Влизането на България и Румъния в ЕС ще донесе ползи на целия ЕС
Цялата административна тежест и загубите от неприсъединяването на България към Шенген се плащат след това от потребителите, от хората, които са най-уязвими – пенсионерите, а икономиката на държавата ни страда. Икономическите ползи от членството на България и Румъния в Шенген не са само за двете страни, но и за целия Европейски съюз.
Това каза председателят на ИСС Зорница Русинова по време участието си в тематичното събитие „Цената на оставането извън Шенгенското пространство – въздействието върху България и Румъния“, организирано от Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК), съвместно с Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). Дискусията е част от процеса по разработване на становище по собствена инициатива на ЕИСК на тема „The cost of non-Schengen for the Single market – impact on Bulgaria and Romania“, на което докладчик е Мария Минчева от група I на ИСС, която е и заместник-председател на БСК.
Очаква се становището да бъде разгледано от Пленарната сесия на ЕИСК на 4 и 5 декември. Комитетът вече прие декларация през 2023 г. и подчерта, че на европейско ниво бизнесът, синдикатите и гражданските организации подкрепят членството на двете страни.
„Експертните оценки в настоящото становище ще могат да покажат икономическите ползи за целия ЕС, защото темите за бизнеса касаят много аспекти на ежедневието – транспорт, стокообмен и разширяване на достъпа до определени стоки, както и загубите, които бизнесът има всеки ден във всяка една страна, която има връзка с коридорите през България и Румъния. Влизането ни в Шенген би се отразило положително на всеки един човек – например ще има възможност да работи в съседна държава като Гърция или Румъния. По същия начин седи въпросът и с посещаването ежедневно на университети в близост до границата на съседната държава. Освен икономически би имало и по-засилен социален обмен между страните членки“, коментира още Русинова.
Тя припомни, че ИСС е единственият консултативен орган, който още преди 2 години излезе с детайлен анализ за това доколко е важно България да продължи и да направи последните стъпки за членството си в Еврозоната. Обективният анализ е на тема „Въздействие на присъединяването на България към еврозоната върху икономическото развитие, инфлацията и доходите в страната“.
„Темата за Еврозоната и Шенген няма как да не бъдат свързани. Ние сме извървели почти последните стъпки. Вярвам, че обобщенията на днешната конференция, мненията, които се чуха тук днес, ще бъдат полезни този дебат да продължи на европейско ниво“, каза още председателят на ИСС, подчертавайки значението на активното участие на социалните партньори в процеса по информиране на обществото за ползите и предизвикателствата от членството в Еврозоната.
Според Мария Минчева, която участва в разработването на становището на ЕИСК, един от трудните моменти е именно европейските теми „да бъдат преведени“ на обикновения човек.
„Това е последователна битка, така че всеки да се чувства част от ЕС. Запазването на контрола по сухопътните граници предизвиква икономически щети, но в България няма институция, която да може да каже конкретна цена за това колко струва на бизнеса. Това трябва да бъде отчетено“, посочи още заместник-председателят на БСК.
Загуби от близо 834 млн. евро на година за бизнеса отчита проучване по въпроса на проф. Даниела Бобева от Интитута за икономически проучвания към БАН, стана ясно още по време на форума.
В рамките на събитието Икономическите и социални съвети на България и Румъния подписаха и меморандум за сътрудничество с цел обмен на добри практики и опит по теми на дневен ред. Подписите си под документите бяха положени от председателите Зорница Русинова от българска и Богдан Симион от румънска страна.
