Фермерите безспорно са партньори в екологичния преход, но този преход трябва да бъде съобразен със спецификата и с регионалните различия на страните членки. Това каза Наталия Шукадарова – член на Икономическия и социален съвет и изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите, в предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“.
Държавите членки трябва да защитят интереса на земеделските производители и да се борят за самостоятелен бюджет на Общата селскостопанска политика, допълни изпълнителният директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Наталия Шукадарова коментира прeпоръките, отправени от Икономическия и социалет съвет в становището „Визия за бъдещето на селскостопанската политика след 2027“. Тя е докладчик по акта, който има за цел да предостави насоки на националния преговорен екип при изготвянето на бъдещата законодателна рамка и механизмите за финансиране на общата селскостопанска политика на ЕС след 2027 г.
Визията на комисаря Хансен за селското стопанство и храните до 2040 г. е за изграждане на една привлекателна, конкурентоспособна, устойчива и справедлива за сегашното и бъдещите поколения агрохранителна система, смята тя. „Това, което Икономическият и социален съвет отбелязва като основен проблем в този богат пакет от работни направления, посочени във визията на комисаря Хансен, е липсата на яснота относно това как ще бъде финансиран този пакет от работни направления“, заяви Шукадарова.
Европейската комисия предвижда цялостни реформи в бюджета на Европейския съюз – по-опростен и целенасочен бюджет, ползване на единни национални фондове, обединяване на различни европейски фондове в единен суперфонд, засилване на националното съфинансиране. „Това притеснява земеделската общественост не само в България, но като цяло в Европа. Икономическият и социален съвет не приема тази идея. Считаме, че , който да отразява и инфлацията през последните години, да се основава на предизвикателствата пред земеделските стопани и всички участници по агрохранителната верига, свързани с измененията на климата, военните конфликти, геополитическото напрежение, търговските войни“, посочи Наталия Шукадарова.
Проблемът с работната ръка в селското стопанство не е само български. „Самата Визия залага следващата Обща селскостопанска политика да върви не толкова към налагане на изисквания и условия, които трябва да спазват земеделските стопани, а по-скоро към привличането им към определени мерки и практики чрез съответните стимули“, обясни изпълнителният директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
ИСС подчертава стратегическото значение на ефективната селскостопанска политика за устойчивото производство на храни и гарантирането на продоволствената сигурност на Европа. В условията на военни конфликти, засилваща се геополитическа нестабилност и нарастващо напрежение в световната търговия, гарантирането на хранителната независимост се превръща не само в икономически, но и в стратегически приоритет, се казва още в становището.
