Икономическият и социален съвет (ИСС) на Република България е създаден със Закон за Икономически и социален съвет на България (обн. в ДВ бр. 41/2001 г.). ИСС (наричан също така и „Съвет“) е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София и е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Народното събрание на Република България.
ИСС е “консултативен орган, изразяващ волята на структурите на гражданското общество по икономическото и социалното развитие”.
Мисията на ИСС на България е да бъде не само партньор в управлението на държавата, но и мощен двигател на организираното гражданско общество, задвижван от съгласие, аргументи, компромиси, но винаги насочен към напредък и справедливост.
Със създаването на ИСС като нова институция на гражданския диалог у нас започна и нов етап в развитието на организираното гражданско общество.
Като действащ орган съветът е конструиран с провеждането на първата му пленарна сесия на 10 декември 2003 г. На 25 януари 2021 г. той започна четвъртия си четиригодишен мандат.
България е първата страна от т. нар. „нови” страни-членки в ЕС, която създава свой Икономически и социален съвет със специален закон и без участието на държавата в него. Самото създаване и съществуване на ИСС промени както политическата среда в България, така и социално-икономическите и индустриалните отношения, защото Съветът е платформа за постигане на съгласие между работодатели, синдикати и неправителствени организации с различни интереси.
Създаването на такава демократична институция на гражданското общество бе един от ангажиментите на страната ни в процеса на присъединяване към Европейския съюз, който тя реализира успешно.
С пълноправното й членство в ЕС от 1 януари 2007 г. ИСС бе изправен пред нови предизвикателства и отговорности. Днес той е сред националните съвети на страните-членки на Общността, който получава висока оценка, признание и уважение от европейските институции за работата си по утвърждаването и развитието на нови форми на гражданския диалог в България.
В ИСС няма представители на държавата (за разлика от тристранните съвети, в които членове са и представители на правителството), което го прави независим от изпълнителната и законодателната власт консултативен орган.
Икономическият и социален съвет стана факт у нас благодарение на постигнатия политически и обществен консенсусза мястото, ролята и значението на такъв тип институция като самостоятелен, независим „граждански парламент“. Той се разви на основата на натрупания опит, традиции и постижения в областта на социалния диалог, воден у нас от началото на демократичните промени. Изключително важно значение за неговото създаване и успешно развитие имат разбирането, убедеността и подкрепата на социалните партньори у нас за гражданския диалог като следващ етап и по-широка форма на социалния диалог.
В Европейския съюз се прави разлика между “социален диалог” и “граждански диалог” по отношение на участници, процедури, предмет на обсъждане, цели. Днес това разграничаване, както и законодателното и институционално развитие на социалния и гражданския диалог, е факт и у нас.
