В условията на все по-предизвикателна геополитическа среда изграждането на устойчивост срещу дезинформацията, насърчаването на критичното мислене и овластяването на гражданското общество са от съществено значение за опазването на европейските ценности. Подкопаването на демокрацията няма да направи Европейския съюз по-конкурентоспособен. До този извод стигнаха участниците в конференцията на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), посветена на комуникаторите от гражданското общество.
„В защита на европейските ценности: Силата на гражданското общество“ беше темата на семинара Connecting EU, организиран от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) в партньорство с Икономическия и социален съвет на Република България. Събитието се състоя на 6–7 юли в София в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който беше съорганизатор на събитието.
Форумът имаше за цел да разгледа способността на Европа да защитава своите основни ценности в условията на променящи се икономически приоритети, нарастващ натиск върху демократичното доверие и все по-голямото значение на сигурността и конкурентоспособността в дневния ред на ЕС.
„Може ли Европа да съчетае конкурентоспособността със социалния модел, който дълги години я отличаваше? Може ли европейската демокрация да устои на нарастващия натиск от чуждестранна намеса, дезинформация и популизъм? И ако демокрацията не е даденост, как да я защитим? В крайна сметка демокрацията оцелява само ако хората вярват, че тя все още може да подобри живота им“, заяви заместник-председателят на ЕИСК, отговарящ за комуникацията, Мария Ханжевачки, при откриването на семинара.
Във видеообръщение председателят на ЕИСК Шеймъс Боланд предупреди, че „демокрацията отслабва, когато гражданите се чувстват нечувани, когато общественият дебат се поляризира и когато гражданското общество е изтласкано в периферията“. Според него „отговорът никога не може да бъде по-малко демокрация. Отговорът трябва да бъде повече демокрация – защита на независимите медии, опазване на гражданското пространство и подкрепа за социалния и гражданския диалог.“
Председателят на Икономическия и социален съвет на България и член на ЕИСК Зорница Русинова представи работата на Съвета за противодействието на дезинформацията по време на дебата за приемането на еврото в България, като е предоставял достоверна информация.
„Когато имаме добро образование и развиваме критично мислене, опитите за манипулация и дезинформация стават много по-трудни. Днес хората в България и в цяла Европа са най-притеснени от растящите цени, климатичните промени и войната, затова очакват ясни и практични решения, които засягат ежедневието им. Именно с повече достоверна информация, повече диалог и повече доверие, което включва партньорството между различните групи в обществото, можем да защитим европейските ценности и да покажем, че Европа е близо до своите граждани“, заяви Зорница Русинова.
На официалното откриване на форума присъстваха двама от заместник-председателите на консултативния орган на работодатели, синдикати и граждански организации – Мария Минчева и Богомил Николов. В семинара се включиха и членовете на ИСС Веселин Митов, Ина Агафонова и Елица Баракова и Стоян Чуканов, член на българската делегация на ЕИСК.
По време на откриването му заместник-министърът на труда и социалната политика Данаил Русев подчерта значението на сътрудничеството с Икономическия и социален съвет по теми като пазара на труда, социалното включване, корпоративната социална отговорност и социалната и солидарната икономика.
Народният представител Стоян Тричков призова за завръщане към открития демократичен дебат и предупреди за политическата злоупотреба с понятието „европейски ценности“ с цел блокиране на основателната критика.
В основното си изказване журналистът от Брюксел и автор на книгата „The Owned Continent“ Дейв Кийтинг се фокусира върху дълбоката зависимост на Европа от Съединените щати и върху прекомерната предпазливост на европейските политици и ръководителите на институциите на ЕС по отношение на укрепването на европейската независимост, включително в търговската политика, пред лицето на американския натиск
Конкурентоспособност, социални права и устойчивост
Първата дискусия на тема „Новият икономически компас на Европа: баланс между конкурентоспособност, социални права и устойчивост“ започна с кръгла маса с участието на председатели и представители на трите групи в ЕИСК.
„Нашият призив винаги е бил да се премахне неефективното регулиране. То само усложнява живота на хората, които вместо да вършат работата си, са принудени да попълват формуляри“, заяви председателят на Групата на работодателите в ЕИСК Сандра Парти.
От своя страна представителят на Групата на работниците Флориан Марин подчерта необходимостта конкурентоспособността да бъде преосмислена така, че да носи ползи за обществото и околната среда.
„Да се пренебрегва социалното измерение на конкурентоспособността е фундаментална грешка. Пазарът трябва да служи на обществото и да допринася за неговото развитие, а не обратното“, заяви той.
Председателят на Групата „Организации на гражданското общество“ Килиън Лохан изтъкна, че устойчивостта е основата на икономическия растеж.
Останалите участници също се обединиха около мнението, че Европа трябва да стане по-конкурентоспособна, но представиха различни виждания за това как да бъде постигнато. Част от тях настояха, че опростяването и намаляването на регулациите са ключови за укрепването на бизнеса и икономиката, докато други предупредиха, че подобрените икономически показатели прикриват влошаващия се жизнен стандарт, нарастващата бедност и несигурността на жилищния пазар.
Ан Фрийл от ClientEarth подкрепи идеята за по-добро регулиране, но предупреди, че настоящият дневен ред за „опростяване“ всъщност отслабва екологичните и социалните стандарти, вместо просто да намалява административната тежест.
Демокрация, доверие и устойчивост срещу дезинформацията
Втората дискусия – „Демократичният компас на Европа: Могат ли доверието и устойчивостта да бъдат възстановени?“ – беше предшествана от представянето на доклада „Справяне с TikTok-крацията на Балканите: План за противодействие на алгоритмичната манипулация в Европа“ от директора на Balkan Free Media Initiative (BFMI) Антоанета Николова.
Участниците в дискусията подчертаха, че поради намаляващото доверие към журналистите и организациите за проверка на фактите вече не е достатъчно само да се разобличава невярната информация. Необходимо е да се развива медийната грамотност, така че гражданите сами да могат критично да оценяват информацията, с която се сблъскват.
За да противодейства на добре организираните манипулативни кампании, които понякога разполагат с огромни, включително държавно финансирани ресурси, гражданското общество трябва да бъде много по-мобилизирано.
Участниците отбелязаха още, че възстановяването на обществения договор по теми като достъпното жилище и достойният труд намалява уязвимостта на хората към популистки послания.
Изкуственият интелект и комуникацията
През втория ден на семинара участниците се включиха в интерактивни сесии, посветени на възможностите и предизвикателствата на изкуствения интелект (AI) в комуникацията, с акцент върху влиянието му върху информационната среда и нарастващата роля на AI агентите.
Стратегът и обучител по изкуствен интелект Давид Грюневалд се обяви в подкрепа на използването на европейски AI модели като средство за защита на европейския цифров суверенитет и икономика.
„Изборът на европейски решения в областта на изкуствения интелект не е само въпрос на ефективност. Той е въпрос на суверенитет, устойчивост и дългосрочни икономически последици“, заяви той.
Програмата на семинара включваше и практическо обучение за LinkedIn, насочено към подпомагане на участниците в изграждането на по-силно професионално присъствие и личен бранд.
