По повод 10-годишнината на Икономическия и социален съвет Агенция „Фокус” разговаря с председателя на съвета проф. Лалко Дулевски
Фокус: Проф. Дулевски, на 2 декември българският Икономически социален съвет /ИСС/ ще отбележи 10 години от своето създаване. Вие сте председател на съвета през всичките тези години, вече трети мандат. Трудно ли беше да се създаде и да се утвърди един такъв консултативен орган по модела на Европейския икономически и социален комитет /ЕИСК/? Кои бяха вашите съмишленици в началото?
Лалко Дулевски: Това беше едно голямо предизвикателство, тъй като през 2003 г. България беше единствената страна от новите 12 страни-членки от петото разширяване на Европейския съюз, която нямаше икономически и социален съвет. Същевременно голямото предимство на България е, че както политиците, така и социалните партньори решиха да създадат един истински икономически и социален съвет. В повечето от новите страни-членки Националният съвет за тристранно сътрудничество бе трансформиран и наречен Икономически и социален съвет. Това, разбира се, не е моделът на Брюксел, не е моделът на Европейския икономически и социален комитет, тъй като принципът на този комитет е независимостта – само гражданско участие и равнопоставеност на основните три групи: работодатели, синдикати и организации с други интереси, граждански по характер. Голямото предимство на България дойде именно от наличието на обществено-политически консенсус и разбиране, че България трябва да създаде един истински съвет по модела на ЕИСК. Това е заслуга първо на нашите социални партньори – работодатели и синдикати, които припознаха този модел, познаваха го, и настояваха това да бъде подходът, като се запази отделно Националният съвет за тристранно сътрудничество.
Трябва обаче да се отбележи, че това е резултат от силната политическа воля, която твърдя, че е имало и има в България, да се поддържа един независим „граждански парламент”, като един конструктивен партньор на Правителство, Президент и Парламент. Казвам това, защото в разговорите с моите колеги от Словения, Чехия и други развити страни от новите страни-членки, те с болка споделят, че те нямат такъв съвет и причината е, че политиците не искат да допуснат създаване на такава силна гражданска синергия в техните страни. И бих казал, с достатъчно респект и уважение гледат към България, от гледна точка на политическия консенсус в подкрепа за този съвет. А иначе, създаването на такава институция не е някакъв голям проблем, при наличие на такива предпоставки, които имаше в България.
По-голямото предизвикателство, което преодоляхме е удовлетворението да създадем духа на конструктивност, на уважение, на равнопоставеност на този съвет. И мога да кажа, че направихме едно българско чудо. Днес, когато в Европа, в повечето от останалите съвети наблюдаваме противоречие и конфликти между работодатели и синдикати, от една страна, на съветите с правителство и с парламенти, от друга страна, България е една от малкото страни, в които нямаме проблеми, както вътрешно, в Икономическия социален съвет, така и в комуникацията с вече пет правителства и три български парламента, с които работим. Това се дължи преди всичко на припознаването на модела на европейския граждански диалог от моите колеги и приятели в Икономическия и социален съвет. Знаете, че в съвета са лидерите на българските синдикати, на българските работодателски съюзи, на третия сектор. И тези хора правят достатъчно разумен компромис помежду си по време на нашите заседания, на нашите дискусии, така че заедно да постигнем консенсус, когато става въпрос за стратегическите проблеми на страната. Мисля, че Икономическия и социален съвет показа на България и на Европа, че в една страна може да има консенсус между на пръв поглед противоречиви като интереси институции и хора, когато става въпрос за националните интереси, когато става въпрос за стратегическите проблеми на една страна. И с чувство на голяма удовлетвореност и на гордост мога да кажа, че Икономическият и социален съвет е един много силен национален граждански отбор на България, който направи не малко в Европа, за да бъде България достатъчно уважавана и с достатъчен авторитет сред всички страни-членки на Европейския съюз.
Фокус: Виждаме, че на годишнината ще се съберат на едно място висши представители на всички държавни институции и лично президентът Росен Плевнелиев ще участва в събитието. Как успяхте да работите успешно с институциите през годините? И има ли резултати от препоръките ви към тях?
