Заместник-председателят на Икономическия и социален съвет проф. Нено Павлов в интервю за Агенция „Фокус” по повод 10-годишнината на съвета
Фокус: Г-н Павлов, Икономическият и социален съвет (ИСС)ще отбележи на 2 декември 10 години от своето създаване. От позицията на зам. председател на съвета и председател на Комисията по бюджет, финанси, застраховане и осигуряване, каква е Вашата оценка, успя ли съветът за тези десет години да се утвърди като „граждански парламент” на България?
Нено Павлов: Приятно ми е да споделя, че по трудния път на евроинтеграцията България е първата страна от 12-те нови държави-членки на Европейския съюз, която създаде Икономически и социален съвет по ефективно работещия модел на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). Това не бива да се приема само като пореден конкретен исторически факт, а по-скоро като колективно отговорно усилие за създаването на институция с кауза и визия по пътя към утвърждаването на ценностите и модела на организираното гражданско общество в страната. Съветът е пример как, на базата на открития граждански диалог, може по институционален път да се консултират и вземат консенсусни решения по изключително важни и изпълнени с много „напрежение” стратегически проблеми на икономическата и социалната политика, например в областта на приоритетите в икономиката, Националната програма за реформи, доходите, данъчната политика, пенсионната реформа, здравеопазване, образование и др. Считам, че ИСС е една от малкото институции в страната, която дава реална възможност на структурите на гражданското общество открито, с необходимата култура, информираност, експертиза и споделяне на ценности да участват в свободното изразяване на мнения, оценки, становища и предложения пред законодателната и изпълнителната власт, т.е. конструктивно да участват със своя опит и потенциал в реализирането на промяната в страната. Може би със своята дейност ИСС дава отговор на един от най-важните въпроси за страната ни в настоящия момент, как да прилагаме и утвърждаваме принципите на демокрацията с пряко участие на основата на културата на сътрудничество и взаимното зачитане на интересите, на независимостта, експертизата, равнопоставеността и публичността. Но за целта е нужна по-голяма чуваемост, вслушване в гласа и „повика” на мъдростта на организираното гражданско общество от страна на изпълнителната и законодателната власт.
Фокус: Считате ли, че чрез актовете на ИСС успява да повлияе на институциите в посока подобряването на бизнес средата в България?
Нено Павлов: Да, убеден съм в това както от позицията на „професор”, обучаващ студенти и изследващ развитието на икономиката и социалния сектор в страната, така и като председател на специализираната комисия по бюджет, финанси, застраховане и осигуряване в съвета. И това заслужава адмирации! В своята организационна дейност ИСС е инициирал разработването и приемането на множество актове (становища, резолюции и анализи) по проекти на закони и национални програми, по стратегически проблеми на икономическата и социалната политика. Съвсем отговорно бих определил тези официални документи, вкл. и от академична гледна точка, като носители на новото, на прогресивното, на добрите практики в Европа, на новите иновативни решения и концепции, заложени в стратегическите документи на ЕС, адресирани към конкретните актуални проблеми в страната. Това е съвсем естествено, тъй като за разработването им се привличат най-добрите специалисти и експерти, обсъждат се многократно и се приемат с консенсус от членовете на съвета, след което се изпращат до различните институции. Считам за особено полезни отворените публични дискусии и консултации с представителите на законодателната и изпълнителната власт и структурите на гражданското общество по редица обществено значими въпроси, касаещи развитието на страната.
Фокус: Според Вас, има ли чуваемост у нас и в Европейския съюз за позициите на гражданското общество по злободневните социално-икономически проблеми?
Нено Павлов: Това бих го определил като следващото значимо постижение на „гражданския парламент” на България. От моя гледна точка, чуваемостта за позициите на гражданското общество е най-важният принцип и критерий за интелигентно управление, за високата образованост и социалната чувствителност към проблемите на хората, за креативното дългосрочно мислене при вземането на иновативни управленски решения. А ИСС със своята многообразна дейност на граждански парламент създава солидна информационна база и среда, като при наличието на необходимия интерес и чуваемост, различните власти в страната могат по най-ефективен начин да се възползват от предлаганите продукти и гражданската синергия на съвета при вземането на своите решения. И това е смисълът на неговото съществуване, развитие и представителство в страната, като модел на неполитизиран граждански диалог, комуникация и обществена подкрепа на вземащите решения. Не може да не ни радва фактът, че препоръките на съвета намират все по-широко приложение в програмните документи и ключовите решения на държавните институции, въпреки липсата на традиции и опит в това отношение, въпреки непродължителното присъствие на съвета в публичното пространство в сравнение със „стара” Европа. Качеството на подготвените актове от съвета по ключови проблеми намират широк отзвук и признание и извън страната – сред сродните национални съвети в държавите-членки на ЕС, в Европейския икономически и социален комитет, Европейската комисия и Европейския парламент. Балансираните конкретни предложения на съвета намериха подобаващо място в европейски стратегически документи, програми и политики. Всичко това доказва по безспорен начин правилния избор на модел за изграждане и функциониране на ИСС като колективен, постоянен орган за изразяване волята и интересите на организираното гражданско общество по икономическото и социално развитие на България.
Фокус:Двадесет години след влизането в сила на Договора от Маастрихт, европейският проект изглежда в застой, най-вече заради продължилата глобална криза. Вие ще участвате в дебата на тема „По-силна Европа за гражданите”, който българският ИСС организира по повод своята 10-та годишнина. Каква според вас трябва да е посоката за развитие на ЕС – към „повече Европа”, или към „по-малко Европа”?
Нено Павлов: Въпреки ширещия се евроскептицизъм сред държавите-членки, убеждението ми е, че в условията на успоредно протичащите процеси на глобализация и регионализация на икономиките и пазарите в света, динамичното развитие на иновациите, технологиите и конкуренцията, като представител на академичните среди, че в стратегически аспект Обединена Европа е нужна на всички европейци. За бъдещия й просперитет, по-голямата икономическа стабилност, устойчивост и по-висок стандарт на живот е нужна Европа с по-дългосрочна визия за развитие, базирана на повече интеграция, сътрудничество и социална кохезия, по-високото качество на човешкия капитал, по-малко бюрокрация, администриране и регулиране на бизнеса. Европа с по-вече социална справедливост, солидарност и конкуренция, по-голям обществен консенсус и отговорно отношение към решаването на проблемите на икономиките, социалните системи и обществото като цяло, запазвайки и уважавайки идентичността и историческите особености на отделните държави. Нужна ни е силна Европа, в която се чува и уважава гласът, мнението и очакванията на гражданското общество, а като носител на модерната цивилизация в света да насърчава единството в многообразието, единния пазар и интелекта в икономиката на знанието, свободното движение на хора за учене, работа, научни изследвания и реализирането на съвместни проекти, достъпа до култури, социални ценности и условия за живеене. По-силна Европа на европейците.
