ПРОФ. ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: ДО 2013 ГОДИНА БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА СЪЗДАДЕ ФУНДАМЕНТА НА СВОЯТА ИНФРАСТРУКТУРА
Председателят на Икономическия и социален съвет за стратегическите приоритети на българската икономика в контекста на стратегия „Европа 2020”
5 октомври 2010, Национална радиоверига „Фокус”
Водещ: Добро утро казвам на следващия ми събеседник в ефира на радио „Фокус” професор Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет. Здравейте, професор Дулевски.
Лалко Дулевски: Здравейте и добро утро на вашите слушатели.
Водещ: Поводът за разговора ни е становището, което ще бъде представено от 13.30 днес за стратегическите приоритети на българската икономика в контекста на стратегия „Европа 2020”. Открехнете малко завесата. Кажете ни най-общо какви са тези приоритети според вашето становище.
Лалко Дулевски: Много трудно е за кратко време да се изброят всички наши предложения. Само няколко маркера основни. Това становище е част от нашата дейност тази година по създаването на българската програма „България 2020”. Казано простичко, какво трябва да представлява България след 10 години. Ние имаме няколко становища вече тази година, които сме изпратили на заинтересованите страни, тоест тези, които вземат решение и трябва да изграждат тази програма. А в това становище интегрираме нашите виждания по отношение на това какви са проблемите на икономиката на България, какви приоритети трябва да се заложат и как трябва да изглежда тя след 10 години. Базисно нашето виждане е, че до 2013 година България трябва да създаде фундамента на своята инфраструктура, администрация, законодателна уредба, така че следващият период – до 2020 година, да бъде период наистина на една висока динамика на растеж, при което нашето равнище да стигне, образно казано, около 60% от средноевропейското равнище. Това е наша цел, наше предложение. За нейното постигане е необходимо първо много сериозно да се инвестира, развият и управляват базисните инфраструктурни отрасли. Транспортните коридори и предимства, изграждане на транспортна инфраструктура; енергийната инфраструктура и нейното развитие; демонополизацията на енергийния пазар и т.н. А също така до 2013 година най-евтината от финансова гледна точка реформа трябва да приключи. Тук става въпрос за административната и законодателна реформа. Като под административна реформа ние в никакъв случай не разбираме единствено или само намаление на броя на хората в администрацията, а такова качествено подобряване на обслужването на гражданите и бизнеса, че България да стане привлекателна страна за чужденци от гледна точка на отношението на администрацията към хората и към бизнеса. Мога да изброя още редица неща, но знам, че времето ви е кратко.
Водещ: Да, предполагам, че повече подробности ще има днес на пресконференцията, която ние ще отразим. Аз исках да ви попитам, професор Дулевски, как България се вписва най-общо в стратегия „Европа 2020”. Тези приоритети, които изброихте, реално осъществими ли са? Ще успеем ли да ги постигнем като цел?
Лалко Дулевски: България ще се впише в „Европа 2020” така, както сама изгради своята национална стратегия „България 2020” и както ще я реализира. Разбира се, постигането на такива амбициозни цели според нас изисква известно напрежение, в добрия смисъл на думата, на ресурси, воля, енергия, обществена подкрепа и разбира се държавна подкрепа към един по-висок икономически растеж. Истината е една, имаме две-три може би опорни точки, които могат да гарантират реализацията. Първо това е съвсем друго качество и обем на чуждестранните инвестиции. За 20-годишен период България деформира изключително сериозно своята икономическа структура и всъщност този растеж, който имахме допреди няколко години, меко казано беше нездравословен и всъщност кризата доказа това. Много сериозно, чувствително трябва в България да се търсят локомотивите на растежа, предполагам, че вашите слушатели ме разбират. България трябва да има ориентация накъде се насочва, какви производства ще развива, които да изтеглят растежа, които да изтеглят производителността.
