ПРОФ. ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: С ПРИЕМАНЕТО НА РЕЗОЛЮЦИЯТА ПО НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РЕФОРМИ НАПРАВИХМЕ МНОГО СИЛНА И ДОСТОЙНА СТЪПКА В ИНТЕРЕС НА НАШАТА СТРАНА
За Националната програма за реформи Агенция „Фокус” разговаря с председателя на ИСС проф. д-р Лалко Дулевски.
Фокус: Защо е необходима тази резолюция на Икономическия и социален съвет във връзка с Националната програма за реформи?
Лалко Дулевски: ИСС прие тази резолюция поради няколко причини. Първо стратегическите проблеми на Европа и на България не са нови за съвета. Националният ни съвет има редица приети документи по Лисабонската стратегия 2000 – 2010 година, както и редица базови документи, приети миналата година, които визират политики, реформи и предизвикателства. Нашето очакване беше, че след като се прие на общностно ниво Стратегия Европа 2020, Европейската комисия ще поиска всяка страна-членка да разработи своята национална стратегия и ние считахме миналата година, че България трябва да разработи национална стратегия България 2020. По този начин за този десет годишен цикъл да се вградят и да се приоритизират реформи, политики, мерки, етапност, финансиране, очаквани резултати, чието изпълнение ще гарантира постепенното доближаване до целите, които България е декларирала, съгласно Европа 2020. Поради тази причина през 2010 година ИСС концентрира своето внимание върху стратегически проблеми на страната и прие редица становища, свързани с предизвикателствата и стратегическите приоритети и възможности на българската икономика, здравеопазването, пазара на труда, социалното осигуряване и социалното подпомагане. Идеята ни беше чрез нашите предложения, констатации и оценени предизвикателства за възможни политики и цели да подпомогнем правителството при разработването на една силна и ефективна национална стратегия България 2020. Възприетият подход обаче от Европейската комисия, който се появи и като изискване пред страните-членки бе друг. Всъщност ЕК продължи практиката на предходния десетгодишен цикъл и изиска от националните правителства да разработят Национална програма за реформи, а нашето очакване беше ние да имаме Национална стратегия България 2020 и след това планове за действие за нейната реализация и етапи. В този документ националните правителства трябваше да вградят както целите, които са декларирали по петте направления на Европа 2020 г.– заетост, иновации, климат, образование и бедност, така и конкретни мерки и политики до 2020 година. От една страна, по указания на ЕК трябва да се засили акцентът върху първите две-три години и там и в нашата НПР е центърът, а от друга страна този документ е програмен и визира 2020 година. Поради тази причина ние считаме, че има известна слабост в начина на подготовката на този тип документи и тя не е наша национална, а като логистика на европейско ниво, а именно вграждането в един документ на стратегически цели и насоки до 2020 година и едновременно с това силно концентриранe върху мерки и конкретни политики за първите две-три години. Затова периодът 2014 г. -2020 г. излезе извън полезрението и там се появяват неясноти от гледна точка на етапите на реформите, политиките, мерките и гаранциите, че целите, декларирани до 2020 година, ще бъдат постигнати. Разбира се, следвайки тази логика, нашето правителство, заедно с останалите правителства на страните-членки на ЕС през ноември месец представи българския проект за национална програма за реформи. Нашата резолюция е именно една позиция на националния ни Икономически и социален съвет по този проект, който България представи през ноември 2010 г. Едновременно с това ние наблюдаваме една много по-силна активност на ЕК и на европейските институции за създаване на един много по-ефективен механизъм за координация и мониторинг над действията, програмирането и изпълнението на националните програми за реформи, така че да се постигне необходимата съгласуваност на европейско ниво и гарантиране постигането на целите, която ЕС си постави до 2020 година. В тази връзка стартира така наречения европейски семестър – това е период, в който комисията и институциите започват да оценяват напредъка по Европа 2020, да дадат своите указания, да създадат координационните механизми и да се постигне оптимизиране на крайните варианти на националните програми за реформи. Точно в този момент, отчитайки необходимостта от наш принос към създаване на ефективна и силна национална програма за реформи, както и отчитайки позициите на ЕК и европейските институции по характера на този документ и изискванията към него, които се появиха януари и февруари, ние приехме тази резолюция. Резолюцията на ИСС по Националната програма за реформи е кратък, но много съдържателен документ с редица предложения, които предоставяме на вниманието на разработващия екип, които считаме за уместни и според нас те ще засилят нашата програма за реформи.