Лалко Дулевски: Да, това е факт. И аз съм много удовлетворен, както и моите колеги от съвета, че наистина ще се съберем на едно място хора с различни политически позиции, хора, ръководили България и ръководещи България. На нашето събитие ще бъде досегашният президент г-н Георги Първанов, всички председатели на Народното събрание, с които сме работили, всички министри на труда, също така ще бъдат ръководителите на основните национални институции, ще бъдат ректори на университети, експертите на България, социалните партньори и т.н. Наистина сме много щастливи, че всички припознават нашия съвет и точно съветът е мястото, където политическите пристрастия и конфликти изчезват. Така България се представя като един вече голям и силен обществено-политически отбор и това е ясен сигнал, че можем всички заедно да се съберем, когато става въпрос за гражданското общество на България.
Що се касае до успешната работа с институциите – да, това е факт. Работим вече с пето българско правителство и с трети български парламент, с различни политически сили, и успяхме да бъдем еднакво конструктивни и еднакво полезни в диалога и в работата с всички тях. Може би една от предпоставките е, че запазихме еднаква дистанция, еднаква отдалеченост от всички политически сили и едновременно с това сме били винаги еднакво конструктивни към всички политически сили, които са участвали и участват в управлението на България. Това е първата предпоставка. Втората предпоставка е много силният експертен потенциал на членовете на Икономическия и социален съвет и тяхната експертиза по решаване на ключовите проблеми на България. И след като посочих вече, че постигаме консенсус на базата на разумни компромиси между всички членове, тази експертиза, тази голяма синергия на организираното гражданско общество в България намери израз в документите, които ние приемаме. Смея да твърдя, че нашите документи, които са на сайта и има версия на английски език, са много прагматични, много насочени и трудно някой може да ни покаже някой друг национален съвет с толкова конкретни и прагматични предложения за решение на стратегически проблеми. Претендирам за това, защото аз познавам както практиката, така и резултатите на сродните ни съвети в Европа за тези десет години.
И другото, което искам да ви кажа по отношение на нашите препоръки –забелязваме една тенденция, че с всяка следваща година нашите препоръки намират все по-силно отражение в ключови решения на основните държавни институции на България. Давам само два примера: погледнете програмата за добро регулиране, която беше приета и утвърдена преди две години и нещо и вижте нашето предходно становище за намаляване на административните пречки пред бизнеса. Ние сме удовлетворени от това колко базови наши предложения са приети и сме щастливи, че са намерили отражение в такъв програмен документ за България. Второ, тази година имаме вече трети документ по ключов проблем – намаляване на ранното отпадане от училище, което според нас е големият проблем на България. Вижте стратегията, която правителството прие преди две – три седмици за намаляване на дела на преждевременно напускащите образователната система и нашите предходни два документа. Удовлетворени сме, че нашите идеи бяха възприети и влязоха в този документ, а със следващият, който ще обявим след десетина дни, предлагаме едни много конкретни мерки, които трябва да залегнат в плана за действие и да решават проблемите.
Може би разковничето на тази успешна наша работа се състои във високата експертност на членовете на съвета и в документите, които произвежда. Трябва също така да се отбележи, че съветът запази своя облик като един независим неполитизиран граждански парламент, който е бил и е един конструктивен партньор на всяко едно правителство, парламент и президент на България. Като друга основна предпоставка е и фактът, че намираме най-важните проблеми на България, по които и държавните институции имат нужда не само от експертиза, но и от обществена подкрепа, която им даваме.
Фокус: Вие сте председател на ИСС и член на ЕИСК, на вашето събитие ще присъства и новоизбраният президент на ЕИСК Анри Малос. Как оценяват колегите ви в Европа дейността на българския съвет?
Лалко Дулевски: Малко ми е неудобно, като председател на нашия съвет, да ви кажа официални позиции, заявявани в България, а и в Брюксел, по отношение на България и българския Икономически и социален съвет. Например, по време на своето посещение в България преди две години голямата личност на Франция, президентът на френския Икономически и социален съвет, четвъртият човек по държавния протокол във Франция – Жак Дерман каза, че следи внимателно развитието на нашия съвет и макар и млад той може да се сравнява по резултати и в някои отношения вече е по-добър от френския съвет. Мога да ви цитирам също какво каза Роже Бриш, първият президент на ЕИСК, който ни даде подкрепата си, по време на друго събитие в България. Той заяви, че Брюксел е дал голямата си политическа подкрепа към България и този съвет, защото са искали наистина България да стане разковничето, да стане предвестника на модела, който трябва да бъде в цяла Европа. Той идентифицира нашия съвет и българския модел като онова, което трябва да направят всички страни, в това число и старите-членки на Европейския съюз (ЕС).
