На пленарна сесия в понеделник 28 февруари Икономическият и социален съвет на Република България прие становище на тема „Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г.“.
В становището се отчита забавянето в европейската законодателна процедура по приемане на първичното и вторичното законодателство, касаещо реформата на Общата селскостопанска политика за периода 2023 – 2027 г. ИСС разглежда националния Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) като основен инструмент за постигане на целите на ОСП. Като важна препоръка в документа се посочва – при определяне на националната политика за селскостопанския сектор да се заложи на икономическия принцип на планиране. Съответно, политиката да е насочена към създаване, укрепване и запазване на жизнеспособни, конкурентни и пазарноориентирани земеделски стопанства.
ИСС счита, че приносът от страна на държавите-членки към амбициозните екологични цели в сферата на селското стопанство, следва да е финансово обезпечен, да гарантира икономическата стабилност на земеделските стопани и да не допуска компрометирането на продоволствената сигурност на ЕС.
ИСС отчита опасенията на земеделските стопани във връзка с резултатите от проведените редица проучвания и анализи на Европейския зелен пакт от страна на външни институции. Оповестените проучвания отбелязват значително намаление на БВП на ЕС, влошаване на търговския баланс на Съюза по отношение на селскостопански продукти и храни и загуба на пазари, като същевременно се увеличава хранителната несигурност в глобален мащаб.
Във връзка с това, ИСС се присъединява към една от основните забележки на обединената европейска земеделска общественост, че до този момент ЕК не е представила пълна оценка на влиянието на ЕЗП и нейните две стратегии „От фермата до трапезата“ и „Стратегия за биоразнообразието“ върху продоволствената система на Европа и препоръчва целенасочени действия в тази насока.
ИСС отчита, че земеделските стопани са подложени на все по-голям натиск и че сегашната селскостопанска система много често не е в състояние да осигури изкупни цени, които да гарантират адекватно покритие на производствените разходи. ИСС изтъква, че климатичните стратегии в селското стопанство могат да бъдат ефективни и достъпни само, ако се прилагат в тясно сътрудничество със земеделските стопани, които са основните участници при тяхното изпълнение.
Разработването на становището беше разпределено на Комисията по устойчиво развитие, селско стопанство, околна среда и регионални политики с председател Ина Агафонова и на Комисията по европейски политики и европейски процес с председател Офелия Кънева. Докладчик по темата беше Наталия Шукадарова, член на ИСС от трета група.
