Недостигът на работници в България не се дължи единствено на липсата на квалификация, а и на ниското заплащане и непривлекателните условия на труд. Това заяви Валери Апостолов, член на Икономическия и социален съвет от група „Синдикати“ и на КТ „Подкрепа“ в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ по радио ФОКУС.
Той коментира приетият на последната пленарна сесия на Съвета Анализ „Ефективност на активните политики на пазара на труда в условията на недостиг на работна сила в България“, на който е докладчик.
Чуйте интервюто ТУК
В анализа ИСС препоръчва активните политики по заетостта да се насочат не само към намаляване на безработицата, но и към повишаване на икономическата активност, развитието на уменията и създаването на качествени и устойчиви работни места. Необходими са по-добра координация между институциите и социалните партньори и по-тясна връзка между обученията и потребностите на работодателите.
През 2025 г. 13,8% от младите хора на възраст между 15 и 29 години нито са работили, нито са учили или участвали в обучение, съобщи в интервюто конфедералният секретар и председател на Синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“. Същевременно работодателите изпитват недостиг на специалисти в здравеопазването, строителството, транспорта и туризма.
„Не всеки недостиг на работници се дължи на липса на квалифицирани хора“, подчерта Апостолов. Според него няма как проблемът да бъде решен само с обучения, ако след тях хората попадат на непривлекателни работни места.
През първата половина на 2025 г. близо 90 000 души са започнали работа със съдействието на бюрата по труда. Апостолов обаче постави въпроса колко от тях са запазили работните си места след шест месеца или една година и дали са подобрили доходите си.
„Не е достатъчно да отчетем колко хора са преминали през програмата, важно е и какво се е случило след това“, обясни той.
Валери Апостолов акцентира и върху необходимостта от дългосрочни инвестиции в работната сила. Основното предизвикателство по отношение на изкуствения интелект е адаптирането към новите изисквания, а не страхът от загуба на работни места.
„Трудовата имиграция може да бъде част от решението, но това не трябва да е единственият отговор“, заяви Апостолов. Той посочи като алтернативи връщането на българите от чужбина, активирането на хората извън пазара на труда и подобряването на условията за работа.