Фокус: Какви са основните предложения в приетата резолюция?
Лалко Дулевски: Първо ние предлагаме още по-широко и по-ясно да обявим и други обективни предизвикателства, които могат да се окажат пречки за растежа, срещу които и за които страната трябва да предприеме съответни политики, реформи и мерки. Нашата позиция е, че ясно трябва да декларираме пред европейските институции и ЕК, че по обективни обстоятелства в резултат на нашето развитие пред България има много по-сериозни предизвикателства спрямо повечето страни-членки, поради което България трябва да бъде достатъчно подкрепена, когато предложи една ясна програма с ясна визия за реформи. Такива предизвикателства, които считаме, че трябва да бъдат засилени в Националната програма за реформи са в няколко аспекта.
На първо място те са свързани с вече официално обявената констатация на ЕК, че наблюдаваният растеж в Европа не генерира нови работни места. По-точно ЕК казва, че това е бавен и беден на нови работни места икономически растеж. Нещо повече, комисията определя този сценарий като „сценарий на загубеното десетилетие”, ако той се случи. В тази връзка са нашите предложения. Ние трябва да декларираме растеж по възможност в различни варианти и допълнителни сценарии, които да са подкрепени с възможни реформи, за да стане ясно какво може да очакваме до 2020 г. при положение, че се осъществяват определени реформи и мерки и как това ще се отрази на растежа. Това го предлагаме, защото когато има сценарии на растежа, които се различават от гледна точка на предвиждани мерки, програми и реформи, обществото трябва да разбере, че тези реформи трябва да се проведат, ако искаме да постигнем по-висок растеж. Това е път за по-висок обществен консенсус. Второ в тази посока като предизвикателство, ние считаме, че трябва да обърнем много сериозно внимание върху констатацията на ЕК за типа растеж. Голямото предизвикателство пред Европа за това десетилетие е растеж, който създава нови работни места.
В тази връзка по отношение на петте цели, които сме декларирали в Националната програма за реформи, нашето мнение е, че целта по заетостта е изключително амбициозна. При средно равнище, което е залегнало в Европа 2020 – 75% заетост до 2020 г., България декларира 76% заетост, а оценката на ЕК на база декларираните равнища в националните програми за реформи показва, че към настоящия момент средното равнище на обявения показател по тази цел за Европа 72,5%. Това в никакъв случай не означава, че съветът не поддържа по- амбициозна цел, но все още поне във варианта от ноември месец в Националната програма за реформи не виждаме необходимите мерки, които да подкрепят и да гарантират тази цел. В този първи вариант мерките, които се предвиждат са предимно свързани с така наречената активна политика по заетостта, където ресурсът трябва да дойде от бюджета. Ние отчитаме, колко проблеми има и ще има пред бюджета във връзка с фискалната консолидация като изискване за развитието напред и затова предлагаме, с оглед постигането на тази цел да има много по-сериозни стъпки, политики и реформи в първата част от документа, който касае мерките за преодоляване на тесните места на растежа.
Фокус: Кои са тесните места на растежа?
Лалко Дулевски: Едно от тях е точно тази констатацияна ЕК която споменах, че настоящият растеж не генерира нови работни места, тоест тук трябва да има реформи, политики, мерки, които да стимулират растеж, генериращ работни места. Ние считаме, че едно от предизвикателствата, което трябва да намери по-силно място в Националната програма за реформи – това е равнището на участие на пазара на труда или икономическата активност. На пазара на труда са заетите и безработните като последните, за да се идентифицират че са на пазара на труда, трябва да проявяват активност за търсене на работа. Това е едно от условията, за да се идентифицират като безработни. Извън пазара на труда остава не малка численост хора в трудоспособна възраст, които не търсят активно работа. Проблемът е този, че най-вероятно една значителна част от тези хора, една част от които са отчаяни, а друга не влиза на пазара на труда по ред причини – за съжаление са хора с ниско или без начално образование и квалификация. Може би техните опити да си намерят работа са обречени на неуспех поради изискванията на работодателите. Тук се появява едно ново предизвикателство. Дори и в настоящата криза, дори и при тази безработица в България, работодателските организации заявяват, че имат проблем с намирането на работна сила в нашата страна – подходяща като образование и квалификация.
