономически и социални параметри от интерес на съответните организации, като целта е постигане на договореност по тях.

Гражданският диалог продължава, допълва и разширява на ново равнище социалния диалог. Той се осъществява както между структурите на гражданското общество, така и между тях и държавната власт по проблеми, представляващи интерес за големи групи от обществото. Европейската практика го утвърждава като форма на реализация на демокрацията на участието. Той цели не договаряне на конкретни показатели, а определяне на икономическите и социалните политики за развитие на страната. Направените в него предложения са приемливи за цялото общество.

Гражданският диалог е неразделна част от европейския социален модел, чиито ценности България напълно споделя. Новата концепция за съвременно европейско управление предполага консултиране, ангажиране и осигуряване на подкрепата на структурите на гражданското общество – на тези, които са пряко засегнати от актовете на изпълнителната и законодателната власт. В ЕС организираното гражданско общество и гражданският диалог се смятат за ключов фактор за ефективността на предприеманите от правителствата действия.

За ИСС е изключително важно да намери най-подходящия национален модел за практическото развитие на гражданския диалог като форма на демокрацията с пряко участие. ИСС в България постоянно доказва, че ефективен граждански диалог е възможен само на базата на равнопоставеност, консенсус и взаимно зачитане на интересите на всяка една организация.

Основната цел в дейността на ИСС е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Съветът работи за насърчаването на диалога и консултациите между структурите на организираното гражданско общество и президента на републиката, парламента и правителството по икономическите и социалните политики на страната. Той е постоянната институционална и законово регламентирана форма на граждански диалог, като осигурява съгласувани действия и тясно сътрудничество между партньорите.

Четири основни принципа определят работата на ИСС – независимост, консенсус, равнопоставеност, взаимодействие с други държавни и граждански структури.

На първо място е принципът на независимостта на съвета от изпълнителна, законодателна или каквато и да е власт. В него няма представители на парламента, правителството или на някоя друга държавна институция.

Принципът на консенсус е ключът към успеха на ИСС у нас. Законът за ИСС регламентира, че актовете на съвета се приемат с мнозинство не по-малко от 75% от присъстващите членове, а решенията на Председателския съвет – с пълно единодушие. Този факт още веднъж потвърждава огромната отговорност на ИСС да изрази волята и интересите на гражданското общество, като постигне обща, консенсусна позиция на всички представени в него граждански структури.

Третият принцип на работата му е равнопоставеност между трите групи – работодатели, синдикати, трети сектор. Тя се реализира както чрез равното им квотно участие в състава на ИСС, така също и чрез изискването за постигане на консенсус, който гарантира, че никоя група не може да бъде пренебрегната.

Четвъртият принцип обвързва дейността на ИСС в сътрудничество и взаимодействие с институциите на държавната власт и с другите граждански структури, непредставени в съвета.

Тези принципи, цели и основни задачи ИСС осъществява, като разработва и приема становища, резолюции и анализи по проектозакони, проекти или утвърдени национални стратегии, програми и планове, свързани с икономическото и социалното развитие на България, както и по актуални въпроси в тези сфери.

Print Friendly, PDF & Email
Font Resize
Contrast