СЛОВО НА ПРЕЗИДЕНТА ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ ПРИ ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА ОСМАТА ГОДИШНИНА НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ
зала 6, НДК
Уважаеми г-н Президент на Европейския икономически и социален комитет,
Уважаеми народни представители, членове на Европейския парламент,
Уважаеми членове на икономическия и социален съвет,
Уважаеми гости,
Дами и господа,
Приех с удоволствие поканата за участие в днешния форум не защото годишнината е толкова голяма и значима, без да подценявам тези осем години, на фона на историята те са наистина един много малък период. По-скоро присъствието и участието ми днес във форума е знак на оценка, на признателност, на уважение към това, което Икономическият и социален съвет направи през тези години, за позицията, която заемаше по всички от най-актуалните, по най-важните въпроси на нашето общество.
Всъщност, ако се замислим, уважаеми госпожи и господа, тези осем години можем да разделим на две. Част от тях са времето на най-големия подем, на най-значимите резултати в историята на българския преход, съотнесено към целия период на новата ни история, и малка илюстрация на тези успехи беше приемането ни в Европейския съюз, в НАТО и изобщо издигането на международния ни авторитет. Има много други показатели – икономически, социални, по които това може да бъде доказано. И друг период – настоящето време, време на трудности, на сериозна криза, кой както иска да я нарича, но тя е факт, която изисква максимална мобилизация на всички – на институциите, на неправителствените организации, на експертите и затова съм тук, защото смятам, че Икономическият и социален съвет има много важна роля в това отношение и защото тук са хората, които могат да формират експертизата, да предлагат, а тук са и част от хората, които да реализират тези животоспасяващи, бих казал, решения за нацията.
Трябва да кажа още от самото начало, че Икономическият и социален съвет беше на нивото на предизвикателствата за десетилетието. Утвърди се както на националната, така и на международната сцена, творчески развивайки европейския модел на гражданския диалог, превръщайки се в пример за подобни структури в нашата страна и в Европа като цяло.
Трябва специално да отбележа ролята и приноса, които имаше Икономическият и социален съвет, в усилията ни за приемането на страната в Европейския съюз чрез разработването на конкретни идеи, концепции, политика, чрез развитието на диалога, обхващащ основните организации с участието на експерти и ключови фигури от синдикалните, работодателските организации. С основание Икономическият и социален съвет беше наречен „гражданския парламент”. Подписвам се под такава една оценка, но бих подчертал и ролята му на стратегически център, партньор и опонент тогава, когато е необходимо, на властта при формирането на приоритетни политики.
Искам и аз да отбележа със знак на благодарност нашето ползотворно сътрудничество през годините, независимо дали това е било по конкретен, много болезнен повод на обществото, на нацията, както беше първият поставен въпрос, свързан със здравното осигуряване. Бях първият, който запита Икономическия и социален съвет по конкретен въпрос и получих едно солидно становище, което след това беше използвано в различна степен от институциите. Искам и в същото време да отбележа, че ние много добре сътрудничехме, когато става дума за големи, за стратегически въпроси, какъвто беше този за изработването на българския вариант, на българския прочит на Стратегия „Европа 2020”.
Затова има и още една причина, уважаеми дами и господа, да съм тук днес, защото сме закъснели, но днес вече трябваше да се разгори дебата по вчерашните решения на Европейския съвет, защото 9 декември има не само символно, много важно значение за бъдещето развитие на Европа, не само на еврозоната, а на европейската идея, ако щете. Ако образно казано, 9 май 1945 година беше политическата пролет на Европа, трябва да се запитаме 9 декември дали пък няма да е началото на тежка политическа зима за всички нас и къде е мястото на България, какъв е българският прочит, какви са нашите национални решения в този контекст. Защото най-малкото, което можем да кажем в тази ситуация, е видите ли, да, ние ще спазваме стриктно бюджетната дисциплина, но къде е нашата визия за засилване на конкурентоспособността-тема, която от самото начало ние с Икономическия и социален съвет, както и много други от присъстващите тук, поставяме? И аз съм длъжен да изразя известно несъгласие, ние нерядко сме спорили с проф. Дулевски, по темата за диалога. Да, може би в минало време можем да говорим за едно високо ниво на диалога, но истината е, че днес не е така. Истината е, че колкото повече нараства нуждата от диалог между институциите, между институциите и обществото, толкова по-малко чуваемост има. Това е един парадокс, който за мен няма реално обяснение, което да е свързано с отговорно отношение към бъдещето на нацията. И мисля, че инициативата може да бъде, разбира се, и на Икономическия и социален съвет, и на други неправителствени организации, но ние трябва да сме тези, които да окуражим не, да принудим институциите, говоря вече като човек, който е с единия крак извън институциите, да започнат този дебат. Защото утре ще ни се предложи решение в парламента, което ще се изгласува механично, ще ни се предложат други параметри, които ще се приемат автоматически и кой ще ги изпълнява? Ние. Не мога да се съглася с една такава постановка. Затова апелирам настойчиво и съм готов да участвам активно във формирането на българската позиция по всички тези въпроси. Не по повърхностния прочит, не по това дали казваме „да“ или „не“ просто, а по задълбочения, възможно най-дълбокия прочит какво следва от едно или друго решение. Какво следва не само в най-общ финансов смисъл, но и по отношение на българската икономика. Къде е нашето място?
Кризата, непопулярните мерки изискват в много по-голяма степен прозрачно обсъждане, спазване на поетите ангажименти. Вчера говорихме за това със синдикалните лидери обстойно и вие сте чули моята позиция. Изискват се последователни действия за решаване на проблемите като максимално се отчита социалната цена. Не виждам в актуалните, съвременните решения този критерий да стои постоянно в действията на онези, които вземат решенията, независимо дали правителството или законодателната власт. И затова мисля, че гласът на Икономическия и социален съвет трябва да се чува по-отчетливо, дори и по-рязко, ако щете.
Определено мога да кажа, че Икономическият и социален съвет беше двигателят на търсенето на нов подход в правенето и дебатирането на политиките и този актив, натрупан в предишните години, трябва да се използва и развие и занапред. Бих искал да отбележа и факта, макар че сигурно ще има и оценки от нашите гости в това отношение, че Икономическият и социален съвет на България даде и вярвам, че и в бъдеще ще дава своя принос заедно с европейските партньори за постигането на ново разбиране за механизмите на координация, диалог и прозрачност, за формирането на политика на нивото на европейските институции, в която активно да участват всички европейски граждани, в това число и българските.
Накрая като израз на моята оценка и признателност към това, което направи Икономическият и социален съвет през годините, като оценка за значимия принос за организирането и утвърждаването на гражданския диалог в нашата страна, както и за развитието на основни социално-икономически политики и стратегии, бих искал да обявя, че награждавам съвета с Почетния знак на държавния глава. Честито!
