ИСС представи на парламентарната комисия по земеделието, храните и горите становището си за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г.
Икономическият и социален съвет представи на Комисията по земеделието, храните и горите в парламента становището си, разработено по собствена инициатива. на тема „ Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023- 2027г. „
Становището беше представено от докладчика по темата Наталия Шукадарова, член на ИСС от трета група.
В него се отчита забавянето в европейската законодателна процедура по приемане на първичното и вторичното законодателство, касаещо реформата на Общата селскостопанска политика за периода 2023 – 2027 г. ИСС разглежда националния Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) като основен инструмент за постигане на целите на ОСП. Като важна препоръка в документа се посочва – при определяне на националната политика за селскостопанския сектор да се заложи на икономическия принцип на планиране. Съответно, политиката да е насочена към създаване, укрепване и запазване на жизнеспособни, конкурентни и пазарноориентирани земеделски стопанства.
Шукадарова подчерта, че земеделските стопани имат известни опасения във връзка с резултатите от проведените редица проучвания и анализи на Европейския зелен пакт от страна на външни институции. Оповестените проучвания отбелязват значително намаление на БВП на ЕС, влошаване на търговския баланс на Съюза по отношение на селскостопански продукти и храни и загуба на пазари, като същевременно се увеличава хранителната несигурност в глобален мащаб.
В доклада на Съвета се отбелязва, че земеделските стопани са подложени на все по-голям натиск и че сегашната селскостопанска система много често не е в състояние да осигури изкупни цени, които да гарантират адекватно покритие на производствените разходи. ИСС изтъкна, че климатичните стратегии в селското стопанство могат да бъдат ефективни и достъпни само, ако се прилагат в тясно сътрудничество със земеделските стопани, които са основните участници при тяхното изпълнение.
Членовете на Комисията по земеделие изразиха задоволство от задълбочения анализ на ИСС и посочените предложения. Бяха зададени редица въпроси свързани с изводите на становището и препоръките посочени в него. Беше отбелязано, че Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони е основният инструмент за провеждане на селскостопанските политики за периода 2023 – 2027 г. За да даде резултати, този инструмент е необходимо да балансира трите стълба на устойчивост – икономически, социален и екологичен. Политиките в националния стратегически план следва да са насочени към създаване, укрепване и запазване на жизнеспособни, конкурентни и пазарноориентирани земеделски стопанства. Едновременно с това е важна и подкрепата за малките и семейните стопанства, които създават заетост и поминък за населението в селските райони.
Депутатите потърсиха мнението на ИСС за новият начин на финансиране, който трябва да влезе в сила от 2023г. Шукадарова заяви, че Съветът подкрепя и по-амбициозен процент на национално съфинансиране към бюджета на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. До този момент през двата периода на прилагане на Програма за развитие на селските райони е определено минималното допустимо по регламент национално самоучастие в размер на 15 %.
От 2023 г. националното съфинансиране ще бъде 60 %, което ще компенсира значителното намаление на бюджета от Европейския фонд и ще увеличи възможностите за постигане на целите в заложените интервенции за развитието на селските райони.
Няколко са основните нови елементи в реформираната Обща селскостопанска политика 2023 – 2027 г., които са отразени и в становището на ИСС. На първо място, това е задължението на държавите-членки за включване в стратегическите планове на доброволни за изпълнение от страна на земеделските производители схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните т. нар. еко-схеми, финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, чрез своите стратегически планове по ОСП, държавите-членки е необходимо да демонстрират по-голяма цялостна амбиция в сравнение с предходните години по отношение на специфичните цели, свързани с околната среда и климата. В Стратегическия план следва да бъде включен националният ни принос за постигане на целите на ЕС за 2030 г., набелязани в Зелената сделка. По-конкретно в стратегията „От фермата до трапезата“ и в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие. В това отношение, в становището на ИСС се подчертава, че приносът от страна на държавите-членки към амбициозните екологични цели в сферата на селското стопанство, следва да е финансово обезпечен, да гарантира икономическата стабилност на земеделските стопани и да не допуска компрометирането на продоволствената сигурност на ЕС.
Също така, новост в реформираната селскостопанска политика е прилагането на т.нар. социална условност. Тя обвързва получаването на подкрепа от европейските земеделски фондове със спазването на национално приложимите условия на труд и заетост. Необходимо е държавите-членки да предприемат съответните мерки, за да гарантират, че достъпът на работодателите до директните плащания е обвързан с условията за изпълнение на приложимите условия на труд и заетост.
В становището на ИСС се изказва подкрепа за дигитализацията на земеделските стопанства, за уязвимите и специфичните селскостопански производства в страната, за младите земеделски стопани, както и за жените земеделски стопани, за последните до този момент липсва целенасочена подкрепа в Стратегическия план. Отчетена е водената национална политика за балансирано разпределение на средствата между земеделските стопанства чрез въвеждане на тавани на директните плащания и прилагане на по-амбициозно допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост за малките и средните земеделски стопанства от различните браншове. Изтъкната е нуждата от увеличаване на възможностите за управление на риска и от засилване ролята на финансовите инструменти. Подчертана е необходимостта от засилване на процесите на сътрудничество и коопериране между земеделските стопани, от засилване на значението на Системата за знания и иновации в селското стопанство (СЗИСС)., от повишаване на знанията и информираността на земеделските и горските стопани чрез осъществяване на непрекъснато обучение, консултации и трансфер на знания.