Изпращам нашите актове по ключови проблеми на Европа и на България на английски език и до председателя на ЕК г-н Барозу, и до еврокомисари. Мога също да ви цитирам отговорите, които съм получил от кабинета на Барозу и оценката на това, което ние предлагаме. Съвсем скоро получих писмо и от комисаря Барние по отношение на две наши становища за единния пазар, в което той с удовлетворение заявява, че приема в по-нататъшната работа по този ключов проблем на Европа някои наши предложения и желае да продължи това сътрудничество. Мога да ви цитирам и още много други колеги от националните съвети, макар и стари съвети по принцип, които с удовлетворение, но и с някаква болка говорят за България, за свободата и за комуникацията, която съветът има с останалите институции на държавната власт.
А що се касае до Анри Малос, сегашният президент на Европейския икономически и социален комитет, искам да ви кажа, че в това отношение съдбата беше много благосклонна към България. Защото Анри Малос е част от българския успех. Когато създавахме съвета, около 4 години преди присъединяването ни в Европейския съюз, той беше съпредседател на Смесения консултативен комитет Европейски съюз – България. Това е човекът, който най-много е работил с и за България. Той многократно е посещавал България и, за мен, е вече по душа българин. Той обича България, разбира дори български. И сега сме много щастливи, че точно на този юбилей той пристига в България като президент на Европейския икономически и социален комитет.
И не на последно място, може би, дори най-важното е, че имахме възможност да работим с такива президенти и ръководства на Европейския икономически и социален комитет, които не само припознаха България, но станахме и много близки като хора, ние сме приятели и имаме много топли човешки отношения с тях. Така че освен официалните отношения, нашите взаимоотношения с всички президенти на ЕИСК са много човешки и те дойдоха в България на 8-годишнината на нашия съвет през 2011 година.
Фокус: Проучванията показват, че броят на европейците, които не вярват в Европейския съюз, се е удвоил през последните шест години. 2013 година е Европейска година на гражданите. Какво трябва да направи Европа за своите граждани? Считате ли, че познаваме добре правата си като европейци?
Лалко Дулевски: За съжаление, навсякъде в Европа се наблюдава известен евроскептицизъм, това не е само в България, но и във всички страни-членки. Що се касае до това, какво трябва да направи Европа за гражданите – бих говорил за българското гражданско общество, защото преди всичко сме граждани на България и след това граждани на Европа. Смятам, че Европа трябва да бъде по-справедлива, защото България премина през доста проблеми, през доста трудни периоди, но плати цената – нейните граждани платиха тази цена. Когато се оценява България, когато се определят средствата за едни или други инициативи, Европа трябва да бъде по-справедлива и ние като членове на Европейския икономически и социален комитет и като национален съвет настояваме за това. Ще дам един пример: в България вече повече от 10 години успешно функционира валутният борд – това е едно изключително предимство за страната. Ние сме уникални в това отношение в Европа по финансовата стабилност, по ниския дефицит и като пример за финансово управление на бюджета на една страна. Да, това се постигна, но всички признават, че част от този успех и то значителна част от този успех се дължи на Валутния борд. Като българи ние не можем дори да си представим, ако гледаме само нашата страна, какво огромно предимство е да знаеш, че твоят лев, националната валута, е стабилен и гарантиран спрямо еврото и то по закон, а не всеки ден да сте под напрежение как би се обезценила вашата национална валута и какво ще стане с вашите спестявания. Но за да се случи това, вие знаете, че в централната банка на България стои доста огромен резерв на борда от милиарди левове. Тези милиарди левове всъщност са парите на всички български граждани, на бизнеса. Тези пари са част от тези пари, които хората преживяха и казаха: „Нека да бъдат там и да защитават финансовата стабилност”. Радвам се, че има голям обществен консенсус за това, за да може да живеем по-спокойно, дори и да се лишим от нещо. Българските граждани се лишиха от някои неща, но подкрепиха тази финансова стабилност.
