Menu



Начало 9 Последни новини 9 Зорница Русинова: ИСС ще подкрепя прилагането на европейския стълб на социалните права в България

Зорница Русинова: ИСС ще подкрепя прилагането на европейския стълб на социалните права в България

Последни новини, Публикации в медиите

Начало 9 Последни новини 9 Зорница Русинова: ИСС ще подкрепя прилагането на европейския стълб на социалните права в България

Европейската комисия прие план за изпълнение на европейския стълб на социални права, който има 20 принципа и три основни цели – 78% заетост, намаляване на хората в бедност с поне 15 млн., както и 60% от трудоспособните хора да преминават всяка година през обучение в зависимост от работата, а 80% да придобият дигитални умения. Приоритетните цели ще бъдат във фокуса на страните членки през следващите десет години. Разговаряме със Зорница Русинова – председател на Икономическия и социален съвет (ИСС), който ще направи становище, посветено на Плана.

Г-жо Русинова, какво представлява Плана за действие по европейския стълб на социалните права и как ще се приложи у нас?

Вече няколко години на европейско ниво се обсъжда как да се прилага европейския стълб на социалните права. Имаше доста законодателни инициативи, може би най-популярната е единната минимална работна заплата за Европа. Съвсем наскоро, преди няколко седмици, беше представен от страна на ЕК планът на Европа до 2030 г. за прилагане на стълба на социалните права. Нашият Икономически и социален съвет в програмата си за тази година включи едно становище, което е свързано с това как този план ще се отрази на българската перспектива – т.е. как тези цели, които Европа амбициозно си поставя, ще имат проекция в български план и останалите стратегически документи.

Тези амбициозни цели са голямо предизвикателство, защото те предполагат до 2030 г. заетостта в Европа да се покачи на 78%, с 15 млн. да намалеят хората, които живеят в бедност, да има възможност поне 80% от хората, които са в трудоспособна възраст да минат през дигитални обучения и поне 60% от населението на ЕС, което отново е в трудоспособна възраст, всяка година да преминава през някакъв вид обучение.

Какво означава това за България?

 

Оттук нататък нашите очаквания са да видим дали държавата ще предприеме допълнителни стъпки за изграждане на такъв план или по някакъв начин тези цели ще ги въплътят в останалите стратегически документи.

Как ИСС би спомогнал за защита на социалните права?

Съветът е уникален сам по себе си с членството на трите основни групи, които представляват организираното общество – синдикати, работодатели и граждански организации. Поставили сме си три приоритета в рамките на 4-годишния мандат: преход към зелена икономика, дигитализация и България да става все по-социална, както и плана за действие по европейския стълб на социални права.

В тази връзка сме си поставили и съответните теми като становища и резолюции през тази година и вярвам, че едно от първите неща, които ще през април ще подготвим като становище, е анализ по икономическите мерки, които се прилагат в България за справяне с COVID кризата и как те имат отражение върху отделни, по-специфични групи. Ще бъде изключително полезно и на новия парламент, и новото правителство.

Уникалността на становището, което Съветът може да подготви, е това, че има единен консенсус по позиция. Обединяват се консенсусно мненията на бизнеса, работници и гражданските организации.

Какво ще бъде финансирането за постигане на целите – национално, частично или изцяло европейско и какви са механизмите и пътищата за финансиране?

По отношение на Плана трябва да кажем, че ако се приеме и на национално ниво, той отключва и съответния бюджет за прилагане. На европейско ниво Планът за прилагане на стълба на социални права е ключов по отношение на многогодишната финансова рамка. Бюджетът за следващите 7 години на Европа е рекорден – 1,8 трилиона евро, като една голяма част от тези средства – 88 млрд. евро, са насочени към европейския социален фонд. Фонд, който основно е насочен към възможности за квалификации, инвестиции в обучения, мерки за социално включване и др.

България е една от страните, които по този фонд получава двойно повече средства спрямо предишния програмен период.

Прилагането на Плана за действие по европейския стълб на социалните права ще наложи ли законодателни промени?

Европейският стълб на социалните права и начинът му на прилагане в отделните страни предполага прилагане на общо 20 принципа, като те касаят възможностите за заетост, за повишаване на дохода, социална закрила на хората, здравеопазване и др. Той включва не само финансови възможности, но и множество законодателни инициативи.

Една от законодателните инициативи, които са пряко свързани с борбата с детската бедност, е приемането на детската гаранция и на стратегията за правата на децата. Те ще бъдат анонсирани днес от страна на ЕК. За България това също е добра възможност, защото инвестициите в ранното детско развитие и изграждането на социални, здравни и образователни услуги винаги са били приоритетни.

Има и други законодателни инициативи, които касаят доходите на хората – предложението за единна минимална работна заплата, насоките, които се дават по отношение на уменията, нова стратегия за правата на хората с увреждания и други инициативи, които би трябвало в последствие да се въплътят и в българското законодателство.

Много е вероятно да се наложат допълнителни законодателни промени. Част от инициативите подсилват младежката заетост.

Според Плана младите хора имат право на стаж и продължаващо образование в рамките на 4 месеца след приключване на образованието си, ако останат ненаети. Как ще бъде осъществено това в България?

