ПРОФ. ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ: ПОГРЕШНО Е ДА РЕКЛАМИРАМЕ СТРАНАТА С ЕВТИНА РАБОТНА РЪКА
В. „Класа”.
Растежът през последните години завоалира големите проблеми на българската икономика.
– Само преди ден Икономическият и социален съвет /ИСС/ оповести своето становище за националната стратегия „България 2020 г.“, в което доста конкретно е представена икономическата ситуация днес и са посочени конкретни идеи за промяна. Каква всъщност е целта, проф. Дулевски?
– Материалът на ИСС не трябва да се разглежда като епизодична или случайна разработка. В самия план за работа през тази година съветът предвиждаше подобно становище за предизвикателствата на България в светлината на стратегия „България 2020 г.“. На нашия сайт могат да се видят поне още две-три становища, които сме изработили и приели и са свързани с икономическите предизвикателства и визията за България. Всъщност всичко това е част от нашата дейност като консултативен орган, като граждански парламент. Това е нашето включване в разработването на българските приоритети до 2020 г. Представеният сега материал е доста богат, има силна аналитична и стратегическа част, експертите могат да открият много конкретни предложения. Дебатите в нашата комисия бяха сериозни, защото трябва да се получи консенсус между национално представените работодателски съюзи, синдикатите и гражданския сектор. Окончателната редакция на документа е постигната с пълен консенсус и със желанието България да има своята визия за бъдещето.
– Каква е общата оценка в становището за днешната ситуация?
– В резултат на 20-годишния преход в България в момента сме в много тежка ситуация. Седем-осем години се радвахме на икономически растеж, но той завоалира големите проблеми. Не бяха открити локомотивите на икономиката, няма ги високотехнологичните производства, които да изискват по-висока квалификация на работна сила. От една страна, днес работодателите отчитат намалялото качество на работна сила, а от друга, синдикатите контрират, че липсват подходящи работни места, които да стимулират образованието и квалификацията. Получава се изключително заплетен възел.
Но четейки внимателно този материал, ще се види и още една голяма слабост в развитието на нашата страна. Не успяхме ефективно да използваме националните си предимства. Земеделската земя е необработена, изоставена, трудно възстановима особено в балканските и полубалканските райони, бъдещето й е неясно. Ние не можахме да използваме и кръстопътното си положение, предимството на самата територия. Трябва да престанем да изтъкваме, че голямото предимство на България е евтината работна сила. Това вече не е никак добър еталон, защото означава ниско образование и неквалифицирани хора. Цената на човешкия труд в бъдеще не бива да е ниска. Но, за да се случи това, трябва да има по-висока производителност, което пък изисква друга структура на икономиката. Ние имахме отделно становище за административните бариери и пречки пред бизнеса. Не може да се отрече, че в проектопрограмата за добро регулиране 80% от предложенията на ИСС са приети. Но това, което струва най-евтино, а има огромен ефект за бизнеса, е да приключат за година-две напълно административната и законодателната реформа. Простичко казано – администрацията, електронното правителство, начините на обслужване да бъдат обърнати към гражданите и към бизнеса.
Дефицитите в здравната и пенсионната система стават трайни и са резултат от 20 години реформи на парче. Ясно трябва да се каже на българското общество, че ако тези тенденции продължат, следващото десетилетие 2020 – 2030 г. ще бъде много тежко за публичните финанси. Днешният натиск върху пенсионната и здравната система тогава ще ни изглежда като малък проблем. Затова апелирам всички да се включат в предстоящия дебат, обществото да поиска да види каква е визията за България в 15 – 20-годишен план.
Една от първите конкретни идеи е да бъде създаден бюджетен борд и така всяко правителство ще може да харчи толкова, колкото събира. Следвайки тази логика, след като прочетох внимателно цялото становище на ИСС, ми се струва, че образно казано предлагате и програмен борд – парламентът да гласува програмата „България 2020 г.“ и всеки следващ кабинет да работи според заложената концепция.