В същото време, в резултат на тази финансова стабилност ние не създадохме проблеми на Европа. Ние не чукаме на врата на ЕС, както други страни членки казват: „Дайте средства, защото нашите банки и бюджети не са добре”. И милиарди от общия бюджет и от общите средства в Европейската централна банка, защото ние сме част от тези средства чрез приноса си, се изсипват в тези страни и натоварват Европа. Но ние не натоварваме Европа, ние не сме във финансова тежест на Европа и аз не мога да приема като българин и като ръководител на българския Икономически и социален съвет понякога критиките, които са се отправяли и се отправят към България. Да, България си има свои проблеми и никой не ги отрича, но нека гледаме обективно. Затова казвам, че солидарността в Европа трябва да се основава на справедливостта. Защото, ако ние сме справедливи и Европа е справедлива – трябва да каже: „Българските граждани платиха цената за финансовата стабилност в своята страна. Те не създават финансови проблеми на Европа и Европа трябва по някакъв начин да компенсира българските граждани и малко по-достойно да оцени тази страна и тези хора, които преживяват определени проблеми, но поддържат преди всичко финансовата си стабилност.”
Когато говорим за „Европа 2020”, имаме един индикатор, който трябва да следваме в цяла Европа. България декларира до 2020 г. да постигне 76% заетост на хората от 20 до 64 години. Европа иска 75%, а ние декларирахме 76% – нашият съвет има друга позиция. ИСС каза: „Не декларирайте толкова висока цел! Нека да е по-ниска, защото утре Европа ще ни каже: „Вие не изпълнявате тази цел”. А ние считаме, че можем да се защитим пред Европа, защото ние имаме проблем и то обективен. Този проблем е в етноструктурата на страната, но не го разглеждам като проблем с определени хора, а проблем от гледна точка на формиране на ниското образование и квалификация. Има и други предпоставки, които за България са по-тежки, по-сложни отколкото за Германия или Франция. Затова като Икономически и социален съвет акцентираме върху мерките за помагане на тези хора без образование и квалификация, но това иска ресурс, много време, много усилия. И тук също има необективност – естествено, че другите страни, с друга структура на човешкия капитал ще постигнат много по-лесно тези цели. Аз се абстрахирам от състоянието на икономиката и разглеждам казуса при равни други условия. У нас проблемите ще стават все по-трудни и тук наистина Европа трябва да ни разбере, а не отново да ни налага общите цели, общите изисквания. Тя трябва да разбере, че България и още няколко страни имат специфични проблеми и за да ги решат – трябват много повече финанси, друг тип политики, за да решим проблема с човешкия капитал на страната. Като ИСС и като представители на България в Европейския икономически и социален комитет ясно и със самочувствие заявяваме: „България трябва да се оценява справедливо. На фона на другите страни оценете какво струва това на българските граждани, за да не натоварваме Европа, за да не искаме допълни ресурси от Европа и ни помогнете солидарно, не с толкова средства, колкото предоставихте на Гърция, Испания, Кипър и др. Помогнете и разберете, че България има друг тип проблеми и тези проблеми трябва да се решат в името на бъдещето на България и Европа”.
Фокус: Каква е идеята на дебата „По-силна Европа за гражданите”?
Лалко Дулевски: Ние формулирахме темата на дебата „По-силна Европа за гражданите”. В този контекст сме поканили водещи личности от гражданското общество, от ЕИСК, експерти, научни работници, които съвсем свободно да изразят позиции, част от които аз споменах. Как Европа може да стане по-силна за гражданите, в това число и за българските граждани, кои са проблемите, кои са предизвикателствата пред Европа? Очаквам на този дебат да се чуят повече неща за предизвикателства и проблеми от този характер, защото логиката е такава: ако ние идентифицираме проблемите – ние да предложим решения. По този начин Европа да стане по-силна не само за себе си, но и за всеки един гражданин. Този дебат е отворен и понеже 2013 г. е Европейска година на гражданите искаме чрез този дебат в края на годината да се чуе гласът и мнението на гражданското общество – европейското и българското, независимо каква позиция ще заеме то.
Инна ПОГЛУБКО
