Представители на европейските и българските институции, бизнеса, синдикатите, академичната общност и гражданските организации обсъдиха необходимостта от реална и финансово обезпечена европейска стратегия за Черноморския регион. Акцент в дискусията бяха сигурността, енергийната и транспортната свързаност, икономическата устойчивост и необходимостта от по-силна европейска подкрепа за държавите, засегнати от последиците от войната в региона.
Конференцията „От Констанца до Варна: Насърчаване и проправяне на пътя за практическото прилагане на становището на Европейския икономически и социален комитет и резолюцията на българския Икономически и социален съвет относно стратегическия подход на Европейския съюз към Черноморския регион“ беше организирана във Варна от ИСС и ЕИСК.
Събитието е част от обща инициатива, свързваща Констанца и Варна в подкрепа на по-активен европейски ангажимент към Черноморския регион. Сред участниците бяха председателят на ИСС Зорница Русинова, заместник-председателите на Съвета Пламен Димитров и Богомил Николов, членът на група „Работодатели“ от ИСС Милена Ангелова, както и представители на ЕИСК и български институции.
Милена Ангелова, докладчик на Европейския икономически и социален комитет по стратегическия подход на ЕС към Черно море, подчерта, че форумът във Варна е продължение на започналия в Констанца диалог и представлява своеобразен мост между двата ключови черноморски града.
Документът на европейския консултативен орган и Резолюцията на ИСС поставят акцент върху необходимостта от координирани политики, целево финансиране и по-силно участие на организираното гражданско общество в процеса на вземане на решения.
Заместник-председателят от група „Синдикати“ на Съвета Пламен Димитров подчерта необходимостта Европейската комисия да признае Черно море като зона, пряко засегната от военните действия, за да бъдат осигурени адекватни механизми за финансиране. Той акцентира и върху енергийните последици от войната, като отбеляза, че България поема сериозна тежест заради засилената свързаност на енергийните системи и износа на електроенергия към Украйна, което оказва влияние върху цените и стабилността на енергийния пазар в региона.
Според Богомил Николов форумите по темата имат ключова роля за това проблемите да бъдат чути навреме на европейско ниво. Той подчерта, че междусистемната свързаност в енергетиката е натоварила допълнително държавите от региона и че тази солидарност следва да бъде отчетена по-справедливо от Брюксел. Заместник-председателят от група „Граждански организации“ акцентира върху необходимостта европейската солидарност да се превърне в реална енергийна и инфраструктурна свързаност и в по-добре функциониращ общ европейски пазар.
Председателят на ИСС Зорница Русинова подчерта стратегическото значение на Черноморския регион за ЕС по отношение на сигурността, свързаността и икономическото развитие.
„Развитието на Черноморския регион изисква координирани усилия, устойчиви политики и силно партньорство между всички заинтересовани страни. Без целенасочени и достатъчни ресурси стратегическите приоритети за региона рискуват да останат само на ниво политическа визия“, заяви тя.
Русинова посочи и няколко ключови акцента от друг важен документ на консултативния орган – Резолюцията на ИСС относно Многогодишната финансова рамка 2028 – 2034 г., в която се настоява Черно море да бъде признато като външна граница на ЕС с повишено геополитическо значение. ИСС изразява загриженост, че България и останалите държави от региона продължават да поемат сериозни икономически и социални последствия от войната без достатъчна целева подкрепа.
Непризнаването на Черно море за граница на военен конфликт неглижира усилията на България за подкрепа на Украйна и нейните допълнителни разходи и пропуснати ползи поради продължаващата вече трета година война.
Поставянето на таван от 105 % на националните пакети чувствително намалява частта от бюджета на МФР за България, който тя би следвало да получи на основа на чисто икономическите и социални показатели и по този начин действа като фактор, задълбочаващ различията и разделенията между държавите членки.
Предвид сериозността на ситуацията в района на Черно море, ИСС настоява ЕК да премахне тавана за разпределение в Общия ключ за държавите членки, които имат външни граници (по суша и/или море) и да включи Черно море в определението за външни граници в Ключа за вътрешни работи , следвайки добрия пример, даден по отношение на Общата селскостопанска политика.
Правилото N+1 за изпълнение на ключови етапи от МФР на национално равнище, предпоставя риск от неизпълнение на ключови действия в периоди на кризи (включително външни, но и политически) и заплашва с ненужни финансови санкции държавите членки.
Стратегическият подход може да се превърне в реална дейност между двете страни и тази дискусия може да положи началото на по-дълъг съвместен път, а организациите могат да направят необходимото да разширят тези партньорства, каза още председателят на ИСС.
Участниците в конференцията се обединиха около необходимостта от по-силна европейска ангажираност към Черноморския регион чрез инвестиции в транспортна, енергийна и дигитална свързаност, подкрепа за бизнеса и заетостта, развитие на пристанищната инфраструктура, устойчив туризъм, рибарство и опазване на околната среда.
