ПИЕР ЖАН КУЛОН: „ЮЖЕН ПОТОК” ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ПРИКЛЮЧИЛ
Публикация на Адрияна Никифорова, Труд.
Европейският съюз трябва да даде повече пари и възможности за изграждане на газоразпределителен център в България, казва председателят на секция “Транспорт, енергетика, инфраструктури и информационно общество” на Европейския икономически и социален комитет
– Г-н Кулон, какво означава енергийна солидарност между държавите в Европейския съюз. Как тя ще помогне на българския потребител?
– Някои страни като Италия, Франция, Полша и Чехия имат много възможности за съхранение на газ. Някои от страните обаче като Словакия, Унгария и Словения, нямат възможност да правят хранилища заради геоложки особености. Защо да не дадем възможност за съхранение в други страни? Аз съм европеец. Имаме сто процента възможност да съхраняваме газ, но други нямат, а имат нужда от газ.
Целта ни е да направим така, когато една държава има нужда от суровина през декември например, а в съседната държава има хранилище, тя да изпрати от резерва си нужния газ. Това е истинска солидарност.
– Какво е нужно да се направи, за да се случи реално това?
– Другата седмица ще говоря със заместник-председателя на Европейската комисия Марош Шефчович, отговарящ за енергийния съюз, да се предприемат конкретни стъпки за така наречената енергийна солидарност.
Не трябва просто да повтарят “ние трябва да направим това и онова”, а да сторят нещо конкретно за хората.
Подготвяме резолюция заедно с Икономическия и социален съвет, Асоциацията на индустриалния капитал в България и други неправителствени организации, която ще внесем в Европейския парламент, в Европейската комисия и Съвета на Европа, в която да кажем, че в Европа има някои специални пазари.
– Намерението на българското правителство за изграждане на газоразпределителен център у нас ще бъде ли включено във вашето предложение?
– Разбира се. Европейският съюз трябва да насочи вниманието си към България, трябва да й даде повече пари и повече възможности.
Местоположението на България е много специално. Не го казвам, защото към тук, а защото е истина. Първо, защото страната е член на ЕС, второ, защото се намирате много близо до страни кандидат-членки като Сърбия, Македония, Босна и т.н. Трето, защото страната е много близо до източника на суровината – Русия, Турция, а това е много важно.
Големи чужди компании, които работят от 10 години в сферата, познават България, но не са запознати с глобалната й роля. Те знаят основно за старите проблеми на страната с ядрената енергия.
– Как виждате идеята за общ европейски енергиен пазар и каква е ролята на България в него?
– Не е вярно, че има общ европейски енергиен пазар, няма такъв пазар, който да може да обхване цяла Европа. Трябва обаче да се работи в посока на създаване на силни регионални пазари. Има балтийски, има западен, в който са Германия и Франция, но един от най-важните е югоизточният, а на югоизточния пазар България е най-важна.
Затова трябва да отпуснем специална помощ на Югоизтока за изграждане на интерконекторни връзки. Защото страната ви няма достатъчно връзки със Сърбия, например. Това е много по-важно от изграждане на връзки между Испания и Франция. На второ място – газът е много важен. Всички говорят за “Южен поток”, “Северен поток”, “Турски поток”. Какво значи това?
Изграждането на тези проекти е политически, не технически, не енергиен проблем. Абсолютно грешно е да кажем, че Турция не е достатъчно добра, Сърбия не е добра, а да твърдим, че само ЕС е добър. Трябва да работим с всички.
– В България винаги на преден план се изважда цената на тока.
– Трябва да си отговорим на въпроса сигурни ли сме, че разходите по производството са толкова високи. Каква е разликата между продажната и производствената цена? Понякога производствената цена не е толкова висока, но между производствената и тази, която плащаме всички потребители, има огромна разлика. 50% от разликата отива при компаниите, при кмета на града и т.н.. Ако компаниите не са доволни, това не е мой проблем. Аз работя за хората, за гражданите, единственото важно за мен е демократичността, прозрачността на пазара.
– Защо според вас се провали проектът “Южен поток”, само по политически причини ли?
– “Южен поток” все още не е приключил. Според мен този проект може да се осъществи.
В Кипър откриха газ, в Либия и Израел също откриха газ под морето. Наистина водят се нелесни разговори между Израел, Либия, Турция и Кипър. Много са трудни. Но какво е трудността в полето на политиката, когато са замесени финансови и енергийни възможности? Вероятно тези преговори ще успеят, а ако това се случи, “Южен поток” ще потръгне. Важно е решенията да се вземат не от външни хора, а от такива, които са близки и запознати с проекта “Южен поток”.
– Каква трябва да бъде политиката на България в областта на енергетиката?
– Всяка отделна страна може да направи своя собствена и уникална политика. Ние всъщност сме задължени за смесим различни източници на енергия. Ще използвам за пример България. Относително казано, 40% от енергията в България идва от въглища, 35% от ядрената енергия и 30% от възобновяеми източници.
Трябва това съотношение в енергийния микс да се промени, за да се даде възможност за понижение на цените.
Задължени сте в бъдеще да използвате по-малко въглища заради климатичните проблеми, същото важи и за атомната енергия за следващите 20-25 години и трябва да въведете повече възобновяеми източници и газ. Проблемът на енергията от вятър и слънце е, че тя е непостоянна.
– Не е ли всъщност и доста скъпа за крайния потребител?
– Да, но е възможно да се намалят производствените цени на соларната и вятърната енергия, ако тя се съхранява. Това не беше възможно преди 10 години, но сега можем да съхраняваме в батерии през деня, когато е слънчево, и да ползваме през часовете, когато няма слънце.
Например в семейството всички отиват на работа или училище сутринта, връщат се вечер, а тогава имате нужда от електричество, тъй като вече няма слънце, но имате съхранена енергия. Това е независимостта на семейството, на квартала, на града, на държавата. И по-важното, ако произвеждате повече от нужното, може да го съхранявате и да го пращате например до Румъния.
Това е бъдещето – газ, ядрена енергетика, възобновяеми източници, както и съхранение. Това е бъдещето, но има нужда от много инвестиции.