Богомил Николов, ИСС: Предлагаме мерки срещу капаните за битовите потребители при либерализацията на пазара на електроенергия
Повишаването на енергийната ефективност е от ключово значение за намаляването на общото потребление на електрическа енергия. Поради повишаването и нестабилността на цените, в периода на либерализацията на пазара, рисковете пред битовите потребители са свързани със загубата на благосъстояние и дори изпадане в състояние на енергийна бедност. Това се посочва в анализ на тема „Свободният пазар на електроенергия: проблеми и предизвикателства, мерки за повишаване на енергийната ефективност и подкрепа за домакинствата“, който ИСС прие на пленарната си сесия през юли. Актът препоръчва редица мерки, които според съвета трябва да бъдат взети своевременно, за да бъдат защитени както уязвимите групи, така и всички потребители на електроенергия. От излизането на свободния пазар за бита ни дели година и половина, а общият брой битови клиенти, които ще трябва да изберат търговец и да сключат договори са над 4,6 млн. души.
Един от авторите и докладчици на анализа – Богомил Николов, заместник-председател на ИСС от група III, е категоричен, държавата трябва да направи необходимото, за да гарантира, че този преход няма да има негативен ефект върху потребителите.
„Сигурно, че след либерализирането на пазара за битовите потребителите цените за всеки един от нас ще бъдат различни, защото ще имаме различни договори. Тези, които вземат по-умни и информирани решения могат да извлекат ползи от този процес, а други да попаднат в капани. Това е и нашата цел – да помогнем на хората да не попаднат в капаните на недобросъвестни търговци на електроенергия и да ги предпазим максимално от тези рискове. Ние препоръчваме за битовите абонати да има възможности за избор между тарифа за еднакви цени или плаващи. Или когато има неравноправни клаузи или скрити капани, човек да прекратява договора, за да се прехвърли“, каза Богомил Николов в коментар на целите на анализа. Според „Евростат“ България е първа в ЕС по дял на хората, които не могат да поддържат дома си топъл – 20,5%. По закон трябва да бъде изработен регистър, който да дефинира точно кои са хората, които да бъдат подпомогнати. Тогава ще бъде ясен и точният им брой.
„Призоваваме това да се случи в кратки срокове. Вече година имаме дефиниция за енергийно бедни в същия закон, но нямаме регистър на енергийно бедните, което означава, че не знаем кои са те. Този регистър може да се случи и без да имаме редовно правителство, това е работа на администрацията, която съществува и без редовни и службени правителства“. Според Богомил Николов, част от препоръките на анализа на ИСС са в посока смяна на подхода на подпомагането.
„Най-важно е да се смени подходът – идеята на политиката за енергийната бедност е не да се дават пари, а да има подкрепа за енергийна ефективност – например, финансиране за саниране, така че хората да не изпадат в енергийна бедност, давайки голяма част от доходите си за сметки“. Николов посочва също, че средства и механизми за това има – както по европейски фондове, така и по стартиращия скоро Социален фонд за климата. Липсва обаче достатъчно организация, така че те да се усвоят. Базовите цени да се определят от КЕВР, вместо от Министерския съвет, по методика, взимаща под внимание разходите за производството на електрическата енергия, е друга препоръка от анализа на ИСС, която Богомил Николов подчертава във връзка с гарантирането на правата на потребителите.
„Ние смятаме, че КЕВР трябва да запази водещата си роля и да се намесва, когато е необходимо дори да отнема лицензи“.
