В предложенията на Европейската комисия за Многогодишната финансова рамка има редица предизвикателства за България. Ранното започване на работата по позицията на България е стъпка в правилната посока, но консултациите със заинтересованите страни са ключови за защитата на националния интерес. ИСС настоява социалните партньори и структурите на гражданското общество да бъдат пълноценно ангажирани в процесите по програмиране, изпълнение и наблюдение на подкрепата по Многогодишната финансова рамка.
Това подчерта председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова по време на дискусията „Бъдещето на политиката на сближаване: европейските планове и българските приоритети“. Събитието беше организирано от Бюрото на Европейския парламент в България и Националното сдружение на общините. Русинова участва в панел, посветен на бъдещето на политиката на сближаване след 2027 г., с фокус върху планираните промени и тяхното отражение върху националните приоритети.
„Необходимо е да започнем по-сериозно да изразяваме националните си позиции, които обединяват мнението на всички заинтересовани страни – националните власти, местните власти, работодателите, синдикатите и гражданските организации. Трябва да наблегнем повече на това да обясним какво е значението на европейския бюджет в българския контекст“, заяви Русинова.
В изявлението си тя подчерта, че ИСС вече активно работи по темата, изготвяйки и приемайки три ключови документа, свързани с бъдещия европейски бюджет:
- Становище „Визия за бъдещето на селскостопанската политика след 2027 г.“
- Резолюция на ИСС относно „Стратегически подход на Европейския съюз към Черноморския регион – сигурен, проспериращ и устойчив“
- Резолюция на ИСС относно Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г.
Тя припомни, че ИСС е започнал работа по темата още в началото на 2025 г. със становището за бъдещата селскостопанска политика, което в значителна степен отразява и националната позиция. През лятото Съветът прие и резолюция, посветена на Стратегическия подход към Черноморския регион, подчертавайки необходимостта България да бъде призната като граница на военен конфликт и да получи целенасочена подкрепа за икономическото и социалното развитие на региона. Преди месец консултативният орган прие и резолюция по цялостния проект за европейски бюджет.
Според председателя на ИСС, част от предложенията на Европейската комисия будят сериозна загриженост. Макар да предвиждат повече гъвкавост, опростяване на процедурите и бюджет, съобразен с местните нужди, в детайлите се открояват рискове за страна като България, която традиционно разчита на средствата от кохезионната политика за провеждането на мащабни икономически и социални реформи, градско развитие и мерки за социално включване. Особено тревожно според ИСС е, че с това предложение ЕК започва да измества общия принцип на споделеното управление и националните власти няма да имат думата по отношение на реформите – какви да са, как да се разпредели финансирането в отделните сфери – инфраструктура, икономика, социални въпроси и др.
„Липсват достатъчно възможности за консултиране с местните власти и със социално-икономическите партньори. Принципът, който кохезионната политика носи — европейските средства да отговарят на конкретните нужди на хората и регионите, се измества“, отбеляза Русинова.
По-рано тази седмица Зорница Русинова се включи и в дискусията „Гласът на гражданите в новия бюджет на ЕС 2028–2034 г.“, организирана от Форум Гражданско Участие и Фондация за свободата „Фридрих Науман“.
Кохезионната политика и общата селскостопанска политика остават стълбове на европейската солидарност, които не трябва да бъдат отслабвани. Реалният диалог между институциите, социалните партньори и гражданските организации е ключов за ефективното планиране и за защита на националния интерес, подчерта председателят на ИСС.
СНИМКИ: European Parliament; Форум Гражданско Участие
