ИСС и Стопанска академия „Д. А. Ценов“ обсъдиха икономическите и социалните предизвикателства пред България

Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов и Икономическият и социален съвет (ИСС) организираха съвместна кръгла маса на тема „Финансови, икономически и социални предизвикателства пред българската икономика в условията на геополитически турбуленции“.

В събитието участваха председателят на ИСС Зорница Русинова, заместник-председателят от група „Граждански организации“ Богомил Николов, членът на ИСС и вицепрезидент на КНСБ Огнян Атанасов, членът на ИСС от КТ „Подкрепа“ Валери Апостолов, председателят на БТПП Цветан Симеонов, ректорът на Стопанската академия доц. Марин Маринов, представители на академичната общност, бизнеса и институции.

В своето изказване Зорница Русинова подчерта, че партньорството между ИСС и Стопанската академия се развива активно след подписаното през миналата година споразумение за сътрудничество. Тя отбеляза, че ИСС обединява работодатели, синдикати и граждански организации, което позволява формулирането на общи препоръки и позиции по важни икономически и социални теми.

„Въпросите, които ще поставите днес, могат да провокират нови теми, по които да работим съвместно“, посочи Русинова. По думите ѝ сътрудничеството между ИСС и академичните среди има голям потенциал, включително чрез включването на младите хора в обществения и експертния дебат.

В рамките на форума Богомил Николов представи „Резолюция на ИСС относно необходимостта от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа“.

Той обърна внимание, че вследствие на войната в Украйна и липсата на достатъчна енергийна свързаност в региона, България, Румъния и Гърция са подложени на сериозен ценови натиск. „Направихме тази резолюция, за да насочим вниманието към необходимостта от европейски мерки за преодоляване на тази системна несвързаност“, заяви Николов.

Според ИСС високите цени на електроенергията водят до инфлационен натиск, влошаване на конкурентоспособността на предприятията и негативни социални ефекти. В документа се предлага създаването на постоянен механизъм за преодоляване на ценовите дисбаланси в Европа.

Огнян Атанасов представи акценти от други два документа на Съвета на тема ценовите диспропорции на пазарите на електроенергия в Европа – предизвикателства пред българската индустрия и пътища за преодоляването им, както и позицията на ИСС относно Механизма за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAМ).

Той подчерта, че макар големите индустриални предприятия да са подготвени за въвеждането на механизма, малките и средните предприятия остават особено уязвими. „Малките и средните предприятия, които са по-голямата част от пазара, ще понесат тежестта, ако не бъдат предприети навременни мерки“, предупреди Атанасов.

Валери Апостолов представи Анализа „Финансирането на българската здравна система“, изготвен от ИСС, чиято цел е да очертае основните дисбаланси и предизвикателства пред сектора. По думите му българската здравна система се намира в траен финансов дисбаланс, а разходите за здравеопазване у нас са около 7% от БВП, което поставя България сред най-недофинансираните държави в Европейския съюз.

Апостолов акцентира върху високия дял на разходите за лекарства и медицински консумативи, които формират близо една трета от всички здравни разходи – близо два пъти повече спрямо средните нива в ЕС. В същото време средствата за профилактика и превенция остават едва около 3%, което е сред най-ниските нива в Съюза.

Сред основните проблеми, очертани в анализа, са още задлъжнялостта на лечебните заведения, недостигът на медицински кадри и административните ограничения при финансирането на дейности от РЗОК. Според Апостолов това създава риск от ограничаване на достъпа до определени клинични пътеки и влияе пряко върху качеството на медицинските услуги. Един от най-тежките проблеми е доплащането от страна на пациентите и част от тях отлагат лечение или напълно се отказват от него.

В рамките на дискусията беше представена и „Резолюция на ИСС относно Многогодишната финансова рамка 2028 – 2034 г.“.