Това е част от младежката заетост и е важен инструмент, защото една голяма част от най-пострадалите хора от затварянето са именно младите. Трябва да има особен акцент. Хубавата новина е, че 12,5% от финансовото разпределение на всяка страна членка от Европейския социален фонд трябва да отива за младежи. Не само на европейско ниво, но и в България младите хора ще имат много повече възможности за стажове, обучение и др.

Тъй като ИСС изпраща своите становища и препоръки към Министерски съвет, Народното събрание и Президентството, длъжни ли са те да се съобразят със Съвета?

Към момента в закона няма такова задължение. В рамките на последното заседание подготвихме промени в правилника за работа на ИСС и една от новостите беше, че заседанията заради противоепидемичните мерки се провеждат онлайн и ще могат да бъдат излъчвани в интернет.

Следващият месец ще подготвим предложение за промени в закона, така че становищата да имат по-обвързващ характер, но и да потърсим по-бърз и гъвкав начин как държавата при необходимост да ни възложи задачи.

Министерството на здравеопазването ни предложи да излезем със становище по новата стратегия за здравеопазване до 2030 г. Имаме предложение от Министерството на труда и социалната политика да направим становище по отношение на реформата за социалното включване.

Надявам се много по-активно становищата, които ИСС подготвя, да влизат и да имат ефект пряко върху законодателните инициативи на парламента.

България ще променили ли параметрите по трите основни цели в Плана?

Трябва да имаме предвид, че това е един хоризонт от почти 10 години. Европейските цели трябва да намерят отражение в националните стратегически документи. Специално за техническите уменията България би трябвало да си постави доста амбициозни цели, защото ние сме на предпоследно място в Европа по отношение на дигиталните умения.

Една от основните приоритетни задачи в следващите няколко години трябва да е почти всеки работещ да премине през техническо обучение, съобразено с професията на работника. Мащабни дигитални умения биха имали огромен ефект върху това, особено като последствие от кризата, ние да можем бързо да преодолеем предизвикателствата на пазара на труда.

Последното затваряне в момента има риск да доведе до безработица и ако може бързо хората, които са загубили работа да си намерят нова, да минат на друг тип заетостта, ако може бизнесът да има достъп до финансов ресурс, който да помогне, това би възстановило бързо икономиката на страната ни.

Какво означава нетипичен договор и защо трябва да бъде забранен според Плана?

Много са темите, свързани с трудовото законодателство, които предизвикват последствията от COVID-19, защото със затварянето част от бизнеса мина на друг тип организация на работата, например дистанционна. Един от важните анализи, които ще подготвим, е ефектът на дистанционната работа върху пазара на труда и считам, че ако е необходимо, България трябва да предприеме допълнителни мерки.

Има ли подходящи отпуски и гъвкаво работно време за родителите и хората, грижещи се за някого и ако не, трудно ли България ще премине към промените?

България е една от страните членки, които имат доста добри възможни в Кодекса на труда, свързани с дистанционна работа, с гъвкавата заетост. Въпросът е доколко те се използват ефективно и съответно дали с промяна на европейското законодателство ще се наложат нови промени в Кодекса на труда. Добре е да има и допълнителни инициативи, така че да може по-добре родителите да съвместяват семейния живот с работата.

Ще успее ли България да осигури справедлив пазар на труда и означава ли, че Планът цели еднакви права на работещите във всички страни от ЕС?

Това е едно от най-големите предизвикателства, защото целта ни е да имаме еднакви принципи на полагането на труд на територията на Европа. За съжаление, COVID кризата постави много въпроси за свободния пазар на труда. Със сигурност след приключване на ограничителните здравни мерки много ще се промени европейския пазар на труда. Предизвикателствата са големи. Ако до преди една година говорехме за основния проблем недостиг на кадри, сега основният проблем може би е недостигът на умения. Голямото предизвикателство е как българската икономика да може да се възстанови и да започне отново да наваксва доходи, затова ключови са инвестициите в образованието.

В какъв срок България трябва да изготви своя план?

Очакванията са в рамките на португалското председателство през май да бъде обсъден този План и да се предприемат действия от всяка страна членка. Основните стратегически документи, с които България ще договаря финансовия пакет за следващите 7 години са Планът за възстановяване и устойчивост, като срокът е конкретен – 30 април, както и споразумението за партньорство по програмата за селски райони, но основата е приемането на „България 2020-2030“.

Какво планира в работата си ИСС?

ИСС е единственият по рода си механизъм за диалог на организираното гражданско общество, на хората с парламента, с изпълнителната власт. Приносът, който можем да имаме не само като експертиза, но и като становища, ще бъдат изключително полезни в рамките на тази и следващата година. Теми като дигитализацията, като неравенствата в доходите и възможностите, които страната ни има с европейски средства, ще бъдат обект на анализи.

 

Линк към източник: https://offnews.bg/interviu/zornitca-rusinova-iss-shte-podkrepia-prilaganeto-na-evropejskia-stalb-748425.html

Print Friendly, PDF & Email
Font Resize
Contrast