По повод 10-годишнината на Икономическия и социален съвет Агенция „Фокус” разговаря със заместник-председателя на ИСС Васил Велев.
Фокус: Г-н Велев, Икономическият и социален съвет ще отбележи на 2 декември 10 години от своето създаване. Вие като Председател на Асоциацията на индустриалния капитал (АИБК) в България сте член на ИСС от 2005 г., представлявайки интересите на работодателските организации, а от 2008 г. сте зам.-председател на съвета. Каква е Вашата оценка, успя ли ИСС за тези десет години да се утвърди като „граждански парламент” на България?
Васил Велев: ИСС ще навърши 10 години, а през последните 7 от тях България е пълноправен член на ЕС. В нашия съвет не участва изпълнителната власт и като независима институция, представителите на трите групи (работодатели, синдикати, граждански организации) постигаме консенсус и приемаме почти винаги с единодушие или голямо мнозинство документи, касаещи проблеми и стратегически въпроси на социално икономическото развитие на страната ни. Има предпоставки ИСС да бъде „граждански парламент“ на България и това ще се случи, когато гражданското общество порасн“.
Фокус: Считате ли, че бизнесът чрез актовете на ИСС успява да повлияе на институциите в посока подобряването на бизнес-средата в България?
Васил Велев: АИКБ като национално представителна работодателска организация участва активно в работата на ИСС и сме инициирали разработването на редица становища, касаещи бизнес-средата, намаляване на административната тежест за бизнеса, мерки срещу неформалната икономика, по отношение на образованието, еврофондовете и други. С удовлетворение мога да кажа, че повечето наши предложения, от една страна са приемани с консенсус от другите две групи в съвета – синдикати и други организации, а от друга страна, като позиция на ИСС – са отразени в редица приети закони и нормативни документи от 2003 г. до сега. Ние като съвет бяхме сезирани през 2010 г. от президента на България и разработихме становище на тема: „Стратегически приоритети на българската икономика в контекста на Стратегия „Европа 2020”. В него изразихме вижданията си каква трябва да е посоката на развитие на страната ни до 2020 г. и по националните цели, във връзка с приемането на новата Стратегия „Европа 2020”. Повечето от нашите предложенията залегнаха в Националната програма за развитие: „България 2020”. Трябва да отбележа също, че съветът през същата 2010 година изготви три становища, като предложи конкретни мерки за излизане от кризата. Работодателите се включихме в разработването на становище относно „Предизвикателства пред българската икономика”, в което призовахме да се подкрепи бизнеса с конкретни мерки за насърчаването на конкурентоспособността на икономиката. За съжаление мерките, които бяха включени в антикризисния план на правителството, не бяха реализирани докрай. Въпреки това сме оптимисти и вярваме, че диалогът ни с институциите е конструктивен и ефективен и се надяваме да се развива успешно и през следващите години.
Фокус: Според Вас, има ли чуваемост у нас и в Европейския съюз за позициите на гражданското общество по социалните и икономически проблеми?
Васил Велев: Мога да ви дам конкретен пример за „чуваемост” на европейско ниво. Предишният президент на Европейския икономически и социален съвет (ЕИСК) – Стафан Нилсон през 2011 г. се обърна към българския ИСС за позиция, относно съобщението на ЕК „Акт за единния пазар І” – 50 предложения за подобряване на работата, предприемачеството и търговията. Ние изготвихме това становище, изпратихме го и на ЕК, в рамките на общоевропейското обсъждане. Резултатът за нас е, че няколко наши предложения намериха място в приетата позицията на ЕИСК и съответно достигнаха до ЕК. През следващата година ИСС изготви резолюция по следващото съобщение на комисията „Акт за единния пазар II”, за което комисарят Барние ни благодари в специално писмо до съвета. Много от нашите становища след 2010 г. касаят целите на Стратегия „Европа 2020” и изпращайки ги до европейските институции виждаме, че някои наши идеи и предложения са намерили място в конкретни европейски документи. Освен това за тези години нашият съвет бе домакин на международни форуми, публични дискусии по проблемите на пазара на труда, образованието, кооперациите и социалната икономика и др., в които участваха редица представители на ЕИСК, на Европейската комисия и Европейския парламент.
Фокус: Двадесет години след влизането в сила на Договора от Маастрихт, европейският проект изглежда в застой, разбира се и заради кризата. През 2014 г. започва новият програмен период. Вие ще участвате в дебата на тема „По-силна Европа за гражданите”, който българският ИСС организира по повод своята 10-та годишнина. Каква според вас трябва да е посоката за развитие на ЕС – към „повече Европа”, или „по-малко Европа”?
Васил Велев: Според мен, като представител на реалния сектор, Европейският съюз трябва да приеме стратегия за реиндустриализация, за да тръгне по пътя на растежа и да се справим с безработицата – най-вече сред младите хора. Същевременно, за да е по-силна Европа, за да почувстват гражданите ползите от Европа, трябва колкото се може по-скоро да стане факт реално действащ единен европейски пазар. В ситуацията на рецесия в Европа са необходими спешни действия и според нас Единният пазар е ключов инструмент и възможност ЕС да постигне целите си за изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика, заложени в Стратегия „Европа 2020”. Той е в основата на гарантирането на четирите основни свободи – на движение на хора, стоки, услуги и капитали, залегнали в основата на договора за Европейския съюз. Единният пазар дава на младите хора възможност да изберат къде да учат и за 20 години над 2,5 млн. студенти са се възползвали от тази възможност. Той осигурява на 23-те милиона предприятия в ЕС достъп до над 500 милиона потребители. Това според мен е „Повече Европа”.
Инна ПОГЛУБКО