Но първо и задължително е създаването на самата национална програма да бъде резултат от много сериозен дебат. И ако има ясно дефинирана визия и цели за развитие, ако са посочени политиките, които ще се следват, инструментите, с които ще се постигнат, и всичко това е обществено приемливо, и такава стратегия бъде приета от НС, тогава тя ще има характера на законодателен акт. След това всяка промяна ще трябва да се извършва от парламента и ще се гарантира дългосрочна устойчивост. Неслучайно още преди три-четири години предложихме национална стратегия за демографското развитие на човешкия капитал да бъде разработена и да се приеме от парламента.
В интерес на истината МС създаде Съвет за развитие, който да се занимава с разработването на националната програма „България 2020 г.“. Съветът се ръководи от министър-председателя, в него участват и ключовите министри. Приета е концепция за програмиране на развитието на България. Има и точен трафик във времето за отделните стъпки, а ИСС е посочен като основен партньор за консултации. Затова очакваме при формулирането на елементи от проекта за стратегия да продължим консултациите. Чрез това становище, както и с предходните, ние дадохме достатъчно рационални идеи.
– Толкова ли е критична ситуацията в българската икономика и въобще в обществото днес, че се налагат драстични спасителни мерки? Част от нещата, които предлагате, могат да бъдат формулирани точно така.
– Може някои от нашите предложения да звучат странно, но не бих нарекъл мерките драстични. Част от тях са логични. Например кризата имаше разрушително действие върху икономиката, върху социалната сфера. Но в нея има и нещо положително – бяха изметени нездравословните елементи в икономиката. Имам предвид излишното презастрояване на градските територии, бурното развитие на морския туризъм, съчетан с изграждането на огромни билдинги, които унищожават природата, и т.н. Всеки бизнес изпитва тежестта на кризата, но най-устойчив е сериозният бизнес. Затова оттук натам развитието на България зависи от това каква структура на икономиката ще се развие. У нас е добре поставена добивната промишленост, продаваме навън нерафинирана мед например. Но това производство, освен че има негативно влияние върху екологията, е и с ниска добавена стойност. След като изнесем в други страни тази нерафинирана мед, от нея произвеждат кабели, които се връщат в България като краен продукт. Изнасяйки суровини, ние изнасяме добавена стойност. Ако се стимулират определени сектори, е логично да се затвори цикълът в страната ни. Ако се развие самото земеделие, заедно с него трябва да се развива и преработвателната индустрия. Необходими са ни нов тип технологии, които предполагат по-висока добавена стойност. На страната ни са нужни локомотиви, които да изтеглят брутния вътрешен продукт. Задължително е съвсем ново преструктуриране на цели сектори. Да вземем туризма. Този бранш има растеж, но всъщност голям потенциал има културно-историческият туризъм. Но защо не беше развит, защо там не отидоха инвестициите? Друг пример – селското стопанство. Проблемите тръгнаха от начина, по който се извърши реформата. Наистина беше несправедливо, че при много хора земята беше насилствено кооперирана. Но в резултат на тази концентрация бяха направени големи инвестиции, имаше изключително добра инфраструктура. Само ще спомена милионите и дори милиарди левове, вложени в напоителни системи. Безспорно е, че хората трябваше да си възстановят собствеността. Но какво направиха чехите? Там върнаха земята де юре, но не и де факто. Всичко, което беше създадено, беше преобразувано в акционерни дружества, хората получиха не разкъсаните парчета ниви, а акции, техният индивидуален интерес се засили. А професионалният мениджмънт даде друг тип управление. У нас беше унищожена дори базисната инфраструктура, която едва ли вече е възстановима.
– Но икономиката е инертна система, едва ли могат да се случат чудеса за една-две години.
– Нашият стремеж е да предизвикаме колкото се може по-широк обществен дебат. Ние нямаме амбиции, че казваме стопроцентовата истина, но сме създали достатъчно сериозен материал за дискусия. Ако не бъде използван сегашният момент, за да се създаде визия за България, съгласувана с ЕС, ще изтървем един от последните си шансове. Младите хора имат нужда от гаранции, че ако тази, следващата, по-следващата година ще е трудно, то след това ще се усетят положителните тенденции в икономиката. Иначе няма да останат тук.
