ПРОФ. ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: 2/3 ОТ ЗАВЪРШИЛИТЕ 12 КЛАС В БЪЛГАРИЯ ПРЕДПОЧИТАТ ДА НАПУСНАТ НАСЕЛЕНОТО МЯСТО, В КОЕТО ЖИВЕЯТ
Публикация в БГНЕС, 15.09.2015 г.
2/3 от обучавалите се у нас около 52 000 ученици, които завършиха 12-ти клас имат потенциална нагласа да напуснат населеното място, в което живеят, след приключване на средното си образование. Независимо, че 97% от тях на чисто емоционална основа обичат родината си и искат да останат в нея.
Тези данни получихме след широко проучване, което обхваща над 2100 ученици от цялата страна, завършили образованието си през учебната 2014/2015 г. Изследвахме техните миграционни нагласи, защото и Икономическия и социален съвет /ИСС/, който се интересува от причините, тенденциите и последиците, и други институции, и обществеността се вълнуват от демографските проблеми в България – истинска заплаха за бъдещето на страната.
Факт е, че констатирахме много висока потенциална нагласа при тези млади българи да напуснат населеното място, в което живеят.
По време на проучването разделихме населените места на три групи. В първата влизат големите градове с над 300 000 души, във втората – областните градове под 300 000 души и в третата – останалите малки градове и села. Както се очакваше най-високият интензитет или желание да напуснат идва от учениците в последните две групи. В населените места с над 300 000 души изразените намерения за напускане на града са почти два пъти по-малки, отколкото в малките областни центрове и села. В големите центрове половината от тези, които имат намерение да се изнесат извън тях, а те са около 40%, са в посока към чужбина. Друг е въпросът, че сериозен брой от младите хора, живеещи в Бургас и Варна, се стремят да дойдат в София. Докато при живеещите млади хора в големите центрове с над 300 000 души население, завършили средното си образование у нас, имат нагласата да напуснат страната, мотивацията им е да продължат образованието си, то при тези от по-малките областни градове и селища причината е търсенето на работа. Мога само да предполагам дали тези, които заминават, един ден ще се върнат…
Градирали сме, на базата на проучването, и основните причини, поради които завършилите 12 клас имат нагласата да напуснат страната. Пак около 2/3 от тях заявяват,че основният им проблем е трудното намиране на работа, а половината от тях – невъзможността за получаване на високи доходи при упражняване на дадена професия. На трето място – пак 50% от решилите да емигрират изтъкват като причина намирането на добра, подходяща работа. Колкото е по-висок успехът на завършилите ученици или образователният статус на тяхното семейство, толкова е по-силен факторът намиране на по-престижна работа. И обратно – при тези от тях с по-слаб успех или нисък образователен статус на родителите, проблемът е въобще работата, без особени претенции. На четвърто място сред желаещите да емигрират е недоброто образование в населеното място, в което живеят – всеки четвърти ученик дава този отговор. Това важи и за висшето образование, не само за средното.
Три четвърти от децата, които завършват 12 клас са посочили, че имат желание да продължат да учат, което е окуражаващо за нагласите им. И което говори за приоритетното място на образованието в ценностната им система. По-амбициозните, които имат намерение да учат извън България, за мен не са потенциални емигранти, защото имат опцията и да се върнат у нас. Не бива да игнорираме факта, че част от децата заминават в чужбина със семействата си, но колкото по-нисък образователен ценз и успех имат, толкова по-силна е мотивацията да намерят прехрана там. За отбелязване е, че по-успешните ученици, завършили средното си образование, отиват в чужбина сами, докато по-неуспешните предпочитат да пътуват натам с родителите си.
Допреди десетина години дебатът се водеше предимно за външната миграция, докато през последните 5-6 г. фокусирахме вниманието си предимно върху раждаемостта и смъртта. Все пак, актуалният интерес дава картината на демографското ни състояние като тенденция и статус далеч напред във времето, след 20-30 г. Според нас, обаче, през тези 20-30 г. могат да се случат тежки и необратими процеси, благодарение на миграцията на населението ни, и то предимно заради липсата на млади хора. Необходимо е уточнение – миграцията разглеждаме не само като посока извън страната, но и при напускането на населените места. Убягва ни миграцията на младите хора особено от по-малките населени места. Това означава, че само след 15-20 г. ще се случи реално обезлюдяване на определени региони и селища в България, с бъдеща депопулация на цели територии.
Откроихме и един процес на втори пласт – често семейства и завършили 12 клас ученици отиват в чужбина при свои познати, с информация от тях като ориентир и подпомагане. Това означава, че сегашните българи – емигранти подготвят следващата вълна след тях. Около 70 % от учениците, които имат нагласа да заминат в чужбина са заявили, че имат близки и роднини там, при които могат да отидат. Това става при хора от по-малките населени места в България.
За мен българинът е гурбетчия, но не е емигрант по душа. Нормално е той да се стреми към по-висок стандарт на живот, образование и достойни доходи. В хода на изследването установихме с облекчение, че масово младите хора нямат негативно отношение към страната си. Като отговор и причина на емоционално ниво – „Не искам да живея в България” са посочили едва 3.4% от анкетираните. От нагласите на останалите, малко под 97%, излиза, че искат да останат тук, ако, разбира се, имат високи доходи и работа.
На този етап целта ни е да покажем общата картина на проблема, да направим и дискусия по него. Но възнамеряваме да разработим в Икономическия и социален съвет мерки за решения. Досега съм присъствал на много регионални форуми в България, с участието на редица отговорни институции, на които информираме местните хора колко милиона, примерно, ще влязат по програми в този град, какви инвестиции ще има, колко работни места ще се отворят. Да, но тези перспективи си ги говорим помежду си – там ги нямаше нашите деца, които да слушат. В същото време, обаче, в училище те си говорят съвсем други неща – как няма работа, къде не е добре да се учи и т.н. Едно от предложенията ни, заедно с представителите на КНСБ, с които работим, е още от сега местна власт, социални партньори, работодатели да бъдем при тях, в, училището. И преди да си създадат устойчиви миграционни нагласи да им се обясни има ли бъдеще или не техния град, тяхната община, ще има ли добра работа за тях или не, ще могат ли да стартират частен бизнес или не. Те не знаят, че и сега могат да се ползват от различни европейски програми, да развиват животновъдство, селски туризъм и да имат различни други възможности.
На младите хора трябва да се покаже, че страната мисли за тях, че има осигурен ресурс, че ще имат шанс тук. А не да поемат пътя на емигранта и след това да търсим как да ги връщаме обратно. Нима трябва да строим магистрали, които един ден ще пустеят?
Проф. Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет.