Фокус: Защо този проблем е от такова значение?
Лалко Дулевски: Тези хора, които не са на пазара на труда и нямат необходимото образование и квалификация като предпоставка за започване на работа, нямат и пряк достъп дори до тези услуги, които осигуряват службите по заетостта и бюрата по труда. Когато нямат този достъп, ние не виждаме моста и връзката, особено когато те са навършили определена възраст как могат да бъдат вкарани в тези програми и мерки на активната политика по заетостта. Тук е нашето предложение, защото ние говорим за тесните места на растежа. Другата цел, която е обявена в Националната програма за реформи, е свързана с образованието и един от двата показателя е ранното напускане на децата от училище. Процентът на децата, които напускат рано училище. По тази цел в Стратегия Европа 2020 г. е поставен индикатор 10%. България е декларирала 11%. Ние считаме, че тук нещата трябва да са обратно и България да декларира много по-висока цел от средноевропейската, защото това е проблем, много сериозен, който очевидно трябва да декларираме. Трябва да видим проблема в цялата му дълбочина и да не изоставяме неговото решение, тъй като в случая той се натрупва като една снежна топка и в даден момент може да се окаже като цяла лавина. Проблемът има и друго измерение. Решаването на проблема за по-висока активност и включване в образователната система не е толкова ресурсоемък. Той може да се реши, ако има добри и силни политики, стимулиращи и едновременно санкциониращи мерки и така нататък.
Фокус: Какви могат да бъдат тези политики?
Лалко Дулевски: Политиките могат да бъдат в различни аспекти. Образно казано, трябва да се прилага принципът на тоягата и на моркова, трябва да се намерят причините защо децата напускат рано училище. Ако причините са в родителите, което е възможно – значи там трябва да има и силни санкциониращи мерки, но и стимулиращи мерки за тези родители, които поддържат децата си в училище, които ги връщат в училище. Трябва да има баланс и да се намери мярата в тази политика. Много ясно този проблем трябва да се постави като обществен проблем и трябва да се създаде обществена енергия за нетърпимост на това явление, за това, че няма право родителят, учителят и който и да е да оставя едно дете в бедствие. Защото това е бедствие за детето, да остане то извън образователната система – без образование и без квалификация. След това то винаги ще бъде социално изключено и социално изолирано. Естествено, че държавата ще подаде ръка чрез системата за социално подпомагане, но за всичко това плащаме ние. Нарастването на неграмотността и ниското качество на образованието е и сериозен политически проблем. Увеличаването на тези хора, влизането им в зряла възраст, може да създаде проблеми пред цялостния политически модел на България през следващите 15 години, ако внимателно оценим какъв тип избиратели ще има България в политическата система след 15 години. Не говоря за социалните и криминалните негативи, които се появяват. Има обществен консенсус, че този проблем трябва да бъде решен. Но ясно трябва да кажем, че този проблем съществува. Това не е проблем на това правителство или на предишното. Това е проблем, който се търкаляше като една снежна топка, всеки го оставяше на една страна като невидим и никой не искаше да сложи пръст в раната. Но след 22 години преход той започна вече да се чувства. Още един аспект в тази насока. Ние сме силно обезпокоени от гледна точка на констатацията на ЕК за влиянието на демографското развитие върху фискалната тежест в дългосрочен план. ЕК през януари даде своята оценка, че очакваното влияние на демографските проблеми и развитие в Европа ще добави допълнителна фискална тежест около 4,5 % от БВП, за да се посрещнат предизвикателствата на демографските процеси в дългосрочен аспект.
Фокус: Вие предлагате приемането на национална стратегия по въпросите на демографията?
