Пленарната сесия на Икономическия и социален съвет на Република България ще се проведе на 20 ноември 2024 г., сряда, от 10:00 часа.
Членовете на Съвета ще разгледат проект на становище „Проблеми и предизвикателства пред конкурентоспособността на българските селскостопански производители“
В рамките на заседанието Пленарната сесия ще разгледа и Резолюция на ИСС относно законопроекта за регистрация на чуждестранните агенти.
Основната предпоставка за всяка икономическа трансформация, която България предстои да преодолее – и дигитализацията, и Зеления преход, е присъединяването на страната към еврозоната и към Шенген, каза председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова.
Тя участва в откриването на Седмицата на еврото в УНСС.
Икономическият и социален съвет и Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ подписаха меморандум, с който се ангажират със съвместни действия в полза на работата на съвета и обучението на студентите във висшето училище. Документът беше подписан от председателя на ИСС Зорница Русинова и ректора на университета проф. Ивайло Копрев.
Независимото мнение на работодатели, синдикати и граждански организации по отношение на предстоящи реформи в пенсионната система ще бъде изключително полезно и за изпълнителната, и за законодателната власт, когато се пристъпва към следващи действия. Икономическият и социален съвет работи по детайлен анализ за пенсионната система, възложен от Народното събрание.
Национална младежка конференция “Социално включване и участие на младите хора” събра над 100 младежи, експерти и представители на институции в дискусия, посветена на младежките политики и търсене на решения как младите да заявяват своя глас пред институциите. Организатор е Националният младежки форум в партньорство с Икономическия и социален съвет. Целта е разработване на предложения по какъв начин младите хора да бъдат включени в процеса на вземането на решения, които да бъдат отправени към националните и местни институции.
„Младите хора в България са активни и имат ясното съзнание, че идеите, които раждат сега и темите, които обсъждат днес, ще оформят техния живот в следващите десетилетия в страната“, каза председателят на ИСС Зорница Русинова, която откри конференцията.
На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители, на който отдаваме почит на делото на книжовници, просветители и на борците за национално Възраждане и Освобождение, съхранили духовните ценности на България.
Сред будителите, чиято памет почитаме днес са знакови личности като Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Петър Берон, Петко Славейков, Захари Стоянов и много други.
На днешния Ден на будителите отправяме своите искрените поздрави и признание към всички съвременни будители в България и към членовете на Икономическия и социален съвет, ангажирани професионално и по призвание с наука, образование и култура.
Благодарим!
България е един от малкото европейски модели за добър социален диалог и за добро участие на организираното гражданско общество, който може да послужи за пример на страните от Западните Балкани, каза по време на откриването на на международна конференция на тема „Социалното партньорство като ключов инструмент за постигане на осезаеми промени в Западните Балкани“ председателят на ИСС Зорница Русинова. Форумът беше организиран от КТ „Подкрепа“.
„В България вече 21 години съществува Икономическият и социален съвет. Малко са страните, които имат подобна организация на активен диалог с участието на трите групи – работодатели, синдикати и граждански организации“, каза председателят на ИСС.
„Предизвикателствата пред Европа стават все по-големи не само заради зелената трансформация, но и заради демографската картина“, каза по време на Седмия банково-финансов форум „Бъдещето на парите“, председателят на ИСС Зорница Русинова. Пазарът на труда в България, подобно на европейския, също е изправен пред трудности – от една страна имаме рекордно ниска безработица, но и липса на кадри почти във всяка сфера и висок процент на млади хора, които нито учат, нито работят. Русинова припомни, че препоръките от множество актове на съвета адресират проблеми като демографската криза, дигиталните умения на българите, неравенствата в образованието и други.
