Организираната от Икономическият и социален съвет на България (ИСС) в партньорство с Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) кръгла маса на тема “Заетостта в селските райони – проблеми и възможни решения” събра над 50 представители на държавната и местна власт, социалните партньори и неправителствения сектор, членове на ИСС и ЕИСК, експерти и медии.
Кръглата маса бе организирана по инициатива на секция „Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“ (NAT) на ЕИСК с президент Диляна Славова, която е и член на българския Съвет. Официални гости бяха президентът на Група III на ЕИСК – Лука Жайер и заместник-президентът на Група I на ЕИСК – Брендън Бърнс. Участие във форума взеха Стафан Нилсън – член на ЕИСК, Пламен Димитров – член на ЕИСК, председател на Комисията по труд, доходи, жизнено равнище и индустриални отношения на ИСС и президент на КНСБ, Сергей Цветарски – председател на Националния статистически институт (НСИ), Емил Савов – зам.-изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Ваня Боюклиева – заместник-председател на Централен кооперативен съюз (ЦКС), представители на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) и на Министерството на труда и социалната политика (МТСП).
В своето приветствие председателят на ИСС – проф. Лалко Дулевски подчерта, че основна цел на форума е в рамките на експертна дискусия да се откроят основните проблеми и да се обсъдят практическите възможности за развитие и заетост на селските райони в България за програмния период 2014 – 2020 г. “Нужен е интегриран подход при решаването на проблемите чрез участие на всички, които могат да ги решават – местните власти и бизнеса, социалните партньори, местните граждански организации и участието на гражданите е ключът за успеха във всеки район”.
В своето изказване г-н Лука Жайер изтъкна, че проблемът с регионалното развитие не стои само в България, а в цяла Европа. В тази връзка секция NAT стартира проект “По-силно присъствие на Европа на местно ниво”, като продължение на множество инициативи на ЕИСК, осъществявани във връзка с развитието на селските райони. В изявлението си той обърна внимание на проблема, свързан с обезлюдяването, който трябва да се разглежда като най-сериозната заплаха за икономиката в селските райони и на който трябва приоритетно да се противодейства. „Една от ключовите точки, върху които България трябва да работи, е предприемане на спешни и категорични политически действия на всички равнища за справяне с икономическите и социалните последици от обезлюдяването. Трябва да се акцентира върху работните места, инфраструктурата и услугите, които да бъдат подкрепяни от политики за интегрирано развитие на селските райони на всички равнища – европейско, национално, регионално, насочени към използване на вътрешните местни ресурси“. Той подчерта и необходимостта от използването в максимална степен на всички програми на ЕС, включително и от политиката на сближаване и нейните инструменти за местно развитие и развитие на селските райони като „Лидер“ и „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР).
Президентът на секция NAT – г-жа Диляна Славова, представи по-подробно проекта на секцията за “По-силно присъствие на Европа на местно ниво”, създаден на основата на становището на ЕИСК “ Към по-балансирано териториално развитие”. Тя посочи целите на проекта, които са основно насочени към проучване на възможностите за приложимост на нов подход – хоризонтален принцип в европейското законодателство, насочен към кохерентност на териториалната политика, както и с оценка на потенциалното въздействие на нови политически решения в развитието на регионите. Държавите, към които е насочен засега, са Швеция, България, Франция и Италия. Идеята е да се оценят проблемите и нуждите на различни селски региони в Европа, но с помощта на местните общности. Ролята на ЕИСК и на националните ИСС ще е да подкрепят диалога между тях и политиците. В новия програмен период приоритетите на ЕК ще са “мостовете между града и селото”, по-балансираното териториално развитие и по-добре разпределените средства. В заключение г-жа Славова допълни, че като представител на планинското земеделие, тя ще приветства местното производство да има специална защита на европейско ниво.
В рамките на първия панел, посветен на обособяване на проблемите и търсене на решения за развитие и заетост в селските райони, въвеждащо беше изказването на докладчика по становището на ЕИСК “Към по-балансирано териториално развити” г-н Стафан Нилсън. Той поясни, че главната цел на акта на ЕИСК е да се установи къде има дисбаланс в провежданите мерки, защото урбанизацията е застрашаваща не само в България, а в глобален мащаб. “Европа се нуждае от кохезионни политики, като най-важна е тяхната последователност”, каза той.
В своето изказване заместник-изпълнителният директор на НСОРБ – г-н Емил Савов, заяви, че децентрализацията на местните власти в България е особен проблем. Той посочи ярки примери в това отношение, като този, че в България едва 4% от данъчните приходи постъпват в общините, при 25% средно за Европа. От НСОРБ смятат, че е нарушена търсената връзка между града и селото, което идва от непроменената от предишния програмен период дефиниция за селски район. По този начин се появяват т.н. “бели петна” по картата на България, които не могат да усвояват пълноценно европейски средства.
