Варна бе домакин на поредното събитие от националната информационна кампания за въвеждането на еврото, организирано с участието на водещите институции в процеса — Министерството на финансите, Българската народна банка, Националната агенция за приходите, Комисията за защита на потребителите, Комисията за финансов надзор, Икономическият и социален съвет и други, които обединяват усилията си за предоставяне на ясна, точна и достоверна информация на гражданите и бизнеса.
Коректната информация е ключът към увереността и спокойствието на обществото в процеса на плавен преход към новата валута. Приемането на еврото е национална цел, основана на общо разбиране за важността на този стратегически процес за икономическото и социалното развитие на страната, посочиха участниците в информационната среща.
От името на Икономическия и социален съвет в дискусията се включиха заместник-председателите Милена Ангелова и Пламен Димитров, които акцентираха върху ролята на социалните партньори и значението на социалния диалог при реализирането на процеса по въвеждане на еврото.
Заместник -председателят на ИСС от група Работодатели и главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България Милена Ангелова припомни и част от ползите, които членството ще донесе за икономиката:
„Кредитните рейтингови агенции повишиха рейтинга не само на България, но и на банките в страната като сигнал за това, че нашата държава става все по-надежден икономически партньор. Всичко това ще доведе до конкретни ползи, не само за бизнеса, но и за обществото, които ще бъдат свързани с премахване на валутния риск, особено за експортно ориентирания бизнес и за малките и средни предприятия, които оперират на средните пазари; намаляване на валутните операции като от това в икономиката ще влязат 1 млрд. лева инвестиции, които да подобрят конкурентоспособността и жизнения стандарт на българските граждани. Ще имаме по-голяма прозрачност на цените и по-добра съпоставимост – виждате, че като част от кампанията самите цени се наблюдават толкова внимателно, че всякакви спекулации са изключени“, посочи Милена Ангелова
„Попитахме 10 000 предприятия в АИКБ какво мислят за въвеждането на еврото и доколко са готови за това. Над 50% от нашите членове казват, че еврозоната ще се отрази върху тяхната дейност положително. Над 36% казват, че няма да има промяна в тяхната дейност, защото те отдавна са на европейския пазар и работят в евро и това е предимство. Едва 14% имат някои съмнения – затрудненията които очакват са свързани с пренастройване на системите си и да обявяват цените в евро и лева за определен период от време“, каза още заместник-председателят от група Работодатели и допълни, че положителните ефекти, които се очакват от българския бизнес са: 53% намалени разходи за превалутиране, 33% улеснен достъп до кредити и по-ниски лихви, 6% по-добри условия за емитиране на ценни книжа.
Влизането в еврозоната ускорява конвергенцията на доходите и това се доказва от фактите, категоричен беше и президентът на КНСБ и заместник-председател на ИСС от група Синдикати Пламен Димитров. Той поясни, че българският лев е създаден 1882 г. и от този момент не е бил привързан към чужда валута (френски франк, руска рубла, немска марка, евро) само за период от 7 години – от 1990 до 1997 г., през която България изпада в тежка икономическа криза.
„Конвергенцията на доходите в Литва, Латвия и Естония, както и Хърватия, показва реално ускорени нива до средноевропейските. През 2015 г. заплатата в Литва е средно 714 евро. В момента средната заплата там е 2233 евро – 2 пъти или 200% реално увеличени доходи за периода от 10 години членство. В Латвия и Естония също има значително увеличение, което е видно от данните“, обясни Пламен Димитров.
„В България средната заплата е 1396 евро към средата на тази година. Опитът от държавите-членки на еврозоната показва увеличение на реалните доходи след инфлацията и това е причината синдикатите да подкрепят процеса по присъединяване. Ние непременно обаче искаме цените да бъдат под контрол. От юли месец досега наблюдаваме над 600 търговски обекти в 81 общини. Покачването на цените за конкретни продукти като млечните например не е свързано с еврото, а с липсата на регулация“, каза още заместник-председателят на ИСС и допълни, че намаляването им минава през мерки на контролните органи, които да проверят дали поскъпването е обосновано от реални икономически фактори.
В събитието участие взеха министърът на вътрешните работи Даниел Митов, който подчерта, че МВР работи активно по идентифицирането и превенцията на потенциалните рискове, свързани с прехода към еврото. Той представи разработения план от мерки, включващ действия по разпознаване на защитните елементи на евробанкнотите и повишаване на информираността сред гражданите.
Стефан Цветков, главен касиер на Българската народна банка, представи конкретни аспекти от техническата подготовка на банките и институциите за предстоящото въвеждане на единната европейска валута. Сред официалните гости бяха още Наталия Ефремова, заместник-министър на труда и социалната политика, както и Николай Доцев, началник на политическия кабинет на министъра на отбраната.