Защото трябва да престанем вече да излагаме прословутото българско (в кавички) предимство – евтина работна сила. Напротив, в условията на „Европа 2020”, която говори за интелигентен растеж, растеж икономически основан на иновации, на производителност, в никакъв случай това вече не трябва да го излагаме като предимство. Нашата цел трябва да се преформулира, България трябва да следва по-високи темпове на производителност. Оттук по-високо реално заплащане, казвам реално, обвързано с производителността и т.н. И онова, което трябва да е притегателно, това трябва да е качеството на човешкия капитал, а не ниската цена на човешкия труд. За да излезем от ситуацията, в която се намира България вече 20 години, сравнена с голямото европейско семейство, ние трябва малко да преориентираме нашите национални цели, ако щете нашето национално самочувствие, че не можем да търсим предимство за това, че е евтино това, което даваме в България. Трябва да търсим това, което е качествено и ще стане привлекателно. И не на последно място, ние в нашето становище акцентираме, че един огромен потенциал за България и за нейното развитие е много ефективното и бих казал умно използване на нашите национални ресурси. Като започнете от природните ресурси, преминете през земята, която голяма част от нея остана необработваема, неизползвана и т.н., не коментирам реформите, не коментирам защо се случи това, като преминете през културно-историческото наследство и ценностите в България – това също е един огромен ресурс, като преминете през изключително геостратегическото положение на България като разположение, като територия, като център, през който се кръстосват много геополитически интереси и т.н., нейният климат, нейната природа. Ако щете вътрешната заложба за развитие на българина. Ето това е националният ресурс, който заедно с целите, стратегиите и насоките трябва да бъде ангажиран и използван. Тоест ние имаме достатъчно вътрешни предпоставки, които трябва да ангажираме, за да станем привлекателни за външните инвеститори. Защото трудно ще дойде инвеститор, който първо да не е повярвал в този ресурс и в неговите възможности. Трябва да направим първо ние самите много сериозната крачка, за да покажем силен сигнал към онези, които искат да вкарват своите пари в локомотиви на растежа и да им докажем, че България е точката, региона или мястото, което е най-благоприятно за тях.
Водещ: Професор Дулевски, един последен въпрос имам към вас. В контекста на това, че като председател на Икономическия и социален съвет отблизо следите икономическите процеси, можем ли да направим един такъв паралел – как се промениха приоритетите на държавата в икономически план от 2005 година, откакто сте начело на съвета?
Лалко Дулевски: Зависи какво разбираме под икономически приоритети. Ако това е структура на икономика примерно, трудно можем да кажем как се променя от 2005 година досега. Защото последните две години и половина икономическите приоритети и структурата на българската икономика се променят за съжаление в резултат на кризата. Ако в този контекст коментираме промените, то може би и кризата наред с ясните за всеки бизнес и хората негативи и много тежки отражения, кризата има и нещо положително. Всъщност в тази криза по някакъв начин се отсея неконкурентоспособното, онова, което беше нездравословно. Например изключителното застрояване, което всеки чувстваше, виждаше и реагираше. Развитие на туризъм, основан на огромни панели и блокове по българското Черноморие и унищожаване на българската природа. Но това даваше растеж. Ето как се промени в даден момент структурирането. Такава политика на изключително развитие на строителството, това вкарваше външни инвестиции, това вкарваше ДДС, това даваше ръст на приходи в бюджета и т.н., но това ние казваме е нездравословният растеж. Защото алтернативно вместо това или само това, трябваше да има и друг растеж на електроники, на нанотехнологии, на биопроизводства, интерпретирам случая на енергоспестяващи продукти и т.н., който е здравословният, зеленият растеж. Защо не и белите работни места, силно развита структура с работни места, които обслужват хората, които работят за хората. Тоест не може да се каже категорично как се промени икономиката на България за пет години, защото все още въздействието на субективния фактор не може да бъде оценено, тъй като въздействието на кризата, на обективния фактор е много по-силно от световен мащаб. Но лично аз мисля, че има и няколко оптимистични посоки, и то от гледна точка, пак казвам, на изчистване по някакъв начин на нездравословното в българската икономика, онова, което се създаваше за момента, което акумулираше печалби, но това бяха краткосрочни хоризонти, които едва ли могат да се разглеждат в една по-дългосрочна визия.
Водещ: Дано наистина да гледаме с повече оптимизъм напред. Благодаря ви, професор Дулевски, за отделеното време. Успешен ден.
Лалко Дулевски: И аз ви благодаря.
Водещ: Чухте професор Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет.
Мария СТАЛЯНОВА