Заместник-председателят на ЦКС г-жа Ваня Боюклиева, запозна участниците с ролята на кооперациите за развитието на селските райони. Тя наблегна на социалната функция, която изпълняват кооперациите, целяща интегриране и улесняване на начина на живот на хората в малките населени места, и най-вече на тези в изостаналите и обезлюдени райони.
Г-н Пламен Димитров продължи темата за качеството на живот в тези територии и обоснова ролята на синдикатите за защитата на правата на заетите. „Хората там се нуждаят от конкурентна среда и сигурност, за които спомагат минималните осигурителни доходи. Необходими са редовни проверки, за да се спрат устните договорки, които водят до дискриминация и лоши условия на работа”, категоричен бе той.
В последвалата дискусия се направиха множество предложения от страна на представителите на ЕИСК и от българските участници. Чуждестранните гости на форума подчертаха ключовата роля, която играе гражданското общество за справедливото разпределение на евросредствата, които трябва да стигат не само до крупните производители, а и до малките семейни предприемачи. Те заявиха готовност да подпомогнат България като и предоставят информация за добрите практики на Европа. Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че кооперирането е един от начините за развитие на регионите.
Във вторият панел на кръглата маса посветен на възможности за подпомагане на развитието и заетостта в селските райони участие взеха представители на МЗХ, МИЕ и МТСП. Те запознаха присъстващите с финансовите инструменти, с който разполага България за следващия програмен период 2014-2020 г., предоставени от европейските структурни и инвестиционни фондове и националния бюджет.
Българската „Програма за развитие на селските райони“ (ПРСР) беше детайлно представена от г-жа Светлана Александрова – Директор „Програма за развитие на селските райони“ към МЗХ. Тя предизвика голям интерес от участниците, които наред с въпроси, отправиха и конкретни предложения по някои от включените мерките. Програмата на България за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. включва редица нови мерки и инициативи, между които инструмента „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР), Програма „Стимулиране на биологичното земеделие“, мярка № 16 – „Сътрудничество“ и др. Като важно предизвикателство, което трябва да бъде преодоляно, г-жа Александрова определи изграждането на действащ координационен механизъм за изпълнението на всички мерки и инициативи, заложени на различните равнища.
Представителите на ЕИСК споделиха опита на различни европейски държави в сферата на развитието на селското стопанство и дадоха ценни експертни съвети относно бъдещето на селските райони в България.
Вицепрезидентът на Група I на ЕИСК и на секция NAT – Брендън Бърнс, подчерта, че България има огромен потенциал в сферите на биологичното земеделие и на селския туризъм. Той призова при разработването на мерки за земеделието и селските райони да се мисли повече за дребния селскостопански производител, а не за големите компании. Според него е важно България да не взаимства модела си на туризъм от другите държави, а да изгради своя уникална и разпознаваема визия, която да подчертава красотата и чистотата на българската природа.
Адалбер Кийнли, член на ЕИСК от Група I, специално подчерта ролята на жените като пионери и двигатели на аграрния туризъм в ЕС. Неговият колега – Том Джоунс от Група 3 на ЕИСК призова след като се обособят силните и слабите й страни, Програмата за развитие на селските райони да бъде периодично актуализирана, за да може до 2020 г. да се постигне чувствителен прогрес.
Г-жа Тихомира Палева, Главен експерт от МИЕ, представи новия проект „Техностарт“, насочен към студентите и докторантите с иновативни бизнес идеи. Зам. главния директор на ГД „Европейски фондове и международни програми и проекти“ от МТСП г-н Драгомир Драганов направи преглед на финансовите инструменти за развитие на социалната икономика през новия програмен период. Председателят на НСИ, г-н Сергей Цветарски, запозна участниците с най-показателните данни за демографското и икономическо състояние на селските райони в България.
В заключение проф. Дулевски подчерта, че проблемите на селските райони са комплексни, което определя и необходимостта от интегриран подход при решаването им. Председателят на ИСС призова заинтересованите в развитието на селските райони страни да увеличат участието си на местно равнище – близо до реалните проблеми. Той обърна внимание на добрите примери за коопериране в рамките на ЕС и подчерта, че България може да се учи както от добрия, така и от „горчивия“ опит. Проф. Дулевски заяви, че Икономическият и социален съвет ще продължи да работи по проблемите на регионалното развитие като се планира разработване на становище по използването на новия инструмент „Водено от общностите местно развитие“.
Презентация – Сергей Цветарски
Презентация – Драгомир Драганов
Презентация – Диляна Славова
Презентация – Емил Славов
Презентация – Тихомира Палова
Презентация – Ваня Боюклиева
