Президентът на КТ „Подкрепа” и зам.-председател на Икономическия и социален съвет (ИСС) д-р Константин Тренчев в интервю за Агенция „Фокус”.
Фокус: Г-н Тренчев, Икономическият и социален съвет ще отбележи на 2 декември 10 години от създаването си. Вие, като президент на КТ „Подкрепа” сте член на съвета от създаването му през 2003 година представлявайки интересите на организациите, работниците и служителите и зам.-председател на ИСС,. Каква е Вашата оценка, успя ли ИСС, за тези десет години да се утвърди като „граждански парламент” на България? Труден ли беше този процес?
Константин Тренчев: ИСС е една много интересна институция, която е конституирана в много страни по света. Има, разбира се, различни вариации на участниците, но като цяло там са представени работодатели, синдикати и т.нар. „трети сектор”. Като образец на нашият съвет Европейския икономически и социален съвет (ЕИСК), където също не участват правителства, а участват синдикати, работодатели, „трети сектор”, където са най-различни организации. Законът беше гласуван, след което започна дейността и започна тази институция да полага усилия да се наложи в обществото, като „граждански парламент”. От страна на участниците в ИСС на България бяха положени сериозни усилия, но като че ли отклика на другите – на държавните институции, в чиято полза съветът работи като консултативен орган, не бяха достатъчно задоволителни. Тъй като ИСС е институция, към която, съгласно закона могат да се обърнат за становище президентът, министър-председателят и председателят на парламента и да поискат становище, предвид многото и разнообразни участници, по определен проблем. Примерно – българското здравеопазване, или пък образование, или пък безработицата, като ние сме задължени при поискване от такава институция да формираме становище. Много рядко са се обръщали, подчертавам – много рядко и поради това по-голямата част от изработените досега становища, а те са много, бяха формирани по собствена инициатива. Тоест ние си правим един план, в който набелязваме определени теми, които считаме за важни за обществото. Такива теми са били и образованието, и здравеопазването, и демографските проблеми, безработицата, младежката безработица скоро гледахме. След което тези становища се обсъждат много задълбочено, в комисии се подготвят, понякога се канят и външни експерти. Те се представят на сесия, следват дебати и накрая това се оформя като един окончателен документ, който се гласува. Моето впечатление е, че досега почти всичко, което е изработил ИСС, е прието с консенсус. Тези документи – актове на съвета, се разпраща до всички институции, представя се пред обществеността на пресконференция. ИСС е една институция, която работи много добре в Европа, но като че ли в България институциите, водени от политически борби и простотии, които стават, като че ли не обръщат достатъчно внимание на една позиция, която уверявам, че е толкова добре балансирана, че може само да се гордеем. За много неща институциите, ако бяха послушали ИСС, можеха да си спестят грешки, но в крайна сметка мисля, че всички сме наясно какво е качеството на българския политически елит. Тъй че не ме учудва този подход. Във Франция тази институция първо е записана в Конституцията, второ председателят на ИСС е четвъртият по ранг в държавата след президента, което говори за отношението на държавата Франция към тази изключително полезна институция.
Десет години все пак е кратък срок, но достатъчно дълъг, за да се направят конкретни равносметки, да се извлекат поуки, да се помисли за бъдещето. За отбелязването на годишнината ще дойде сегашният президент на Европейския икономически и социален комитет – г-н Анри Малоос, който познавам от 90-те години още. Мисля, че ще има много сериозни и високопоставени срещи в България. Дано в крайна сметка институциите, които ще посети да са наясно, че това е една институция с консултативни функции, която може да се използва много по-сериозно.
Фокус: Считате ли, че синдикатите, чрез актовете на ИСС успяват да повлияят на институциите в посока подобряването на социалното положение на гражданите в България?
Константин Тренчев: ИСС разработва дългосрочни визии, докато Националният съвет за тристранно сътрудничество е по-оперативен орган, с който много по-бързо и пряко да се влияе на правителството. Друг е въпросът доколко слушат това, което им се казва. Но следва да бъдат разграничавани двете неща – Националния съвет за тристранно сътрудничество и Икономическия и социален съвет, те са две различни институции. Едната е с по-визионерска насоченост, другата е по-оперативна. Но в Националният съвет, който ние напуснахме сега, защото просто считаме, че каквото и да им кажем, те си правят каквото си искат, е по-оперативният орган. Разбира се, ако имаше чуваемост от другата страна, което и за тяхно добро между другото, ако те се вслушат в това, което им се казва, ще правят по-малко грешки. Мисля, че за българските политици не следва да се говори – губене на време е.
Фокус: Според Вас има ли чуваемост у нас и в Европейския съюз за позициите на гражданското общество по социално икономическите проблеми?
Константин Тренчев: В Европейския съюз категорично има. Европейският аналог на нашия ИСС се казва Европейски социално икономически съвет, който е сформиран много отдавна. Той, разбира се, е много по-голям по брой. Между другото ние имаме там квота от 12 члена, четирима синдикални представители, четирима работодатели и четирима от „третия сектор”. Европейската комисия и парламент задължително искат позицията на ЕИСК, съобразяват се с мнението на тази институция. Дори там имаше някакво изчисление, че около 76% от становищата и идеите на Комитета, са съобразени в последващите официални документи на Европейската комисия.
Фокус: Двадесет години след влизането в сила на Договора от Маастрихт, европейският проект изглежда в застой, разбира се, и заради кризата. През 2014 г. започва новият програмен период. Вие ще участвате в дебата по тема „По-силна Европа за гражданите”, в който българският ИСС организира по повод своята 10-та годишнина. Каква според Вас трябва да е посоката за развитие на ЕС – към „повече Европа” или „по-малко Европа”?
Константин Тренчев: Все пак Европа е люлката на цивилизацията, модерната цивилизация – много различни хора, много различна история, различни традиции и т.н. Но самото създаване на Европейския съюз е един много голям успех и би следвало тази интеграция да се задълбочи, което би помогнало да се изравнят неравенствата на този континент, защото страните са се развили по различен начин, имат различно състояние – като граждански статус, като икономическо развитие и т.н. Наистина кризата доста неща обърка, но самият факт, че все пак се постигнаха много общи неща – единна европейска валута, все още не от всички, разбира се, единни виждания по много въпроси, включително и международни. Това е крачка в правилната посока, тъй като бъдещето на човешката цивилизация, ако изобщо искаме да я има, това е по-скоро приятелството и сътрудничеството, отколкото враждата и войните. Може да е много общо казано, но все пак правилният път е хората да общуват помежду си, да си помагат, да търсят изход от конфликтите по мирен начин, отколкото да хванат „калашниците” и да се почнат, което пък изглежда, че е любимото занимание на цивилизацията ни, за разлика от другите животински видове.
Инна ПОГЛУБКО
