Наталия Шукадарова, член на ИСС: Земеделските стопани трябва да имат устойчивост на поминъка
Всяка година наблюдаваме напълно пропаднали селскостопански площи в България заради неблагоприятни климатични условия. За 2024 г. тези площи достигат 130 000 декара, най-висок е процентът на засегнатите от градушки и засушавания, каза Наталия Шукадарова, член на Икономическия и социален съвет от III група в ефира на телевизия „България Он Ер“. Над 20 са областите с напълно пропаднали площи в следствие на градушки.
Тя даде подробности за приетото от Съвета становище на тема „Проблеми и предизвикателства пред конкурентоспособността на българските селскостопански производители“, на което е докладчик.
„Климатичните промени са едно от основните предизвикателства пред селското стопанство, не само в България“, посочи Наталия Шукадарова в предаването „България сутрин“. В резултат на засушаване, градушки, измръзване, слана, буря, непрекъснат дъжд, наводнение, се наблюдават площи с напълно унищожена продукция от земеделски култури. По данни на Министерството на земеделието и храните, цитирани в становището, добивите в тези площи намаляват – с над 42% при слънчогледа и над 50% при царевицата при сравнение на 5-годишна база.
„Това са тежки условия за провеждане на селскостопанска дейност“, коментира Шукадарова, давайки някои от примерите за трудната ситуация. Земеделските стопани трябва да имат устойчивост на поминъка, но това се възпрепятства от фактори като сериозно закъснение с развитието на хидромелиоративна структура в страната, която гарантира напояване. Трябва да се работи и върху градозащитата, защото съществуващите системи не покриват цялата територия. Земеделските ни производители са поставени и в по-неконкурентна среда спрямо тези в старите страни членки – България, Румъния, Словения са страни с ниско подпомагане на площ, каза още Шукадарова.
В становището си ИСС отчита острата нужда от провеждането на активна политика, насочена към постигането на реално изравняване на финансовите условия за подпомагане на земеделските производители в България с условията във високосубсидираните страни членки на ЕС. За да бъдат постигнати по-равни условия, е необходимо продължаване на усилията за хармонизиране на субсидиите в ЕС, улесняване на достъпа до европейски фондове, както и насърчаване на инвестициите в иновации и модернизация на българското земеделие.
Друг основен проблем, пред конкурентноспособността на селскостопанския сектор в България, който становището посочва, е липсата на работна ръка. Много от обучените кадри емигрират поради по-добри финансови възможности в други страни. ИСС отчита, че е необходимо привличане и задържане на работна ръка чрез държавни стимули и програми за дългосрочна заетост, както и улесняване на вноса на работници от трети страни.
