ИСС прие анализ за Европейския портфейл за цифрова самоличност
На свое пленарно заседание Икономическият и социален съвет прие анализ, посветен на въвеждането на Европейския портфейл за цифрова самоличност в България. Документът разглежда възможностите, предизвикателствата и необходимите стъпки за успешното внедряване на новата европейска система, която до края на 2026 г. трябва да бъде достъпна за гражданите и бизнеса във всички държави членки на Европейския съюз.
Анализът определя Европейския портфейл за цифрова самоличност като стратегическа инфраструктура, която ще позволи на гражданите чрез едно мобилно приложение сигурно да удостоверяват самоличността си и да използват публични и частни услуги в целия Европейски съюз. Чрез него ще могат да се съхраняват и използват електронни документи като лични карти, шофьорски книжки, дипломи, банкови удостоверения и електронни рецепти.
Документът подчертава, че въвеждането на портфейла е възможност България да ускори цифровата трансформация на администрацията, да намали административната тежест и да подобри бизнес средата. За бизнеса това означава по-бързо обслужване, по-ниски административни разходи и по-лесен достъп до единния европейски цифров пазар.
Докладчикът по анализа Моника Панайотова, член на ИСС от група Работодатели (БТПП), коментира в предаването „България, Европа и светът на фокус“ по Радио Фокус, че новият инструмент има потенциала да промени начина, по който гражданите и компаниите взаимодействат с институциите.
„България може да навакса изоставането си по единния цифров пазар, дори да стане лидер в него, използвайки своята динамична технологична екосистема. Имаме изключителен потенциал в лицето на българския бизнес в сферата на софтуерните разработки, киберсигурността и финтех сектора“, заяви Панайотова.
Според анализа, макар България да е предприела необходимите законодателни и организационни стъпки, подготовката трябва да бъде ускорена. Данните показват, че страната продължава да изостава от средните европейски нива по използване на електронна идентификация и електронни услуги, което ограничава потенциала на цифровата трансформация.
ИСС акцентира и върху необходимостта от изграждане на обществено доверие в новата система. В документа се посочва, че успехът на Европейския портфейл за цифрова самоличност ще зависи не само от техническата му готовност, но и от високото ниво на киберсигурност, защитата на личните данни и ясните практически ползи за гражданите и бизнеса.
В интервюто си докладчикът на анализа Моника Панайотова подчерта, че сигурността следва да се разглежда много по-широко от технологичните решения. „Тя обхваща институционалната надеждност, общественото доверие и споделената отговорност на всички участници – от разработчиците, които пишат кода, до крайните потребители“, посочи тя.
Анализът предупреждава и за риска цифровата трансформация да задълбочи съществуващите неравенства, ако не бъдат предприети мерки в подкрепа на хората с ниски цифрови умения, възрастните хора и жителите на малките населени места. Поради това ИСС препоръчва да се запазят алтернативни начини за достъп до административни услуги и да се проведе активна информационна кампания, която да повиши обществената информираност и доверието в новата система.
Сред препоръките е още в процеса на въвеждане на Европейския портфейл за цифрова самоличност активно да бъдат включени институциите, бизнесът, социалните партньори и гражданският сектор, така че системата да бъде надеждна, широко използвана и да донесе реални ползи за обществото и икономиката.
