ЗА НАС

Икономическият и социален съвет (ИСС) на Република България е създаден със Закон за Икономически и социален съвет на България (обн. в ДВ бр. 41/2001 г.). ИСС (наричан също така и „Съвет“) е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София и е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Народното събрание на Република България.

ИСС е “консултативен орган, изразяващ волята на структурите на гражданското общество по икономическото и социалното развитие”.

Мисията на ИСС на България е да бъде не само партньор в управлението на държавата, но и мощен двигател на организираното гражданско общество, задвижван от съгласие, аргументи, компромиси, но винаги насочен към напредък и справедливост.

Със създаването на ИСС като нова институция на гражданския диалог у нас започна и нов етап в развитието на организираното гражданско общество.

Като действащ орган съветът е конструиран с провеждането на първата му пленарна сесия на 10 декември 2003 г. На 25 януари 2021 г. той започна четвъртия си четиригодишен мандат.

България е първата страна от т. нар. „нови” страни-членки в ЕС, която създава свой Икономически и социален съвет със специален закон и без участието на държавата в него. Самото създаване и съществуване на ИСС промени както политическата среда в България, така и социално-икономическите и индустриалните отношения, защото Съветът е платформа за постигане на съгласие между работодатели, синдикати и неправителствени организации с различни интереси.

Създаването на такава демократична институция на гражданското общество бе един от ангажиментите на страната ни в процеса на присъединяване към Европейския съюз, който тя реализира успешно.
С пълноправното й членство в ЕС от 1 януари 2007 г. ИСС бе изправен пред нови предизвикателства и отговорности. Днес той е сред националните съвети на страните-членки на Общността, който получава висока оценка, признание и уважение от европейските институции за работата си по утвърждаването и развитието на нови форми на гражданския диалог в България.

В ИСС няма представители на държавата (за разлика от тристранните съвети, в които членове са и представители на правителството), което го прави независим от изпълнителната и законодателната власт консултативен орган.

Икономическият и социален съвет стана факт у нас благодарение на постигнатия политически и обществен консенсусза мястото, ролята и значението на такъв тип институция като самостоятелен, независим „граждански парламент“. Той се разви на основата на натрупания опит, традиции и постижения в областта на социалния диалог, воден у нас от началото на демократичните промени. Изключително важно значение за неговото създаване и успешно развитие имат разбирането, убедеността и подкрепата на социалните партньори у нас за гражданския диалог като следващ етап и по-широка форма на социалния диалог.

В Европейския съюз се прави разлика между “социален диалог” и “граждански диалог” по отношение на участници, процедури, предмет на обсъждане, цели. Днес това разграничаване, както и законодателното и институционално развитие на социалния и гражданския диалог, е факт и у нас.

В България е изградена правна и институционална рамка на социално партньорство на всички равнища. То се осъществява трипартитно на национално равнище – между правителството и организациите на синдикатите и на работодателите (чрез Националния съвет за тристранно сътрудничество), или бипартитно на браншово ниво – между организациите на синдикатите и работодателите. Предмет на обсъждане са конкретни икономически и социални параметри от интерес на съответните организации, като целта е постигане на договореност по тях.

Гражданският диалог продължава, допълва и разширява на ново равнище социалния диалог. Той се осъществява както между структурите на гражданското общество, така и между тях и държавната власт по проблеми, представляващи интерес за големи групи от обществото. Европейската практика го утвърждава като форма на реализация на демокрацията на участието. Той цели не договаряне на конкретни показатели, а определяне на икономическите и социалните политики за развитие на страната. Направените в него предложения са приемливи за цялото общество.

Гражданският диалог е неразделна част от европейския социален модел, чиито ценности България напълно споделя. Новата концепция за съвременно европейско управление предполага консултиране, ангажиране и осигуряване на подкрепата на структурите на гражданското общество – на тези, които са пряко засегнати от актовете на изпълнителната и законодателната власт. В ЕС организираното гражданско общество и гражданският диалог се смятат за ключов фактор за ефективността на предприеманите от правителствата действия.

За ИСС е изключително важно да намери най-подходящия национален модел за практическото развитие на гражданския диалог като форма на демокрацията с пряко участие. ИСС в България постоянно доказва, че ефективен граждански диалог е възможен само на базата на равнопоставеност, консенсус и взаимно зачитане на интересите на всяка една организация.

Както Конституцията на Република България гарантира и създава условия за развитие на гражданското общество и за сдружаване на граждани и юридически лица за постигане на стопански и социален напредък, Съветът представя в широк обхват разностранните интереси на българските граждани и играе ролята на „граждански парламент“. Именно тази структура, създадена със специален закон, отговаря на конституционния стремеж на гражданските, икономическите и обществените структури да се чуват техните мнения, становища и предложения по важни за тях въпроси.

СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ НА ИСС ЗА 2021-2025 г.

20 години Икономически и социален съвет на Република България