Лалко Дулевски: Ние предлагаме първо този проблем да бъде ясно оценен в нашата страна. Няма нищо лошо да видим наистина какви тежести трябва да поеме България в резултат на демографското си развитие след 2020 година. За нас те ще бъдат по-големи от средноевропейските. В този смисъл проблемът с възпроизводството на населението и човешкият капитал за нас е първият, основният и стратегическият проблем на страната. Затова още преди няколко години ние сме предложили по този проблем на възпроизводството на населението и човешкият капитал на страната да се постигне достатъчен обществено-политически консенсус и страната ни да изгради единна дългосрочна стратегия. Тази стратегия, съветът предложи да бъде приета от Народното събрание с достатъчно мнозинство, за да няма отделни влияния за промени в декларираните параметри или ако има промени, те да се извършват с достатъчно мнозинство. За нас приемането на такава ключова стратегия означава да се интегрират редица стратегически документи – демографска стратегия, образователна стратегия, миграционна стратегия и други. Всички те стоят разпокъсани. Всичко трябва да бъде насочено в ясни и обществено-политически подкрепени, дългосрочни цели за демографията на България и човешкият капитал. И оттам нататък в рамките на една стратегия да се интегрират целите, които трябва да следва образователната реформа и система, системата на социалните грижи, миграционната политика и така нататък.
Фокус: Преброяването на населението как ще допринесе?
Лалко Дулевски: Преброяването на населението ще даде възможност за една по-ясна картина, а за прогностиците ще даде възможност за нови прогнози, какво ще се случи в България до 2025 година. Пак казвам, това са процеси, които са се развили в нашето общество, защото застаряването на населението започна още в началото на 80-те години и с миграционните процеси през 90-те години то напредна много силно. Но успоредно с него се развиват и процеси, които трябва да бъдат овладени, по отношение качеството на човешкия ресурс и то особено в образователната и квалификационна подготовка. Всичко това трябва да се интегрира в единна стратегия. Тоест нашето предложение е в НПР да се заявят и други предизвикателства, които има нашата страна, които са обективни. Както българското общество, така и европейските институции трябва да признаят, че обективно България има много по-сериозни предизвикателства в някои области и затова България ще иска по-сериозна финансова подкрепа от отделните инструменти, с които разполага ЕС. Ние считаме, че независимо от това, че ЕК изисква деклариране на пет национални програми, такава програма за средносрочно развитие на една страна би спечелила, ако се постигне един консенсус за интегрална национална цел. Миналата година ние приехме становище, публично го обявихме и предложихме за дебат и за консултации възможността да се обединим около формулиране на една национална цел, например БВП на един жител в България по паритетна покупателна способност. Ние поставихме като параметър за обсъждане през 2020 г. България да си постави цел да достигне 60% по БВП на жител по паритетна покупателна способност спрямо средното равнище за ЕС. В нашето становище ние обявихме, че за 2009 година оценката ни бе 41%. Такава политика за нас представлява политика на догонващ растеж. Ние не казваме да достигнем средноевропейското равнище, реалисти сме, но може ли България да интегрира всички цели, реформи и политики за постигане на подобна цел.
