Солидарност е това, от което Европа се нуждае най-вече сега, каза Пиер Жак Кулон – председател на секцията „ Транспорт, енергетика и инфраструктура“ (TEN) към Европейския икономически и социален комитет вчера на проведената в София съвместно с Икономическия и социален съвет на България конференция. Темата „Европейския енергиен съюз – въздействие и следствия за гражданското общество в България“ събра участници то България, Полша, Германия, Австрия, Франция, Словакия, Хърватска, Испания, представители на Европейския икономически и социален комитет, на ЕК и на българския Икономически и социален съвет, експерти, представители на бизнеса, депутати.
Солидарност бе думата, която всички участници в конференцията приеха като основен принцип не сам в решаването на енергийните въпроси на държавите членки. В областта на енергетиката, според председателя на секция TEN, солидарност трябва да се прояви във всички сфери – от участниците в производството, преноса, разпределението и консумацията на енергия, през солидарност при изграждането на мрежи и взаимовръзки до преговорите с „Газпром“, които сега всяка държава води самостоятелно. Той допълни, че солидарност европейските държави трябва да проявят и в усилията в борбата с енергийната бедност, защото сега 69 млн. европейци не могат да платят сметките си за ток, още повече е необходима солидарност в изследователската и научната работа, в споделяне на идеи и иновации. Пиер Жан Кулон подчерта, че в България прехода към либерализиране на енергийния пазар е труден не само, защото сегашният енергиен микс трябва да се промени, но и заради наследени трудности в договорирането и в регулациите. Той даде за пример Франция, където чак преди 2 години енергийният пазар е напълно либерализиран.
Заместник-министърът на енергетиката Николай Николов в своето изказване акцентира върху важността на проекта за Европейски енергиен съюз за България и неговото положително влияние не самов енергийния сектор, но за целия бизнес и за всички граждани. Той представи накратко основните проекти, по които България работи в посока на повече диверсификация, ефективност и инфраструктура за доставките на енергопродукти – развитие на междусистемната свързаност между държавите в региона, вътрешната газопреносна мрежа и концепция за създаване на газоразпределителен център „Балкан“ на територията на България. Зам.-министър Николов подчерта също, че българското правителство работи ускорено за изграждане на междусистемните връзки с Гърция, Румъния и Турция, както и за реализация на интерконектор със Сърбия. Не на последно място са и проучванията в черноморския шелф за собствен добив, каза още Н. Николов. Той увери участниците в конференцията, че до седмица се очаква докладът на Световната банка, който ще препоръча най-подходящия за България модел на либерализация. Днес България има своите шансове да бъде партньор и активен участник в енергийните политики на ЕС, заключи той.
Председателят на КЕВР Иван Иванов насочи вниманието на конференцията към прозрачността и регулацията в процеса на либерализация на енергийния пазар. Той заяви, че регулатора сега има 4 ясни цели – свободен и конкурентен пазар, прозрачна и ясна регулаторна рамка, стабилни енергийни дружества и мерки за защита от енергийна бедност. Според него проблемът на страната ни е, че има един доставчик на газ – „Газпром“, че няма собствен добив, и няма регресивна свързаност. Всичко това води до високи цени, липса на конкуренция и монополен доставчик. Затова според Ив. Иванов е много важно да се изгради коридорът Север – Юг с Гърция и Румъния и да се ускори изграждането на газов терминал в Александруполис, откъдето може да се транспортира газ от Израел, САЩ и Кипър към ЕС. Според председателя на регулатора Европейският енергиен съюз може да окаже само положително влияние на енергийния пазар в България.
По време на конференцията стана ясно, че Икономическият и социален съвет е в процес на подготовка на нов акт за влиянието на Европейския енергиен съюз върху гражданското общество в България. Един от съдокладчиците по проекта за резолюция – Васил Велев направи обстоен анализ на грешки и пропуски в политиките и практиките у нас и ги обобщи като призив „не правете като нас“. Според него има несъответствия в разходите и компенсациите от продажба на квоти от емисии, което причинява загуби на бизнеса. Две топлоцентрали получават, според Велев, непозволена държавна помощ и той призова ЕС за подкрепа в полза на разтрогването на тези неизгодни договори. Конгенерациите също ни струват много скъпо, подчерта В. Велев. От своя страна другият съдокладчик на подготвяната резолюция Димитър Манолов обърна внимание върху редица социални аспекти на либерализацията на енергийния пазар и призова за прилагане на добри практики и бързи мерки срещу енергийната бедност. Той обърна внимание и на остарелия и енергийно неефективен жилищен фонд, за чието саниране също трябва да се търсят бързи и ефективни решения, включително на европейско ниво. Богомил Николов от ИСС постави въпросът с либерализацията на енергийния пазар така: ние не се страхуваме от самата либерализация, но тя трябва да протече при определени и ясни условия и да защити най-уязвимите групи от обществото.
Конференцията прекъсна работата си, когато пристигна информацията за жестоките атентати в Брюксел и с минута мълчание изрази почит към жертвите и солидарност с Белгия и с всички европейци в борбата срещу тероризма.
