Елица Баракова, ИСС: Социалните предприятия имат нужда от насърчаване, за да реализират мисията си
„България има голям потенциал за устойчиво решение на проблеми като заетост, интеграция на хора с увреждания и решаване на неравенствата в образованието, достъп до култура и до здравни услуги. В момента изоставаме от Европа като брой на заетите хора в предприятията от социалната икономика и от процента на БВП, който те произвеждат. Необходими са конкретни мерки, каквито посочваме в становище по темата“, каза Елица Баракова, член на Икономическия и социален съвет от група III.
Баракова е един от докладчиците по становището „Ускоряване развитието на социалната икономика в България в отговор на съвременните предизвикателства“, което ИСС разработи по собствена инициатива и прие на пленарната си сесия през юли. В него ИСС подчертава чувствителната разлика между платената заетост в социалната и солидарната икономика в ЕС и в България.
“Социалната и солидарната икономика имат дълбоки традиции у нас, свързани със специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания. Със своето становище ИСС обяви, че е необходимо насърчаване на предприятията, разширяване на обхвата им, както и на капацитета на националните и областните администрации, да се привлече и частният сектор като източник на финансиране за тези организации“, подчерта Елица Баракова.
Средното европейско ниво на заетите в социалната и солидарната икономика е 6.3% от всички заети, докато у нас то е между 1% и 2.8% според различните източници. Така също делът от БВП на социалната и солидарната икономика е 8% средно за ЕС, докато в България достига едва 0.4%. Това налага редица мерки от страна на институциите в отговор на множеството пречки при функционирането на социалните предприятия. Именно тези специални насърчителни мерки са систематизирани в приетия от ИСС акт. Част от препоръките на Съвета са направени директно към Министерството на труда и социалната политика, което според Баракова трябва да насочва програмите си не само към наемане на хора с увреждания или в друга уязвима ситуация, но с натрупване на този капацитет, така че социалната икономика да е жизнеспособна на пазара.
За това съществуват редица механизми, които могат да бъдат приложени – например законовата възможност на местно ниво общините да подкрепят организациите чрез партньорства или чрез общински фондове, както и акселераторските програми за социален бизнес, които да бъдат подкрепени от изпълнителната и законодателната власт. Друг такъв механизъм са обществените поръчки. ИСС препоръчва провеждането на информационни кампании сред възложителите на обществени поръчки, включително общинските администрации, които да бъдат запознати с възможностите за социално-отговорни обществени поръчки.
„Ключов въпрос е финансирането – социалните предприятия страдат от всички предизвикателства, които стоят пред малкия бизнес в България. Важно е да има насищане с подкрепящи програми за капацитет и финансиране – и държавно, но и от онази част от частния сектор, която има интерес в етичното инвестиране“, казва още Елица Баракова по повод становището на ИСС.