Когато има една такава национална интегрирана цел, тогава може реформите да се обединяват. Ние забелязваме един проблем не само в нашата национална програма за реформи, но и в националните програми и на останалите страни членки. В първата част на програмата правителствата декларират очаквани темпове на растеж на БВП до 2014 г. Във втората част на програмата правителствата декларират цели, които трябва да се постигнат до 2020 година. Тук за нас липсва връзката. Ако вие декларирате примерно растеж от 3,8% растеж на БВП, това означава ли, че този растеж ще осигури 76% заетост. Или обратно, ако постигнем 76% заетост само със самостоятелни политики, без те да са обвързани със структурни реформи в самата икономика, означава ли, че 76% заетост е обвързана с 3,8 % икономически растеж? Извеждането приоритетно на една национална цел може да започне да обвързва петте цели, които ЕК иска от нас да декларираме като национални цели. Ако ясно обявим своите предизвикателства и ги обвържем с ясни политики и реформи, ние можем да защитаваме реални нива на целите, които са съвместими с интегрирана национална цел. Общата констатация по всички национални програми за реформи е, че от една страна в тези програмни документи ние виждаме цели до 2020 г. От друга страна вниманието е фокусирано главно върху първите две-три години. Там са фокусирани различни мерки и политики до 2014 г. Открит остава въпросът, а след 2014 г., с какви програми и реформи, макар и не разписани подробно като планове за действие, ще се гарантира поддържането и доближаването до тези цел. Смятаме, че такива документи за национални програми за реформи биха спечелили, ако има от сега заявени все пак етапности на реформите и ефектите, за да се гарантира постигането на целите на Европа 2020, като национална проекция. Не на последно място, ние поддържаме изцяло предложението на ЕК през първите две години страните членки да се концентрират върху бързото провеждане на онези реформи, които имат много кратък срок, които не изискват много ресурси и които могат да доведат до по-чувствително влияние на растежа и заетостта. Едновременно с това ние предлагаме особено внимание да бъде обърнато върху другия, средносрочния аспект и да не оставяме на заден план следващите стъпки, които трябва да визираме до 2020 година. Да не стане така, че заради първите две години да изтървем постигането на целите за целия десетгодишен период.
Фокус: В какъв цикъл се намира подготовката на националната програма за реформи у нас и ние как се включваме с този документ?
Лалко Дулевски: До средата на април българското правителство трябва да представи последния проект за Национална програма за реформи пред ЕК за бележки и коментари , които ще получим до юни. Ние изпратихме веднага след приемането на 11 март нашата резолюция до разработващия екип на Министерство на финансите и до координатора и получихме веднага отговор, че нашите предложения са изпратени до всички участници в екипа, който разработва програмата с указания да се отразят подходящите предложения на ИСС и да се коментира по тях. Ние очакваме, че в този цикъл на съгласуване и уточняване отделните компетентни институции, които участват във финализирането на Националната програма за реформи, ще отчетат онези предложения, които считат за релативни.
Ние очакваме да получим информация, кои от нашите предложения са приети и по кои други ние можем да водим последващ диалог и да търсим допирни точки в нашите предложения и тези на правителството. По този начин ИСС изцяло търси едно добро позициониране на България като страна в ЕС, изцяло търси подкрепа за българските стъпки, което може да се осъществи само с предварително съгласуване на нашите интереси. Като доказателство ще ви кажа, че преди около два месеца президентът на Европейски икономически и социален комитет Стафан Нилсон имаше среща с Жозе Мануел Барозу, президентът на ЕК, за да го информира за работата на Европейския икономически и социален комитет по Стратегия Европа 2020. Ние получихме кратка информация от тази среща, в която г-н Барозу отделя специален акцент върху ролята на националните съвети и социалните партньори за успешното разработване, приложение и мониторинг на Стратегия Европа 2020. Поради тази причина председателят на ЕИСК поиска от националните съвети информация за тяхната работа и принос в работата им по Лисабонската стратегия, а сега по подготовката на Стратегия Европа 2020. Вчера се получи документът на ЕИСК на английски екик, който интегрира националните приноси и мога да ви покажа, че в краткото въведение на този документ има три цитирани страни като добра практика – една от тях е България. След това е представянето на България от гледна точка на Икономическия и социален съвет – диалогът в работата с институциите и работата на нашия национален съвет по подготовката на националната програма за реформи. Вчера след обяд на сесията на ЕИСК присъства г-н Барозу и той обърна особено внимание на ролята на организираното гражданско общество за постигане на целите на Европа 2020. Също така вчера сутринта, приетата от нашия ИСС Резолюция по проекта за Национална програма за реформи бе представена официално на английски език на президента на ЕИСК г-н Стафан Нилсон, с което България се позиционира като първата страна в ЕС с официална позиция на нейния граждански парламент по този ключов стратегически документ.
Аз мисля, че с тези действия българският ИСС направи една много силна стъпка в подкрепа на усилията на нашата страна за подготовката на една силна национална програма за реформи и популяризирането на съвместните усилия на българските институции в рамките на европейските институции.
Десислава АНТОВА
