Skip to content

България е от малкото европейски страни с концепция и план за развитие на социална икономика

БЪЛГАРИЯ Е ОТ МАЛКОТО ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ С КОНЦЕПЦИЯ И ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНА ИКОНОМИКАВ ЕС 14 млн. души работят в социални предприятия.

Студенти от УНСС и от Великотърновския университет, представители на министерства и на неправителствени организации се срещнаха днес в УНСС и обсъдиха темата „Възможностите за развитие на социалното предприемачество през периода 2014 -2020 г. – създаване на заетост за млади хора“ заедно с гост лектора и вицепрезидент на Трета група в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Ариане Родер.

Организатори на форума са Икономическият и социален съвет на България (ИСС) и УНСС, подкрепени от Министерството на труда и социалната политика. Във форума взеха участие още председателят на ИСС проф. д-р Лалко Дулевски и ректорът на УНСС проф. д.ик.н. Стати Статев. Разяснения пред студентите за политики и възможности за заетост в социалните предприятия направиха представители на МТСП и МИ.

ЕК обяви социалната икономика за приоритет от 2014 г. и отдели специални средства за развитието й през следващия период до 2019 г. Въпросът пред нас е дали ще осъзнаем значението на социалната икономика и социалното предприемачество, как да се организираме добре, за да може по-бързо да получим достъп до тези средства и те да заработят в интерес на обществото. Това заяви проф. д-р Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет при откриване на дискусията в УНСС днес. Социалната икономика е насочена към решаване на проблемите на хората там, където държавата или общините не могат да ги решат, поясни още проф. Лалко Дулевски и добави, че ролята на социалните предприятия и социалните предприемачи ще играят все по-голяма роля.

България е една от малкото европейски страни, които имат разработена концепция и план за действие за развитието на социалните предприятие и социалното предприемачество, заяви Ариане Родер. Тя определи социалната икономика като важен приоритет на ЕС и очерта необходимите стъпки на национално и на общоевропейско ниво: политическа воля и законодателно определяне на социалната икономика и предприятия, като се направи ясна разлика между обикновения бизнес и социалното предприемачество, което не е базирано на чисто пазарен принцип; достъп до финансиране на социалните предприятия; проучване на практики и анализи; не на последно място – признание за дейността на социалните предприемачи в полза на обществото. Постигането на устойчивост и създаването и работа в мрежи на социалните предприятия са предизвикателства както за България, така и за ЕС, каза още г-жа Родер. В ЕС 14 млн. души работят в социални предприятия, стана ясно по време на дискусията.

Представителите на МТСП и на МИ запознаха участниците с новите възможности за финансиране по оперативните програми. Стана ясно, че около 2000 нефинансови предприятия се „самоопределят” като „социални предприятия” и в тях са наети около 30 000 души. Представители на вече функциониращи социални предприятия и фондации, финансиращи социални дейности, насочиха вниманието към необходимостта от широка дискусия за бъдещето на социалното предприемачество.

От името на студентския клуб на младите предприемачи заявиха, че има голям интерес към социалното предприемачество сред младите хора, но им е необходима повече информация особено конкретна информация за финансиране и начален капитал.

Запазете традициите на България в областта на социалните предприятия, защото България има над сто годишна традиция в това отношение чрез своите кооперации, посъветва накрая вицепрезидентът на ЕИСК Ариане Родер.

Социалното предприемачество и социалните предприятия заемат ключово място в дневния ред на ЕК, както и в стратегията „Европа 2020“. Този тип предприятия България също има разработена Национална концепция за социална икономика, а ИСС неведнъж е излизал със становища и предложения за подкрепа и развитие на социалната икономика у нас. Едно от типичните проявления на социалната икономика у нас са кооперациите, създадени още преди 120 години. Към тях може да се причислят дружества за взаимопомощ, асоциации, специализирани предприятия за трудова интеграция, които работят за постигане на социални или обществени цели. Кооперативният сектор в ЕС през периода 2003 – 2009 е отбелязал ръст на заетостта от 23%, което практически означава, че кооперациите печелят доверието на хората. ЕК въведе специален инвестиционен приоритет в Европейския социален фонд от 2014 г. Сред многобройните актове и препоръки на ИСС за развитие на социалната икономика и предприемачество у нас се открояват следните: кооперациите и социалните предприятия да бъдат включени в държавните политики и програми за решаване на проблемите на безработицата, социалното изключване и бедността; специфична социална защита на интересите на кооператорите, които се явяват едновременно заети и собственици; по-ясно регламентиране на субектите на социалната икономика; надеждна статистическа база данни за социалната икономика, в класификатора на професиите да се добави професия „социален предприемач“ и др.

Бел. Ариане Родер е вицепрезидент на Група ІІІ на консултативния орган на ЕС – Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). В това си качество както и като член на ръководството на секцията по вътрешен пазар на ЕИСК и представител на ЕИСК в Експертната група за социален бизнес към Европейската Комисия, тя работи активно по въпросите свързаните със социалното предприятие и социалните инвестиции. Тя координира и проекта на ЕИСК по социално предприемачество. Член е на различни по интереси групи в ЕИСК като Постоянната група за услуги от общ интерес и Групата по социална икономика. Като член на ЕИСК от Швеция тя представлява Фамна (Famna) – шведската организация, обединяваща доставчиците на здравни и социални услуги с нестопанска цел, както и Форум за доброволен социален труд – платформа за доброволчески социални организации в Швеция.

Пресцентър